Войнстващата простащина смаза София, Вяра, Надежда и Любов

От нас зависи да надделеем над божеството Простащина и неговите жреци

Светослав Пинтев 

Първият звънец тази година удари днес,  17 септември, ден в  който църквата почита паметта на Светите мъченици  София, Вяра, Надежда и Любов. Ден, в който са отдава почит на добродетелите, според християнските догми. Само дето няма кой да  каже на учениците, че има такива, освен родителите. Или онези от тях, които са чували нещо повече за празника, а те не са болшинството. 

Дори всезнаещият чичко Гугъл мълчи по въпроса.  Като пуснеш  в търсачката „Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ излизат направо плачевни резултати. На първо място – на този ден се откривала централната градска част на Казанлък, във връзка със годишнината от влизането на руските войски,  на второ - кметът на район „Западен“ в Пловдив дава агнешки курбан. Третото и четвъртото са от сайта на телевизията на фолка „Планета“ . Нещо за Ивана, не разбрах каква е връзката с празника, нямах сили да отворя, но няма и значение. Надали в   текста става дума за добродетели.

Каква София, каква премъдрост, каква  Вяра, каква Надежда, каква Любов? 

Освен, ако не става въпрос за тризначките от Благоевград.

Първолаците  тази година са около 60 000, с няколко хиляди по-малко от миналата, но пък повече от тези догодина. С всяко превъртане на четирите сезона, на прага на есента, стават все по-малко. Намаляват, намаляват, топят се като лански сняг.

Докога така, скъпи съотечественици? И какво ще стане после? Няма да ни има, какво? 

Чакаме от децата да са  пълни с добродетели, да са ученолюбиви, трудолюбиви, да носят факела на българщината и не знам още какво.  Очакваме го в първия учебен ден, знаейки отлично, че няма как да стане точно така.

Как да стане, след като повечето от тях предишната вечер са гледали „Вип брадър“, където  осъденият за сутеньорство Ванко 1 се бори за властта в Къщата с плеймейтката Нора Недкова. Да им имам виповете. 

Слушал съм много пъти  продуцента Нико Тупарев да оправдава решението си да вкара този или онзи герой на нашето време във формата  доста логично. Питал съм го остро - как можа да изтъпаниш този и този. Той винаги е отговарял нещо от рода на това, че шоуто е огледало на обществото ни, та е съвсем нормално точно този екземпляр да е там, за да се видим кои сме. И е прав, няма значение, че откритието не ни харесва. С Ванко 1 обаче наистина прекали. Което не значи, че този рапър, осъден за сводничество, не е 

героят на нашето време  

Напротив, точно той е. А и Норчето не му отстъпва. Какъв пример за младото поколение даже Слави Трифонов е бил …харесал. 
Но да оставим брадърите, достатъчно ги възпяват. А и не съм ги гледал още честно казано, не е редно да пиша.  Може пък Ванко по цял ден да рецитира Шекспир, а Нора да пее „Аве, Мария“. Може, ама надали...

Стотици хиляди българи напуснаха страната си, за да избягат от войнстващата простащина и нейните жреци, да спасят поне децата си от жертвоприношение на капището им. Други напуснаха, за да изкарат пачки и да живеят като бели хора, както се изразяват. Но много от тях носят войнстващата  простотия със себе си и леят чалга и простотия в четирите посоки на света. Разправяха ми за едни наши тираджии в Испания, които ходели на плаж , отрупани с тежки златни вериги на врата, да си пазят състоянието. То и мутрите по Слънчака и навсякъде са същите, де.

Та Тупарев си е прав.  „Правим обувки с кожа на клиента“, както гласеше табелата в една обущарска работилница по време на социализма. 
От нас зависи да надделеем над божеството Простащина и неговите жреци. Никой друг не може да ни помогне