Все още сръбската дипломация се гради върху четирите стълба – Русия, Китай, ЕС и САЩ
Каквито и да са териториалните отстъпки от страна на Белград към Косово, те може да костват политическата кариера на президента Александър Вучич, казва пред Faktor.bg журналистът и експерт по Западни Балкани
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Кръстев, предизвестена ли беше победата на Александър Вучич на изборите в Сърбия?
- Да, в определен смисъл изборните резултати в Сърбия бяха очаквани и изненадани от победата на Прогресивната партия на президента Александър Вучич не трябва да има. Това, което обаче изненада всички бе броят на депутатските мандати, която тя получи – 189 от общо 250. Дори самият Вучич бе изненадан, казвайки в нощта на изборната победа, че повече такова нещо няма да може да се случи в Сърбия никога. Социалистите на външния министър на Сърбия Ивица Дачич засилиха своите позиции, увеличавайки леко своята парламентарна група. Трета политическа сила бе дясната националистическа коалиция СПАС на Александър Шапич. Представителите на някой от националните малцинства, като това на унгарците, на бошняците и албанците затвърдиха и леко увеличиха своето присъствие в новата Скупщина. Отвъд тези изборни резултати станахме свидетели на унищожаването на сръбската демокрация и детронирането на прозападните партии, които бяхме свикнали да гледаме от 5 октомври 2000 година, когато беше свален режимът на югодиктатора Слободан Милошевич. В крайна сметка в историята си отива един доста сложен епизод от сръбската демокрация. Но това, което се задава след 21 юни е увод към връщането на еднопартийното управление и засилване на авторитарните тенденции в западната ни съседка. В крайна сметка Сърбия получи един дясно националистически и популистки ориентиран парламент, който ще трябва да дава насоките за управлението й.
- Има ли според вас Русия пръст в избирането на Вучич, случайно ли беше, че външният министър Лавров лично отиде в Белград, за да подгрява предизборната му кампания?
- Русия следеше отблизо политическата надпревара в Сърбия. Посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Белград беше добре планирано. С него Русия помогна на нейния досегашен партньор - лидера на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич, който е вицепремиер и министър на външните работи. Москва, колкото и изненадващо да е за българската аудитория, вижда в него своя партньор в Белград. Лавров с това посещение в Белград даде ясно да се разбере, че Москва би искала да работи с него и в следващото правителство, което ще бъде формирано. Не е тайна, че руските управляващи не хранят много добри чувства към президента Александър Вучич, защото не са убеди в искреността му към Русия. По време на демонстрациите на опозицията в съседна Сърбия под мотото „1 от 5 милиона“ от края на 2018 година до лятото на 2019 година се чуваха гласове от Москва Белград да формира коалиционно правителство с представителите на опозицията, което беше мълчаливо отхвърлено от белградските управляващи. Един от тези гласове бе на Евгений Примаков, внук на бившия премиер и външен министър на Русия през 90-те години и близък до някои кръгове в Кремъл. Посещението на Сергей Лавров ще бъде запомнено с критичния тон, които можеше да се чуе по отношение на действията на Белград спрямо Косово. Лавров каза , че не е сега моментът да се водят преговори за намирането на ново решение за Косово, предупреждавайки президента Вучич, преди срещата във Вашингтон, че се подготвя да бъде упражнен сериозен натиск върху Сърбия да признае независимостта на Косово в замяна на инвестиции и по бързата интеграция на страната в ЕС. Лавров, каза още, че ако евентуално решение за подялбата или размяната на територии между Сърбия и Косово стигне до Съвета за сигурност на ООН, то Москва ще гласува против. И докато Александър Вучич разсъждаваше върху посланията на Москва, външните министри на Сърбия и Русия – Ивица Дачич и Сергей Лавров, се оттеглиха на вечеря в известната вила „Мир“, където сръбският домакин пееше „Подмосковние вечера“ и шлагера от 60-те години „Девойко мала“ на своя руски гост. Преди това Дачич подари на Лавров китара, а Лавров подари на Дачич микрофон.
- Защо според вас се провали сръбската опозиция?
- Сръбската опозиция изживява много сложен период. Дори и протестите от края на 2018 година под наслова „1 от 5 милиона“ не успяха да помогнат на политическите им лидери да преодолея натрупаното недоверие по между им. Управляващата партия се постара допълнително да скара и противопостави лидерите им, като принуди една част да участват във вота, а другата да го бойкотира, възползвайки се от липсата на визия за общи действия. Отделно срещу опозицията в Сърбия през последните години бе включен целият държавен и медиен апарат, който представяше опозицията като група от предатели и престъпници, които са спечелили от времената, когато различни нейни представители са били на власт до 2012 година. Самата опозиция не беше хомогенна идеологически - в нея можехте да видите от прокремълската формация „Двери“ на Бошко Обрадович, до либерала и проевропейския политик Чедомир Йованович и разединената Демократическа партия на убития първи демократичен премиер Зоран Джинджич, които до един определен момент ги обединяваше борбата срещу управлението на Александър Вучич. После те се разделиха, след като стана ясно, че управляващите ще инициират предсрочни парламентарни, регионални и местни избори. За да не е само в черно казаното от мен по отношение на сръбската опозиция, бойкотът, който бе проведен от част от нея, успя. Избирателната активност на изборите едва достигна 50.20%. В Белград пред урните излязоха едва 35 – 36 %, което показа, че победата на Вучич всъщност няма необходимата легитимност и представителност. Хората не излязоха да гласуват, защото бяха подложени на много сериозен натиск от страна на активисти на управляваща партия, които обикаляха със списъци и звъняха по телефоните на хората не само в Белград, но и в останалите градове да излизат и да гласуват. Вучич, осъзнавайки че активността е ниска, в нощта на изборите побърза да каже, че сърбите от Косово и Босна и Херцеговина ще донесат необходимите проценти, за да се покаже размерът на гласувалите не само вътре в страната, но и в региона. Двата града в Сърбия – Парачин и Шабац, които бяха управлявани от опозицията, преминаха в ръцете на Прогресивната партия.
