Свещената простота да не докосва Светите братя!

Няма славянска писменост, защото няма някакъв общ славянски народ с общ език, има българска писменост

Кирил и Методий

Кирил и Методий

 Светослав Пинтев

Легендата разказва, че една бедна старица, съвсем случайно попаднала на екзекуцията, усърдно хвърляла съчки в огъня, за да разпали кладата за изгарянето на чеха Ян Хус, чийто  живот бил посветен на защита на онеправданите и нищите. Тогава той извикал:

Sancta Simplicitas!

Казано по нашенски „О, свещена простота!“ Простотия, ако питате мен. 
В нейните мрежи се опитват да ни оплетат и заради първоучителите. От векове има такива, които правят всичко възможно българите да хвърлят съчки в кладата, в която са поставили истината за делото им. А в наше време са 

станали несметни пълчища 

И често успяват.
В християнската традиция Христос на кръста е на дърво и това е дървото на безсмъртието. А самият той е плодът на дървото, казва най-авторитетният изследовател на митовете и религиите Джоузеф Камбъл.
Тази сакрална функция за България и българщината се изпълнява от Св. Св. Кирил и Методий. Заради това и кандидатите за световно господство  много  завиждат на българите, всячески се опитват да ни държат далеч от истината за първоучителите.


„На 24 май ние трябва да честваме Деня на българската култура и на българската писменост. Няма славянска писменост, защото няма някакъв общ славянски народ с общ език, има българска писменост”, коментира наскоро проф. дин. Лизбет Любенова от БАН. Но пък има доктрина на една държава, която се изживява като 

вожд и учител на славянството

Там е болката. Ръководството на същата страна днес, през 2019 г., се кани да закрепи „принципите” на държавната идеология” в Конституцията, за да закрепи и властта си, която се клати все по-силно. Няма начин част от нея да не е за водещата й роля за обединението на славянството. Верните й кучета у нас само това и чакат, за да започнат вият измамно за братство, както наричат предателството си. 
Проф. Лизбет Любенова  каза още: „Така както ние сме благодарни за Освобождението си на русите, така и те трябва да зачитат нашата роля за това, че 

пишат на българската азбука

 40% от съвременния руски е на основата на старобългарския език. Той им е оказал голямо влияние чрез богослужебните книги и апокрифите. Още през 80-те години на миналия век наши учени са имали достойнството да поставят този въпрос пред тогавашната съветска страна.” Не каза само какво е станало с тях.
 Денят на светите братя и небесни покровители на Европа, обявени за такива през 1980 г. от папата-славянин Йоан Павел II, отново е повод да се замислим защо продължаваме да се водим по акъла на вече несъществуващата съветска наука за делото им, не е ли време да подходим към него с 

необходимия респект

Няма да се уморя да повтарям, че на народа възродени му спестяват голяма част от истината за неговия най-светъл празник и първоучителите му. Със сакралните думи „Напред - науката е слънце” се гаврят вече повече от 7 десетилетия. Докато имаше СССР беше ясно защо е така, сега защо? Или пак е желание да се угоди на „големия брат”?
 Едно е сигурно, време е да заявим пред света научната истината за Кирил и Методий като 

маркер на българщината

 Тя е категоричен факт.
 Денят на честването на двамата братя пък се е превърнал в ритуал за обозначаване за българска национална и културна идентичност. Ако трябва министерството на Културата да отпусне пари за рекламна кампания в този дух, макар че звучи странно. 

 Та, когато пак Путин заяви, че буквите дошли в Русия от македонските земи, да отговорим с официална протестна нота. И да му обясним с исторически данни, че по онова време това са били български земи. А в тях и до днес живеят българи, макар че някои не си признават, че са такива. И това е, защото неговият предшественик др. Сталин създава „македонска нация”, като Георги Димитров и партията му се хвърлят да помагат в това предателско начинание с интернационален плам. 
На тази въдица и до днес се хващат не странни птици, а цели странни риби, понякога много големи.
Да реагираме 

и на думите на папа Франциск

Главата на римокатолическата църква, който прояви нехарактерно иначе за него невежество по отношение на историческата съдба на България и Македония, колкото и да не е приятно да се каже това. От самолета, връщайки се от нашите земи във Вечния град, той коментира пред журналисти, че България и Северна Македония са две напълно различни нации.
 Каза също, че македонци се явили на Свети Павел в съня му и казали: "Ела при нас, ела при нас." 
Не е лошо папата да си преговори уроците за античните македонци, които имат общо с днешните, колкото и с ескимосите
 Но никак не вярвам бъдещият наместник на Свети Петър да е пропуснал в училище тези неща.  Да не забравяме, че той все пак е от Йезуитския орден. 
Парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, ще бъде приета на аудиенция от папа Франциск днес, 24 май, както съобщиха от пресцентъра на парламента. Нямаше да е лошо, ако носеха със себе си 

протестна нота

 срещу изопачаването на българската история от Негово светейшество. Той щеше да се извини,  да ни поиска прошка и да ни уважава много повече… Но няма да стане така.
Позволяваме всеки да си говори каквото иска за солунските братя, учим децата си на откровени глупости за тях, както съм отбелязвал и друг път. В учебниците ни  пише, че те са създали буквите на общославянски език. Пропусната е малката подробност – 

старобългарският е бил общославянският език

 В църквите и до днес се служи на старобългарски език, а не на измисления от пропагандата на СССР църковнославянски език. 
Унгарският учен д-р Петър Юхас в статията си „Пътят на славянското писмо”, писана още през 80-те, го казва  ясно.
 „...след Вратислав Ягич повече от столетие не подлежи на никакво съмнение - в основата на езика на Кирил и Методий е залегнал 

диалектът на старобългарския език от Солунския край 

Споменатите по-горе безсмислени названия” бяха създадени именно и преди всичко, защото някои искат на всяка цена да лишат Кирило-Методиевия език, т.е. първия литературен език на славянството, от неговата българска етническа и диалектна основа. С една дума, целта на тези абсурдни търсения и намирания е ясна, тя може да се илюстрира и с българската поговорка: „Като се прекатури каруцата, пътища много”, пише Юхас.
 Та нашата работа е да не обръщаме каруцата, да държим Свещената простота далеч от Светите братя. Само това…