Денят, предизвестяващ настъпването на Байрама, се нарича "Арифе". Тогава жените месят мекици, домашни погачи, приготвят халва и ги раздават на съседите си, на близки и приятели за душите на починалите.
В първия празничен ден, както повелява традицията, мъжете отиват на джамия за тържествена молитва - байрам намаз. Тя се предшества от обичайната сутрешна молитва - сабах намаз, а времето между двете се запълва с четене на специално подготвени за случая просветителски проповеди.
Основна традиция на Курбан Байрам е пренасянето на животни в жертва за здраве, успех и благополучие. Курбан може да се заколи през първите три дни на празника. Животните, които могат да се принесат в жертва, са овце, кози, крави, телета, биволи, камили, стига те да са здрави и без недъзи. За да бъде жертвено животно, дребният добитък трябва да е навършил една година, едрият - две години, а камилата - пет години, подчерта районният мюфтия.
Смисълът на Курбан Байрам е да се раздава курбанско месо на нуждаещите се - сираците, самотните и болните, за да могат и тези хора да усетят празника. Канонът повелява богатите да раздадат цялото месо. Тези с добри доходи раздават една трета от курбанското месо, с втората се гощават гости, близки и приятели, а третата остава за семейството. Хората с ограничени възможности и многолюдните семейства могат да оставят цялото месо за себе си.