Тази вечер на 101 години в Сан Франциско е издъхнал легендата от бийт генерацията Лорънс Ферлингети. За тоld съобщиха на страницата му във фейсбук персоналът в книжарниците и издателите на City Lights.
Ето прощалните им думи:
„С тъга съобщаваме, че Лорънс Ферлингетети, изтъкнат американски поет, художник и основател на City Lights Booksellers and Publishers, почина в Сан Франциско, Калифорния. Той беше на 101 години.
Ferlinghetti е инструмент за демократизиране на американската литература, създавайки (с Питър Д. Мартин) първата книжарница за книги с меки корици в страната през 1953 г., превръщайки много скъпо качествени издания в широко достъпни. Ферлингетети представя книжарницата като ′′ Място за литературна среща," където писатели и читатели могат да се събират да споделят идеи за поезия, фантастика, политика и изкуства. Две години по-късно, през 1955 г." стартира City Lights Publishers с цел разбъркване на ′′ международен дисидентски фермент." Неговото встъпително издание е първият том от поредицата City Lights Pocket Poets, която се оказва полу-сила в оформяне на американска поезия.
Ферлингетети е автор на една от най-продаваните поетични книги на всички времена, „Кони Айлънд на ума”, наред с много други творби. Продължава да пише и публикува нови творби до 100-годишна възраст, а работата му е спечелила място в американския пантеон на литературата.
Повече от шестдесет години тези от нас, които са работили с него в City Lights, са вдъхновени от знанията и любовта му към литературата, смелостта му в защита на правото на свобода на словото и жизненоважната му роля като американски културен посланик. Любопитството му беше неограничено и ентусиазмът му беше заразителен, и много ще ни липсва.
Възнамеряваме да надградим визията на Ферлингетети и да почетем паметта му, като поддържаме светлините на града в бъдещето като център за открито ,интелектуално разследване и ангажираност към литературната култура и прогресивната политика. Въпреки че скърбим за кончината му, празнуваме многото му приноси и благодарим за всичките години, през които успяхме да работим до него.
Обичаме те, Лорънс. ”
В историята на американската литературата Ферлингети ще остане като издателя на Алън Гинзбърг, Джек Керуак, Боб Дилън, Кен Кийси, Уилям Бъроуз и др.
Ферлингетети е роден е на 24 март 1919 г. в Йонкърс, Ню Йорк. По време на детството си, след заболяване на майка му, заминава да живее във Франция при леля си, която след време отново се връща в САЩ. Участва във Втората световна война. Учи в университета в щата Каролина и Колумбийския университет, където през 1947 г. получава научната степен магистър по английска литература. Продължава обучението си в Сорбоната, получава докторска степен в областта на поезията.
След женитбата си през 1951 г. Фърлингети се премества в Сан Франциско, където преподава френски език. През 1953 г. започва да издава списание City Lights, което получава името си в чест на филма на Чарли Чаплин „Светлините на града“. Паралелно открива магазин със същото име. През 1955 г. започва издаването на поетични сборници. През октомври 1956 г. в четвъртото издание на серията „Джобни поети“ излиза поемата на Алън Гинсбърг „Вой“ (Howl). Тиражът веднага е конфискуван от полицията, а Ферлингети и сътрудника от магазина са арестувани и против тях е възбудено углавно дело за нарушаване на благоприличието, обаче Ферлингети печели делото в съда. Записът от слушанията по делото са публикувани през 1961 г. под заглавието „Воят на цензора“. През 1969 г. Алън Гинсбърг отбелязва, че Ферлингети заслужава „някаква Нобеловска награда по книгоиздаване“ – дотолкова неговата дейност обогатила цялата съвременна култура.
Автор е на повече от 30 поетически сборника. Ферлингети написва също експерименталния роман „Нея“ (Her, 1960), експериментална драма, мемоари, превежда от френски „Думи“ (на Жак Превер, 1959), оформя книги, взима активно участие в различни обществени движения.
На български поезията му е превеждана от покойния Георги Рупчев.
Из „Поезията като бунтовно изкуство“
Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против че да си щастлив
невинаги е
купон до откат
ако нямаш против мине не мине
тъкмо всичко е супер
и ти лъхне на ад
щото даже и в рая
пеят пеят
пък спрат
Светът е прекрасно място
да си роден
aко нямаш против дето някои мрат
през цялото време
или може би само са гладни до смърт
отвреме-навреме
което въобще не е толкова кофти
стига ти да не си
О светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш много против
шепа тъпи до смърт глави
по върховете
или мине не мине
бомбичка-две
във лицата ви взрени в небето
или други таквиз неуместности
към каквито както ви е известно
има склонност oбществото ни Марково
с популярните свои личности
и полярните свои безличности
със свойте свещеници
и други копои
и с различните там разделения
и сенаторски разсъждения
и други чревни неразположения
които мъчат
глупавата плът
Да светът е най-чудесното място от всички
за много такива неща като
да позираш забавно и
да позираш любовно и
натъжен да позираш и
тъжни песни да пееш и да се вдъхновяваш
и да ходиш насам-натам
да разглеждаш наоколо
и цветя да миришеш и
да пощипваш статуи
и дори да си мислиш и
да целуваш хората и
да правиш бебета и да носиш шорти и
да размахваш шапки и
да танцуваш
и в реките да плуваш
по време на пикник
в средата на лятото
и просто най-общо казано
„да си живееш живота“
Да
и хоп по средата на всичко това
влиза усмихнат
погребален агент
1955
Из "Долни дрехи"
Не спах добре през миналата нощ.
Размислих се на тема долни дрехи.
Дали сте разсъждавали абстрактно
за долното бельо?
Решите ли да мислите дълбоко,
се появяват неочаквани проблеми.
Днес всеки има отношение към
долното бельо
и всеки носи някакво
бельо…
И папата, надявам се, облича долни дрехи.
Бельо и негрите обличат.
И губернаторът на Луизиана
носи долни дрехи.
По телевизията го видях.
Навярно му е стегнато бельото —
от неудобство много се въртеше.
Наистина и долните ти дрехи могат
да те поставят в затруднено положение.
Например негрите. Те често носят
бели долни дрехи,
което може да ги доведе до неприятности…
По туй, че носят долни дрехи,
мъжете и жените си приличат.
Но и единственото нещо между нас
са долните ни дрехи.
Не сте ли виждали трицветните реклами,
където с кръгчета са отбелязани
местата двойно подплатени
или местата с разтеглива плетка,
за да ви дават пълна свобода на действие?
Не се лъжете.
В основата е двупартийната система,
а тя не разрешава голяма свобода на избор
при днешното устройство на нещата.
Америка по долните си дрехи
се бори в тъмнината на нощта.
Оказва се понякога, че твърде много
неща се контролират от долното бельо.
Вземете, да речем, корсетите.
Не ви ли спомнят те за някои фашистки форми
на незаконно управление,
които карат хората да вярват
в неистини
или ограничават действията им
по свое усмотрение…
Дали е носила корсет и лейди Макбет?
И затова ли Макбет е убил съня?
И онова петно, което тя неспирно търка —
дали наистина е върху долните й дрехи?
Навярно някакъв комплекс огромен за вина
преследва днешните англосаксонски дами,
които все перат, перат, перат.
Излез, петно проклето!…
Избягал някой от долните си дрехи
и може би се скита гол.
Помощ!
Недейте се безпокои.
Все още хората държат на долните си дрехи.
Такава революция не ни заплашва.
Поезията ни все още
е на душата долното бельо…