Андрей Пионтоковски, Радио Свобода
Дори и при най-доброто желани да възприемем Володимир Зеленски като независим политик е невъзможно. В кръга на своите политически интереси той никога не е бил political animal (политическо животно). Когато драматичните събития разтърсиха страната, а невъоръжени хората излязоха под куршумите да защитят визията си за бъдещето на Украйна, той нито веднъж не изрази своето отношение към случващото се, освен може би неуместната му шега за абаносовите палки. Този успял комерсиален комик бе ужасно далече от своя народ. В главата му дори и за миг не му е минавала идеята за политическа, а камо ли за
кариера на президент
Тази обещаваща във всякакъв смисъл идея се роди в нечие друго съзнание - на един колективен политически технолог, притежаващ сериозен ресурс, когото по-натам ще наричам с термина "Зеленски".
"Зеленски" технологично проведе брилянтно кампанията за президент. Той умело използва две не просто болезнени точки, а огромни зейнали рани в украинското общество. Първата, липсата на истинска борба срещу корупцията през последните пет години, и на дълбоки икономически реформи, насочени към премахване на олигархичния "капитализъм" в страната. А случилото се на Майдан бе точно за това. Европейският избор, за който умря "Небесната стотица", бе преди всичко, за да бъде отрязана пъпната връв с Тайгския съюз на посткомунистическата клептокрация.
И тежките думи на "Зеленски" за отговорността на властта, за отговорността на цялата политическа класа на Украйна и, разбира се, на президента на страната - Петър Порошенко, бяха напълно справедливи.
Не по-малка рана остави за Украйна войната с Русия, която вече продължава шестата година. Умората от такова дълго противопоставяне е неизбежна при всяка война и във всяка страна. Украинското общество не може равнодушно да приема смъртта на хора от двете страни на линията, където огънят не спира. За това и думите на "Зеленски" за света също бяха верни и отговаряха напълно на стремежите на украинския народ. Но политическият технолог "Зеленски" не спря дотук. Той се обяви за водач на „партията на мира“ и осъди своя съперник като лидер на „партията на войната“.
Самият термин "партия на войната" бе предателски към Украйна, заради лъжите на "Зеленски", който подменяйки понятия, манипулирайки по невролингвистичен начин съзнанието на избирателите, поднесе огромен подарък на Кремълската пропаганда.
В Украйна не може да има "партия на войната" по дефиниция
Партия на войната - това е военно-политическото ръководство на Русия.
Украйна е жертва на агресията на една военна суперсила, която завзе част от нейната територия и не крие целта си да унищожи братска Украйна като независима държава. Украйна не е в състояние да си върне с военни средства завзетите от врага територии. Но Украйна успя, като увеличи военните способности на своята армията, разчитайки на политическата подкрепа на своите приятели и съюзници, да спре по-нататъшната руска агресия.
Днес в Украйна има само две партии: Партията на съпротивата срещу агресията и Партията на капитулацията.
При цялата справедливост на обвиненията, отправени към предишното правителство и неговата икономическа програма, елементарната обективност изисква да признаем, че Украйна адекватно се справи с военно-политическото предизвикателство към самото съществуване на украинската държава. Планът на Путин за "Нова Русия" беше осуетен в резултат на консолидацията на украинското общество, създаването почти от нулата на украинската армия и отдадеността на десетки хиляди украински доброволци - патриоти.
И неочаквано високото ниво на международна подкрепа, която получи Украйна като жертва на руската агресия, въпреки обичайната склонност на Запада да прави компромиси. Ключовата и решаваща роля в мобилизирането на тази подкрепа принадлежаха на президента на Украйна Порошенко. Неслучайно така яростно го мразят Кремъл и инфорационите хрътки на Путин.
И когато, зачитам пищовите(скритите записки, б.р.) на "Зеленски" по време на "дебатите", с които действителният Зеленски обвинява Порошенко за "изпращането на украинските моряци на смърт заради отмяната на президентските избори", това не беше просто клевета срещу противника. Това бе предателство към сражаващите се за Украйна срещу агресора, предателство, насочено към подкопаването на нейните международни съюзници при тези толкова трудни обстоятелства, създадени от украинската дипломация.
Знам от първа ръка с какви усилия приятелите на Запада в Украйна са заслужили всяка стъпка, насочена към подкрепа на страната, какви влиятелни сили само чакат повод и предтекст, за да „предадат” Украйна на агресора срещу някакви финансови или геополитически сделки с кремълския диктатор. И освен това Западът никога няма да бъде по-проукраински настроен от украинските лидери. Западът с облекчение е готов да свали антикремълските санкции при първите признаци на капитулация на украинското правителство.
Операция "Зеленски" навлиза в следващата логична фаза
Украйна е парламентарно-президентска република, а "Зеленски" се нуждае от мнозинство в Украинската Рада. Той тъче на няколко стана. На действителния Зеленски му е наредено да прочете дословно откъси от най-добрите външнополитически речи на Порошенко на някакъв pidgin English, така че да не загуби подкрепата на онази част от патриотичния електорат, която бе очарована от него. А ключовите административни постове и места в списъка на депутатите са заети междувременно от парашутисти от регионите и бизнес партньори на Малкия Цахес ( син на бедна селянка, надарен от феята Розабелверде с магическа сила, за да привлича хората към него и да присвоява заслугите на другите; образът му е използван и за имитиране на Путин в предаването на НТВ "Кукли" - бел.пр.). Самият Путин през тези 20 години не е успял да сложи на ключови правителствени длъжности толкова много обикновени момченца от кооперацията „Озеро“, колкото Зеленски е успял да уреди за 20 дни от кооперацията „Квартал-95“.