- Първата декларация на Вучич след вота е, че ще работи за европейския път на Сърбия, но вече стана ясно, че първата му визита ще бъде в Москва, какъв знак е това към ЕС и САЩ?
- Да, президентът Вучич през следващите дни ще посети последователно Москва , Брюксел и Вашингтон. В Москва той ще вземе участие в парада на победата и ще има среща с президента Владимир Путин, който още веднъж ще му посочи как Русия гледа на разговорите във Вашингтон, след това - макар и да не е потвърдено докрай, Александър Вучич на път за САЩ, ще спре в Брюксел, след което ще продължи за Вашингтон. Белград се опитва да лавира между САЩ, ЕС и Русия в стремежа си да получи най доброто от двата центъра на световната политика. Все още сръбската дипломация се гради върху четирите стълба – Русия, Китай, ЕС и САЩ. В проведеното преди няколко месеца проучване броят на привържениците на ЕС продължава бавно но сигурно да намалява, падайки под 50%. За това допринася и острият тон на моменти на Белград към ЕС.
- Каква тогава очаквате да бъде тактиката и стратегията на Вучич във външната политика, за да постигне евроинтеграцията на Сърбия?
- Сръбската политика по отношение на ЕС, която познаваме от 2010 година, претърпя доста сериозно развитие през последните 10 години. Започвайки с обнадеждаващото с „и ЕС, и Косово“ и стигайки до императивното „или Косово, или ЕС“, което е отражение на политиката на Белград по косовския въпрос. Докато не се реши косовският въпрос, Белград трудно ще може да продължи по пътя към ЕС. Преди дни президентът Вучич каза, че ако в бъдещата сделка относно Косово има само обещание за по-бърза интеграция към Евросъюза, то тогава отговорът ни ще бъде „голямо НЕ“. Инструментализирането на ЕС като елемент от косовския въпрос и обвързването му с него ще постави Брюксел във все по-ниски нива на предпочитане от страна на гражданите на западната ни съседка. Стратегията на Белград е чрез ЕС да накара Прищина да направи необходимите крачки за реализирането на Брюкселското споразумение от 2013 година, в което се предвиждаше създаването на регионалната Асоциацията на сръбските общини в Косово. Новият посредник от страна на ЕС за диалога между Белград и Прищина - Мирослав Лайчек, ясно каза че никой няма да бъде притискан да вземе решение, което не иска. Факт е, че ЕС изостава от политическите процеси в отношенията между Белград и Прищина, а във вътрешноевропейски план Франция се опитва да изземе политическата инициатива от Германия. Неотдавна президентът Макрон, обяви че Париж се подготвя да бъде домакин на среща между Сърбия и Косово в средата на юли. Берлин и Париж имат различна визия за това дали трябва да има размяна на територии, което влияе върху изграждането на обща позиция на ЕС по въпроса.
- Проблемът с признаването на независимо Косово е очевидно един от препъни камъните за членството на Сърбия в ЕС, предстои среща на високо равнище в САЩ между представителите на двете балкански страни на 27 юни, може ли Белград да направи отстъпки и на каква цена?
- Да, както казах преди малко „косовската“ политика на управляващите в Белград, претърпя крах, защото в Сърбия си мислеха, че ще могат паралелно да вървят по двата коловоза към Брюксел и нормализирането на отношенията между Белград и Прищина. След идването на власт в Белия дом на администрацията на президента Доналд Тръмп видяхме едно засилване на интереса към решаването на косовския въпрос. В потвърждение на това САЩ изпратиха не един, а двама свои високопоставени дипломати – Матю Палмър, който отговоря за Западните Балкани и доскорошния посланик на САЩ в Берлин Ричард Гренел, който отговоря за диалога между Сърбия и Косово. Доналд Тръмп иска да постигне историческо споразумение между сърбите и косовските албанци, по подобие на това между палестинци и израелци, без да осъзнава, че то би засилило нестабилността на Балканите и би отворило редица проблеми като този в Босна и Херцеговина. Освен това би стимулирало евентуалното обединение между останалата част на Косово и Албания. Посланик Гренел стартира мисията си с две инициативи в сферата на транспорта между Косово и Сърбия, като установяването на директни ж.п и самолетни връзки между двете столици. