Йгор Ейдман, Kasparov.ru
Наскоро делегация на Комунистическата партия на Русия (КПРФ) се озовала на някакъв левичарски международен форум във Венецуела и с удивление разбрала, че някои от участниците са убедени, че в Русия и до ден днешен управлява комунистическата партия, а Путин е комунист, или в най-лошия случай – социалист. Парадоксално, но много от западните крайнодесни, също както и омразните им левичари, са убедени, че руският диктатор е техен единомишленик.
За много от левичарите на Запад, Путин е "свой",
както и за крайнодесните, радикалите-сепаратисти и консерваторите-традиционалисти. Това се дължи в голяма степен на новите ефективни методи на кремълската пропаганда. Кремъл използва пропагандистки "ракети с разделящи се бойни глави", всяка от които лети към определена цел. Към различни групи от населението на западните страни се изпращат различни, често противоположни идеологически послания. Пропагандата създава система от митове, адресирани към различни целеви аудитории. При това всички те са основани на груба лъжа и нямат нищо общо с реалността.
Мит за леви, пацифисти и антиамерикански конспиролози:
Путин е главният противник на американската хегемония и милитаризъм, на властта на световната финансова олигархия, международните корпорации, спекулативните финансови елити. Той е естествен съюзник на "прогресивното човечество" с това световно зло.
Реалност:
В путинова Русия се култивира всичко, което левите по света осъждат: усилващо се социално неравенство, безправие на наемните работници, робски условия за гастарбайтерите, бедствено положение на социалните низини, всевластие на парите, полицейски произвол, дискриминация на сексуалните малцинства, сексизъм, милитаризъм, клерикализъм. Руската олигархия е тясно свързана с най-реакционната част на световните елити, като Берлускони, Мари Льо Пен, Гауланд и т.н.
Именно Кремъл, а не Белият дом в последните години засилва военната експанзия, напада съседите си, изнася наемници за диктаторските режими.
Мит за крайнодесни, консерватори и християнски клерикали:
Путинска Русия е последният защитник на християнските ценности, традиционния морал и семейство, противопоставящ се на настъплението на имигрантите, "извратеняците" и ислямистите.
Реалност:
В страната цари тотална корупция, много високо ниво на наркомания и престъпност, множество педофилски скандали с участието на депутати, чиновници и свещеници. Руският елит е потънал в разкош и разврат, води оргиастичен начин на живот на римски патриции от епохата на упадъка на римската империя. Русия е рекордьор по брой разводи, аборти и изоставени от родителите деца, по броя на заразените със СПИН. Нелегалните мигранти, включително и от ислямски страни в Москва са много повече, отколкото, в която и да европейска столица. Кремъл фактически създаде и подхранва войнствения ислямистки кадировски анклав в Чечня.
Мит за рускоезичната чужбина:
Путин се грижи за вас. В Европа всички са русофоби, мразят и обиждат рускоезичните. Само Русия може да ви защити.
Реалност:
Рускоезичните в чужбина са нужни на Кремъл само като инструмент за влияние, оръдие на хибридната война. В случай, че тези "свои" в чужбина са безполезни в това си качество, руските власти с лекота ги предават и изоставят. Ще дам само един пример: Още в така наречените "нулеви" (След 2000-та) години Путин даде съгласието си за прекратяване на Договора за двойното гражданство с Туркмения. В резултат, руското си гражданство загубиха 100 хиляди рускоезични, които се оказаха захвърлени на произвола на съдбата в деспотична държава, където те реално са дискриминирани. Но те не са "интересни" за руските власти. Много по-изгодно е да "защитаваме своите" (по-точно, да се правим, че ги защитаваме) в демократичните западни страни, където нищо не ги заплашва. Защото там те могат да бъдат използвани за прокарването на интересите на руския управляващ криминалитет.
Митовете, които Кремъл разпространява сред западните недоволни, маргинали, леви и десни радикали представят Путин почти като революционер (ляв или консервативен в зависимост от целевата аудитория), борец с несправедливия съвременен световен ред. На представителите на политическия мейнстрийм, средната класа, на моралното мнозинство се внушава противоположния мит за това, че путинският режим е напълно "обикновен" и не носи никаква заплаха за света. Ако недоволните на Запад кремълската пропаганда се опитва да превърне във фенове на Путин, то сред лоялното мнозинство се насажда несъпротивление срещу путинското насилие, стремеж да бъде "умиротворен" агресора и дори чувство на вина пред него.
Разпространението на митовете, които преследват тези цели са основани на няколко лъжливи предпоставки:
Мит:
Президентът Путин (и неговият режим) е легитимен и народът на Русия го подкрепя. С него трябва да се договаряме, както с всеки друг лидер на цивилизована държава.
Реалност:
Путин не е законен президент, а диктатор, узурпирал властта. Президентските, както и другите избори в Русия се фалшифицират. Управляващата върхушка е съставена от корумпирани чекисти, продажни чиновници и олигарси-мафиоти. Тази банда престъпници, постоянно нарушава както вътрешните закони, така и международното право. Те се отнасят към чуждестранните партньори като към глупаци, които трябва да бъдат мамени и обирани, и ще прегазят всеки договор, в момента, в който решат, че повече не им е изгодно да го спазват.
Да се договаряш с тях за каквото и да било е съвършено безсмислено. Руската външнополитическа практика го е показала убедително и неведнъж.
Мит:
Путинският режим е Русия. Невъзможно е да бъдат игнорирани интересите на такава голяма страна, а това означава, че трябва да се сътрудничи с Путин.
Реалност:
Интересите на Кремъл и на Русия са противоположни. Именно сегашният режим я води към катастрофа. Колкото по-скоро падне, толкова по-добре ще бъде за страната. Да се договаряш с него, означава да му се помага да оцелее, тоест, не просто да се игнорират интересите на руския народ, а откровено да им се вреди. Ако западните страни искат да помогнат на страната, те трябва да изолират престъпната и власт.
Мит:
Русия е оскърбена от Запада. Той не й отдава почести на международния панаир на суетата, не се съобразява с нейното уязвено самолюбие на бивша велика държава, исторически комплекси и фобии. (Този мит е призван да внуши комплекс на вина пред Русия, тоест, реално – пред путинския режим. Той е особено популярен в Германия, където се наслагва върху спомена за отговорността на германците за ужасите на Втората световна война).
Реалност:
В основата на политиката на Путин е не обида към Запада, а стремеж в един или друг вид да възроди империята, да разшири границите на сферите и на влияние, да ги доближи до тези, които бяха преди разпада на СССР. Тази политика е продиктувана не от някакви фобии, а от съвсем друга болест – застаряла мания за имперско величие, която се обостря от всяко угаждане и отстъпка.
Мит:
Икономическото сътрудничество с Русия е много важно за икономиките на западните страни. Трябва да се договарят с Путин, за да не бъде изгубен изгоден партньор.
Реалност:
Русия не влиза дори в първата десетка на външнотърговските партньори на водещите западни страни. Главното направление на дейността на руския бизнес на Запад не са търговията и легалното сътрудничество, а изнасяне на многомилиардните "сенчести" капитали, използвани, в това число и за подкупване на местните елити, медии, експерти. Тези капитали са бомба със закъснител под устоите на западната демокрация.
Мит (особено активно прокарван в последно време):
Русия притежава най-мощното и модерно въоръжение и армия. Тя спешно трябва да бъде "умиротворена", иначе ще стане по-лошо.
Реалност:
Зад "анимационните филмчета" за ракетите, които трябваше да сплашат западните политици, се крие бедственото положение на руския военно-промишлен комплекс, наука и техника. Цялото военно "ноу-хау", с което се хвали Кремъл, е създадено още в СССР. Даже Индия (традиционно най-големият купувач) се отказа да купува руско въоръжение заради неговата ненадеждност и неефективност. Руските ракети постоянно позорно падат, от 2011 година щетите възлизат на над 1 милиард евро.
