На 1 септември православната църквата почита св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Св. Симеон се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Като станал на 18 години, постъпил в манастир, но все му се струвало, че малко се труди за Христа. Един ден оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там. Впоследствие си изградил място за молитва - тясна килия върху стълб от камъни. Там приемал поклонници. Свети Симеон прекарал на стълба няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст - в 460 г.
В народния календар този празник е известен като Симеоновден. Според традиционните обичаи този ден бележи началото на земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Традициите повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.
Имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
На 1 септември се отбелязва още и началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 век, по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ινδικτιων; лат. indictio – обявяване), периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година. Преданието е свързало това събитие с 1 септември. В Минология на имп. Василий ΙΙ от 10 век се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник“. И до днес в Православната църква, след св. Литургия на 1 септември, се чете именно този евангелски откъс.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, който е правел това само четири пъти в годината: освен на 1 септември, още на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред – вечерта на Велики Четвъртък, бел. ред.) – първото от 12-е евангелия, и на Литургията и вечернята в първия ден на Пасха.
В Русия, въпреки приемането на християнството, до 15 в. Новата година е започвала на 1 март. Тогава е започвала Новата година във всички руски летописи, включително и на преп. Нестор. Въпреки това, влиянието на византийската традиция е било силно, защото и на 1 септември се е провеждало специалното богослужение, с което византийците ознаменували Новата година. С указ на имп. Петър Ι Новата година в Русия се прехвърля на 1 януари; за последен път новогодишното църковно богослужение се е провело през септември 1699 г., в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на църковната година става с молебен след Литургията. Въпреки това, Типикът и до днес определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.