Точните момчета ентусиазирани грухтяха по време на ток шоу, споделяйки онова съкровено нещо, което наистина ги вълнува - да се пласират на руския пазар със своите лични активи.
А другите двама избиратели на "Зеленски", Бойко и Медведчук (и за кого ли те са гласували във втория кръг?) вече смело са докладвали на Путин за състава и политиките на новото украинско правителство.
В ефира на руската телевизия Бойко смело рапортува на форума в Санкт Петербург: "Когато дойдем на власт след изборите на 21 юли ..."
Кремъл смяташе, че Бойко е издал плана на операцията твърде рано, а в новинарските програми, където тази история се повтаряше цял ден, фразата на Бойко за влизане му във власт след изборите бе отрязана. Но без съмнение лъсна стратегическата идея на Кремъл за парламентарните избори в Украйна.
Партията "Слуга на народа" заедно с блока "Бойко-Медведчук" създават управляващата "коалиция на мира". Всички други фракции са обявени за "партия на войната". Освен това президентът Зеленски и премиерът Бойко
изпълняват плана на Кремъл,
начертан още през пролетта на 2015 г. Кремъл не се нуждае от някакви парченца украинска територия, той се нуждае от постоянна дестабилизация на цялата Украйна.
Това означава, че Украйна трябва да изисква в рамките на нормандския формат не само прекратяване на огъня, но и създаването на демилитаризирана зона и влизането на международни миротворци там. Само при тази ситуация Украйна ще има възможност да спре кръвопролитията, да сведе до минимум шансовете за по-нататъшна руска агресия и в същото време да не прави никакви политически отстъпки пред агресора. След цялата кремълска демагогия от последните месеци за "кървавия Порошенко" и последните дни за "кървавите опоненти на Зеленски", за Москва ще бъде трудно просто да се откаже от очевидните си намерения.
Едва след това Украйна, запазвайки принципната си позиция по отношение на незаконно окупираните територии, ще може да се съсредоточи върху най-важните задачи на своето вътрешно развитие. В името на онези най-добри хора, които загинаха на Майдана в Украйна.
Окупираният Донбас ще бъде върнат на Украйна веднага след смъртта на Путин (биологична или политическа, без значение). Крим ще бъде върнат по-късно - след смъртта на руския имперски проект. Но тези събития съвсем не са зад ъгъла. Пихтиестият придатък и жалкият политически васал на "Небесната империя" не би могъл да види себе си за дълго като император. Връщането на Крим ще се случи след война между Украйна и Русия. Каква трагична грешка би било това за Киевска Рус, след тази многовековна героична съпротива срещу Ордата, да капитулира пред зомбитата днес.
Партията на съпротивата е длъжна по време на предизборната кампания да отнеме политическата инициатива от Партията на капитулантите, която има два ешелона. Първият - това са откровените врагове на украинската държавност, оглавявани от Медведчук. За съжаление те имат своя собствена база от поддръжници. Но те очевидно са малцинство (до 10% от електората). Много повече са убедените патриоти в Украйна.
Вторият ешелон на потенциалните капитуланти е много по-опасен. Още веднъж подчертавам: не знам нищо за комика Зеленски, освен че не го харесвам като актьор. Но с всеки ден от предизборната кампания, политико-технологичният проект "Зеленски" става все по-ясен. Представете си един вид “Нощна стража на Зеленски”, колективен портрет на онези охранени лидери, които вече ни бяха представени по един или друг начин: Богдан, две Шефира, Стефанчук, Коломойски, Ткаченко, Тищенко, Мулик, Спивак ... Биографиите и речите им преливат от бла-бла фрази за съблазнителните прелести на властта, граничещи с цинизъм, готовност да сложат всяка маска, да служат на всеки господар, оставайки не просто абсолютно безразлични (като и самият Зеленски) към идеята за украинската държавност, но дори отхвърляйки тази идея.
Уверявам ви, че "Зеленски" ще вкара в Украинската Рада няколко стотици мъртви души. Информираните журналисти казват, че зад всяка мъртва душа стоят огромни пари - от 500 000 до 1 000 000 долара.
“Зеленски” чисто технологично изкусно ще ги въведе във властта, възползвайки се за втори път от гласовете на онези украински патриоти, които отново ще гласуват за своя любим актьор Зеленски и за романтичния си герой Голобородко. Така, макар и парадоксално, в Радата ще се окажат мнозинство онези, които изразяват възгледите на капитуланското малцинство.
Окуражаващото е, че Партията на съпротивата има лидер от ново поколение, който не е свързан с традиционната украинска политическа класа и обременен от нейните грешки. И за разлика от колективния, и от действителния Зеленски, този човек наистина е избор на Майдан, кандидат на "Небесната империя" и на украинското гражданско общество, който отдавна е надраснал украинската политическа класа. Светослав Вакарчук е в състояние да мобилизира страната да се противопостави на капитулантите, хибридни и явни.
Превод: Faktor.bg