Разоряващата надпревара във въоръжаването, която започна Кремъл, е опасна преди всичко за него самия. Русия няма нито икономическите, нито финансовите, нито научно-техническите ресурси, за да си съперничи с НАТО на равна нога. Тя пак настъпва старата съветска мотика и може, както в миналото СССР, да се изтощи в това безсмислено състезание.
В рамките на хибридната война Кремъл води няколко отделни кампании, насочени към западните леви и десни радикали, както и към елитите. Подстрекават радикалите към размирици, насъскват ги помежду им, както и срещу елитите, като по този начин дестабилизират вътрешнополитическата ситуация. Успоредно с това се корумпират, приспиват и лишават от воля за съпротива самите елити.
Радикалите се "разработват" основно чрез мрежите на интернет-троловете. В САЩ, например, руските тролове и ботове, представящи се за бели расисти и афроамерикански активисти, християнски традиционалисти и представители на ЛГБТ общността, за радикални демократи и ултраконсервативни републиканци и дори привърженици и противници на ваксините, разпалват всякакви конфликти и противоречия и провокират сблъсъци. В Германия в антимигрантските изстъпления активно биват въвличани рускоезичните й граждани.
С елитите и представителите на властта се работи
по метода на "тоягата и моркова"
Някои ги корумпират. Други биват обработвани "идейно". Тези, които не се "дресират" биват дискредитирани и тормозени (разбива им се пощата, фалшифицират се компромати и т.н.). За подкупване на елитите се използват изнесените на Запад многомилиардни "сенчести" капитали. Множество известни експерти, платени от Кремъл, се опитват да влияят на общественото мнение.
Особено активно това се случва в Германия, тук за Путин работи не една "пета колона", а не по-малко от пет колони агенти на влияние.
Първата от тях са радикалните, най-често ксенофобски движения от типа на "Пегида" и "Легида", маргинални издания, различни конспирологични и екстремистки сайтове и общества. Тяхната функция е да раздуват вътрешни противоречия, да провокират разкол в обществото и дори улични размирици.
Втората колона са радикални, в значителна степен прокремълски парламентарни партии като "Алтернатива за Германия" и "Die Linke" ("Левите"). Те подклаждат конфликти на ниво политически институции, като по този начин дестабилизират и работата им.
Третата колона са рускоезичните организации и дружества, свързани с Кремъл. Те поддържат ксенофобски сили, помагайки им да разпалват вътрешнополитически кризи в страната. Ще дам само един пример - преди изборите за Бундестаг в предаванията на руската телевизия за Германия е излъчвана политическа реклама на "Алтернатива за Германия", включително в самия ден на гласуването.
Четвъртата колона са агентите на влияние сред политическия и бизнес елит. Те се опитват да въздействат върху политиката в интерес на Кремъл, прокарват "Северен поток-2", лобират за смекчаване и отмяна на санкциите. Такива лобисти има в ръководството на всички парламентарни партии. При социал-демократите това са Герхард Шрьодер, Матиас Плацек, Зигмар Габриел. Много са в ръководството на баварското ХСС и източногерманските отделения на ХДС. Има ги и сред лидерите на "Свободните демократи".
Петата колона работи сред лоялното мнозинство и елитите. Това са представители на експертните общности и журналистите. Тяхната задача е обработката на общественото мнение и елити в духа на
"разбиране" на Путин и примирение с Кремъл
Вербовчиците и финансистите на колоната на радикалите са най-одиозните путински олигарси (Пригожин с неговата фабрика за тролове, международния авантюрист Малофеев и т.н.), а също така "идеолози" от типа на Дугин, и, разбира се, спецслужбите. Всички те се разкриха при опита си да организират преврат в Черна гора и на други фронтове на хибридната война. В Германия те са по-внимателни, но също са достатъчно забележими.
Рускоезичната колона "пасат" руските телевизии, хранят я фонда "Русский мир", Россътрудничество, Министерството на външните работи, спецслужбите.
Колоната на пропутинските политици, бизнесмени и експерти е на издръжката на по-солидни "спонсори", преди всичко от най-големите руски държавни корпорации (Газпром, Роснефт и т.н.).
Превод: Faktor.bg