"Все повече се безпокоим за бедните и другите уязвими групи, които са по-изложени на риск от заболяване и смърт заради вируса", заяви неотдавна директорката на Панамериканската здравна организация Кариса Етиен. Имайки предвид рязко покачващата се крива на заразяванията в страни като Бразилия, Перу и Чили и вероятното занижаване на случаите, положението е взривоопасно.
В Аржентина властите биха тревога след откриването на 84 потвърдени случая на заразяване и още стотина възможни в бидонвила Виля Асул в периферията на Буенос Айрес.
Трите хиляди жители са поставени в пълна изолация със забрана да излизат от отцепения от полицията квартал. Целта е вирусът да не стигне до съседния бидонвил, където на тясно живеят 16 000 души.
Обаче в район, където средното равнище на заетостта по неофициални данни достига 54 процента и вероятно ще се увеличи в близките месеци заради икономическата криза, за най-бедните е трудно да избират дали да умрат от глад, или да умрат заради вируса.
Според Далия Маймон от Федералния университет на Рио де Жанейро, взема превес следната логика: като не работя "със сигурност ще умра от глад, така че поемам риска, като се старая да не се заразя, и отивам да работя".
"Как да си купим храна?"
Другата трудност е, че тези квартали са пренаселени и това не улеснява прилагането на мерките за физическо дистанциране. Жителите им прекарват голяма част от деня навън заради тесните си жилища, в които често живеят няколко поколения.
Що се отнася до дистанционната работа, тя е невъзможна за преобладаващото мнозинство от хората, които работят в обслужващия сектор или икономика. А безработицата постоянно нараства заради парализата на икономиката.
"Ние сме строителни работници, продавачи, излизаме навън всеки ден. С тази карантина всичко затвори и повечето от нас останахме без работа", каза 43-годишният чилиец Оскар Гонсалес. Той е заварчик и живее в квартала Брисас дел Сол, един от най-гъстонаселените в Сантяго, където избухнаха гладни бунтове с искане на помощ от държавата. "Не получаваме дори малка помощ от правителството. Мислят си, че можем да живеем без пари, ама как да си купим храна?", дразни се работникът.
В други страни престъпни организации се възползват от оставения от държавата вакуум, за да разширят контрола си. Това е най-тревожната тенденция, каза експертът по сигурността Дъглас Фарах, който неотдавна говори по тази тема на форум на Организацията на американските държави във Вашингтон.
В Мексико картелите раздават храна и лекарства.
В Хондурас престъпни банди организират кампании за дезинфекция в контролираните от тях квартали.
Подмолна заплаха
Поради безсилието на държавните власти църкви и сдружения също се мобилизират и организират кампании за информиране, дезинфекция и раздаване на топла храна. В "Сейс де майо" в периферията на Сантяго жителите знаят къде живеят болните и се организират да им носят храна. "Ако не си помогнем един на друг, никой няма да го направи", каза 62-годишната шивачка Глория Рейес.
"Трябва да имаме собствена социална политика и да измислим алтернативи при отсъствието на държавата", потвърди Гилсон Родригес, квартален отговорник в Параисополис, втория по големина бидонвил в Сао Пауло (100 000 жители), който се подготвя "за най-лошия сценарий".
Бразилия вече е втората най-засегната от пандемията страна в абсолютни числа след САЩ с повече от 25 000 починали и над 400 000 заразени при население от 210 милиона жители.
Друга главоблъсканица е достъпът до водоснабдяване. Според ООН близо 89 милиона души в региона нямат достъп до чиста вода, което затруднява редовното миене на ръцете, едно от основните правила за превенция на разпространяването на COVID-19.
В силно засегнатото от пандемията Перу близо една трета от 10-те милиона жители на Лима имат сериозни проблеми при достъп до водоснабдяване, особено в покрайнините. "Водната криза в Лима е тиха заплаха. Най-уязвимите са в най-голям риск при пандемията", каза директорката на НПО "Акуафондо" Мариела Санчес.
Във Венецуела епидемията усложни вече бедственото икономическо положение с все по-чести прекъсвания на тока и на доставките на бензин. В град Сан Кристобал при границата с Колумбия семейството на Рейналдо Вега всекидневно прибягва към "бойскаутски" умения. "Така оцеляваме", казва той, отивайки да събира дърва за готвене.