Муравей Радев: Ако се наложи, ще има нова актуализация на бюджета, не се ли вразумим, кризата от 2008 г. ще ни се стори "детинска закачка"

Мерките за бизнеса са краткотрайни

Муравей Радев

Муравей Радев

"Днес със сигурност е ясно само едно – щети вече има и те ще растат. Цели отрасли принудително са блокирани, други рязко намаляват стопанската си активност, трети се полукапсулират с надежда да дочакат края на пандемията, а някои просто фалират. Налице е ясно изразен спад на производството, на услугите, на износа, на потреблението – вътрешно и външно, на инвестициите. Очаква се икономически спад от 3% от БВП, което означава  по-висока безработица, по-малко приходи в бюджета от което следва и по-малки възможности за финансираните от него социални дейности. Всеобщо влошаване на жизненият стандарт. При това този сценарий е валиден ако кризата продължи само три месеца. При по-дълъг период – Господ да ни пази. Освен това, в голяма степен пораженията ще зависят и от преодоляването на кризата в световен мащаб. Ние дори да преодолеем бързо пандемията, ако светът се забави, ще имаме сериозни проблеми. Виждаме, че икономическите колоси САЩ, Китай и ЕС са далеч от оптимистични прогнози. Икономиките ни са скачени съдове и големия и продължителен икономически спад при тях ще се пренесе и тук. Така, че не виждам особени причини за оптимизъм". Това заяви бившият финансов министър Муравей Радев в правителството на Иван Костов пред "Топновини.бг". 

Той не изключва финансова криза като тази от 2008-2009 г., което зависи от продължителността на пандемията в световен мащаб. По думите му, има голяма разлика между онази криза, причинена предимно от авантюристична кредитна експанзия и днешната, причинена от вирус и задълбочена от човешката глупост и самонадеяност. Радев допълни, че ако не се вразумим, много е възможно предишната криза да ни се стори "детинска закачка". 

"Актуализацията вече е задължителна. Ако до сега се събираха данни, анализираше се ситуацията, правеха се прогнози и се обсъждаха мерките с работодатели и синдикати, то вече дойде времето и на финансирането на приетите мерки. Повечето от тях, обаче не са заложени в действащия бюджет, затова актуализацията е не само наложителна, но и спешна, за да стартират веднага тези мерки и да има полза от тях час по-скоро", каза още финансистът. 

По повод мерките и дали актуализацията на бюджета е достатъчно бившият министър казва: "Ако се абстрахираме от медицинските препоръки, мерки и действия за ограничаване на пандемията, които са с преимущество пред всичко останало и се съсредоточим само върху икономиката, може да кажем и да, и не. Да, казва правителството, но с уговорката, че кризата няма да трае повече от три месеца. Не съм сигурен, по-скоро не казвам аз, защото мисля, че икономиката ще спадне с повече от заложените 3% и БВП за 2020 г. няма да достигне 121 млрд. лв. което ще доведе до по-голям спад на приходите в бюджета от предвидените 2.5 млрд. лв. Така, че рискът в приходната част е съвсем реален. Същият риск съществува и в разходната част. Милиардът с който се завишават разходите, може да се окаже недостатъчен, ако кризата се задълбочи и се наложи допълнително социално – икономическо финансиране. Но… дано да греша. Сигурен съм, че експертите в Министерството на финансите могат да смятат и то много добре, затова нека приемем, че тази актуализация ще се окаже достатъчна за криза от три месеца. Още повече, че винаги е възможна следваща, ако се наложи", допълни Муравей Радев.
     
"Лимитът за нов държавен дълг с 8 млрд. лв.  е добра и своевременна  мярка, въпреки че сигурно ще предизвика много спекулации, предимно политически. Досегашните 2 млрд. лв. са за рефинансиране на излязъл в падеж стар дълг. По-просто казано - вземаш нов дълг, с който плащаш стар. Плюс, минус два милиарда, размерът на общият дълг не се променя. Другите осем милиарда обаче увеличават този размер. Дори с такова увеличение, българският държавен дълг ще достигне около 30% от БВП при среден дълг за ЕС от около 85 - 90%. Но не е казано, че целият лимит ще бъде усвоен. Ако ситуацията се нормализира, можем да минем и само с 4-5 млрд. лв. вместо с 8 млрд. лв. За финансиране на бюджетният дефицит от 3,5 млрд. лв. и за капитализиране на Българската банка за развитие от 0.7 млрд. лв. са необходими общо 4.2 млрд. лв. които трябва да се осигурят от този нов заем. Разбрах, че финансовият министър се кани точно толкова да изтегли като първа крачка. Останалите до 8 млрд. лв. могат да служат за буфер и да се активират само при нужда. Има и други източници на финансиране, които общо взето създават значителна сигурност за финансовата стабилност на страната. Такива са: Фискалният резерв, който е около 10 млрд. лв. от които поне 5 млрд. лв. могат да се ползват при нужда /останалите са целеви средства/. Средства от европейските програми за България, от програмния период 2014 -2020 г. неизразходвани към момента. Не нови, а остатъците по тях. Както повече одобрени, така и по недоговорени към момента програми общо за 1.36 млрд. евро, равни на 2.6 млрд. лв. Средствата не са малко но са 3 -4 пъти по – малко  от помощите които получават страните от Еврозоната. Защото те си имат Централна европейска банка, която може да печата пари и го прави, подкрепяйки правителствата и банките на страните от евро валутния съюз. Така, че това е още един ярък пример за предимството да си член на този съюз. Затова спирането на преговорите за влизането на България в „Чакалнята“ на Еврозоната - ЕРМ 2 е лоша идея", категоричен е Радев. 

"Когато усилията приоритетно са насочени към битка за спасяването на живота на хората от заразата и на подпомагане на социално слабите, естествено е подпомагането на бизнеса да е на втори план. Което, ако продължи достатъчно, дълго ще ни върне в пещерите. Затова сегашните мерки в подкрепа на бизнеса трябва да се разбират от управляващите само като начална помощ за кратко време. И да се обогатяват и разширяват в съответствие с развитието на кризата и опита на останалите страни от ЕС. Мярката 60/40 за работните заплати, добра, лоша е реална подкрепа за бизнеса. Ама не било 60, а 23% участието на държавата. Дори да е така, за изтеклия вече месец март парите трябва да стигнат до хората. И да се усъвършенства формулата през април, май в съответствие с разумните предложения на работодателските организации. Още повече, че те не искат повече пари, а предоставените вече средства да се разпределят справедливо и по-ефективно", констатира финансистът.

"Ако изобщо някога ЕС се разпадне, то няма да е поради пандемията. Защото европейската солидарност, европейските пари, европейските мерки не могат да се заменят успешно от нито една държава сама за себе си. А горчивият опит на Великобритания скоро съвсем ще охлади главите на някои крайни националисти, чиито приказки вероятно са породили този въпрос. Като казвам това, веднага добавям – ЕС няма да остане същият. Той се нуждае от мащабни и дълбоки реформи с които да отговори на новите условия създавани от един бързо променящ се свят. Веднага след овладяване на пандемията това трябва да бъде неговата основна и най-важна задача, казва още Муравей Радев.