Защо Рамзан Кадиров се заиграва в турски сериал с IYI – знакът на рода Дуло?

Много чеченци и ингуши твърдят, че са потомци на кубратовите българи

Кадиров със знака на Дуло

Кадиров със знака на Дуло

Светослав Пинтев

Небезизвестният президент на републиката Чечения Рамзан Кадиров,  който е  вторият по влияние и могъщество човек в Русия,  свързван от мнозина там с редица знакови убийства, позира на тази снимка, с един от най-древните български символи, със знака IYI  (ипсилон с две хасти), известен у нас и като 

знак на владетелския ни род Дуло

Род, положил темелите на държавата ни, но и на други български държави. Защо ли Кадиров се заиграва с него?
Този интересен фотос ни попадна случайно, не знаехме къде е сниман, нито по какъв повод, но едно беше ясно, когато го видяхме - от нас пак се канят да крадат история. Много ни се стори вероятно снимката да е направена на честването на Деня на чеченската жена през 2017 г., на който Кадиров се появи в  двореца "София“ със средновековни доспехи, копие и  сабя, напомнящи много тези на древните българи, които според някои теории са родствени с чеченците и ингушите.  Много от тях и до днес твърдят, че са потомци на кубратовите българи.  
 Ще се спрем и на този въпрос по-долу, както и на този, че  чеченците някога са били поданици на  Волжка България, т.нар. Черна България, основана около 660 г. след Христа от  Котраг, един от синовете на канасюбиги Кубрат. 
 Между другото, като споменахме въведения от Кадиров женски празник, чеченският президент преди време  откри паметник на чеченските жени, които през Кавказките войни преди век и половина са се сражавали с руските войски.
Това е само един детайл, който обяснява защо в Русия често пъти със загриженост следят поредните идеи на Кадиров, свързани с „древните чеченски традиции“. 
Да не забравяме, че в поверената му от Путин република той закрепи и много от нормите на Шериата. 
Кадиров е необуздан и непредвидим и в това. Чрез символите от древността той често поднася завоалирани 

политически послания и предизвикателства

 Оказва се, че трябва да го държим под око и в България, щом се заиграва с IYI, ако изобщо у, нас има кой да се занимава с това.
 Междувременно открихме къде и кога е правена снимката.  След много търсене, една седмица след започването на този текст. 
Тези фотоси на Рамазан Кадиров от 28 ноември 2018 г., публикувани от онлайн изданието на Спутник на турски, са от срещата му в Истанбул с екипа на най-гледания сериал в Турция, който е изключително популярен и в Чечения. Става въпрос за приключенско-историческия  "Възкресението на Ертуурул", обявен за най-добрия сериал за 2016 г. на фестивала "Златна пеперуда" (Altin Kelebek)... 
Турците са свързвани с тюрките, а произходът на самите тюрки е  изключително дискусионен, коментират учени. Според една от легендите, родоначалник на тюрките е митичният  им водач Огуз, който имал шестима сина, а всеки един от тях имал по четирима. Така те сложили началото на 24-те тюркски клана. Всеки от тях имал своя тамга. 

 IYI бил знакът на клана Кайъ

Очевидно героите във филма са от него. Нищо чудно от този клан да са били тангристи, преди да  приемат исляма. Или слънцепоклонници?
 Има и учени, които твърдят, че въпросните кланове са древно български племена на територията на Мала Азия, асимилирани от тюрките. Символът  IYI е бил водещ на древните българи много по-рано, отколкото за тюрките, това е сигурно. 
Действието в сериала се развива през 13 в. и разказва живота на Ертугрул, бащата на Осман Първи, първият самостоятелен владетел от Османската династия.
Но каква е работата на Рамазан Кадиров да се набърква в тази история? Той казва, цитиран от „Спутник“ : "Говорихме за сътрудничеството с продуцента на поредицата Мехмет Боздаг. По-късно в поредицата казаха, че искат да използват чеченската музика. Поканих екипа в Чечня, приеха поканата ми е ще дойдат през следващата пролет".

Сега да се спрем на 

Спецификата на символа IYI 

 Проф. Веселин Бешевлиев още по времето на социализма допуска, че това е знак на Тангра
Под съветски натиск тогава се утвърди теорията, че това е върховният бог на древните българи.  Именно, за да изкарат предците ни тюркски народ.
В научните среди още тогава се появяват плахи възражения, че знакът използван като символ на Тангра е кръг с точка в средата, а не IYI който има по-различен смисъл. Тангра е олицетворение на могъществото на природата, на всичко в нея– на  слънцето, на Вселената и Бога. Иначе това би могло да обясни защо  IYI е  символ на властващия род Дуло, нали земният владетел е наместник на Небето, наместник на Бога. 
Ала никак не е сигурно, че българите  са се кланяли на Тангра. Или поне, че са се кланяли само на него. 
Според Петър Добрев IYI е преди всичко слънчев символ, който е пряко свързан и с почитта към седемте планети, които древните българи познавали. Изследователят дори дава и звукова стойност на символа – ИУИ, като търси връзка с памирските думи йокал-Божие слово, йорап-призоваване на Бога и йоро-мили Боже. 
  IYI е в центъра и на прословутата

Розета от Плиска

А това дава солидни основания на тази теория. Розетета е със  седем лъча, а на всеки от тях има по два символа. Смята се, че това са символи именно на седемте познатите планети. Твърди се дори, че розетата е използвана от предците ни за астрономически изчисления, а IYI обозначава символ на слънцето около, който са подредени останалите планети. 
Има и интересна теория, че  IYI се среща поне от пето хилядолетие преди Христа в днешните ни земи, т.е. тези на древна Тракия, като е имал сакрално значение. 
През 1987 година Стамен Михайлов пише в “Известия на Народния музей във Варна”, книга 23, стр. 92-95., че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура, която е сродна с тези на Градешница и Караново. Твърди също, че древният  символ присъства и върху керамика от минойски Кипър ( XVI век преди н.е.), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон (стр. 92-93)

Да се върнем към Черна България 

Само ще вметнем, че според специалистите древните българи и нахчите, както сами и досега наричат себе си чеченците, са много различни в езиково и културно отношение етноси. Смята се  обаче, че двата народа са живели един до друг в продължение на векове и са си повлияли взаимно.  Да не говорим, че нахчите са били част от Волжска България.
 „Тази т.н. още Черна България (черното тогава е означавало и северна посока) съществува с много перипетии чак до ХVI век. Простирала се е от хребетите на Урал до реките Сура и Ока, и от Кама и Вятка до Самара и изворите на Дон. Тези земи са сегашните територии на Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Самара, Мари/Черемиш, Мордвиния, Удмуртия, Нижни Новгород, както и земи в северен Кавказ: Кабардино-Българската република, Чечения, Ингушетия, Осетия и Дагестан“, пише проф. Николай Овчаров
През 1552 г след многогодишни опити отслабената от монголски нашествия Волжка България най-накрая пада под властта на Русия. Първият държавен акт на цар Иван Грозни е да се обяви за български кхан.
Основателят на Волжка България, над десет пъти по-голяма от Симеонова, е по-големия брат на Аспарух кхан Котраг. Затова, когато е завладява в края на XVI–ти век Иван Грозни се обявява за “цар на руси и българи” и получава прозвището “българоубиец”.
За да се оправдае пред Европа за избиването на 400 000 българи и унищожаването на 40 приказни български градове, Русия заявила, че наказва “татарите”.  Но “татар” не е етноним (няма такава държава), а на монголски е унизително прозвище за “чужденец”, коментира историкът.
 „След поредица военни походи Иван IV Грозни в 1552 г. превръща българската столица Казан в гробищен град.