Най-отвратителни са нашенците, които искат да се представят за демократи, а припяват в хора на социалистите

Те говорят като тях и дори с по-гадни думи

Александър Йорданов

Александър Йорданов

Александър Йорданов*

Мъчно ми е за всеки починал у нас вследствие на пандемията Covid-19. Повечето от отишлите си преждевременно са възрастни хора. Вярно е, че са имали и т.нар. придружаващи заболявания. Но в нормална, т.е. некоронавирусна,ситуация те биха имали още години и години живот. А сега си отидоха без време. Бог да ги прости! Да утеши и близките им.

Представям си какъв ужас би било - виждаме това в Италия, Испания, Великобритания, САЩ, Белгия, Швеция и други държави, ако правителството не бе взело своевременни мерки за предпазване на българските граждани. Да спасяваш живот е висш дълг на всеки човек. А когато това вършат тези, които са законно избрани да управляват държавата ни, когато те вземат адекватни на ситуацията решения трябва да им благодарим. Това го изисква нормалната човещина. Освен ако не сме лоши хора, безсърдечни, със загрубели души.

Нямам спомен друг български премиер всеки ден да е бил в открит диалог с гражданите. Да ги умолява, убеждава и обяснява всяко свое действие. При комунизма това бе изключено да се случи. Комунистическите управници тогава живееха невидими от очите на обществото. Виждахме им само портретите. Те говореха само на своите конгреси. Или след страстна целувка със съветските си другари. И мълчаха, страшно мълчаха, когато заразното зло от Чернобил спусна своя черен креп над България. Те бяха престъпници. И партията им бе престъпна. Наследниците им днес говорят свободно в българския парламент.

Не броя дните, но те станаха много, в които всяка сутрин в 08.00 ч. неколцина достойни личности от Националния оперативен щаб застават открито пред нас и ни казват истината. Тъжната истина и плахата надежда. На тях също им благодаря. Те са си легнали късно вечерта след тежък работен ден, станали са призори. Нямат свой личен живот. Застават пред нас като на изпит и отговарят, включително и на просташки провокативни въпроси. Защото са отговорни пред професията си и пред нас - българските граждани.

Днес научих, че ген. Мутафчийски е бил заплашван със смърт. По-голямо падение от това няма. А може би има. Още по-недостойно е да се използва трагедията през която преминава днес човечеството за извличане на партийни политически дивиденти. Както това стори днес по непочтен начин лидерката на социалистите у нас Корнелия Нинова. Но от социалистите друго не може да се очаква. Тяхната партия е наследник на престъпна организация, на хора, които са убивали хиляди българи след 9-ти септември 1944 г., които са организирали терористични банди, които грабеха като варвари държавата ни през 90-те години. И хиляда пъти Румен Гечев да си отвори устата при Цветанка Ризова - все тая. Сторенето зло от него през 90-те години не се забравя.

Но най-отвратителни са тези нашенци, които искат да се представят за демократи, а припяват в хора на социалистите. Те говорят като тях и дори с по-гадни думи. Намериха си и официален "говорител" - д-р Смърт. И все за пари говорят, а животът и здравето ги нямат за нищо. За тях щом кръчмите са затворени, значи правителството е лошо. Логиката им е: отворете кръчмите, за да свърши извънредното положение. Д-р Смърт ги мотивира "професионално": всички да се заразят и няма значение колко ще умрат. Така казвала неговата наука. За тях народът е стадо. Те искат властта. В нормална ситуация, по честен път - с бюлетината, не могат да стигнат вече 23 години до нея. Но защо да не използват сегашната криза? Какво, че "някакви си старци" щели да умрат. Нали целта е власта? И плюят, и храчат, и са цинични до мозъка на костите си.

Моля се на Бога да не загиват повече хора от тази страшна зараза у нас. Да не страдат хора. Българските майки и бащи да не посрещат от училище заразени своите деца. И те да не гледат как линейката откарва към болницата техните баби и дядовци. Да не виждат и как умират родителите им.

Моля се просто да бъдем хора, да останем човеци. Искам да ви кажа: ще се наработите, ще се изучите, ще се напечелите, ще замръквате отново по кръчми и нощни бардаци. Ще купонясвате до зори. Но се смирете поне за малко, за душите си помислете. Подайте ръка на човещината. За да ни има и след това. Не е трудно! Опитайте!

*Публикацията е от профила във Фейсбук на евродепутата Александър Йорданов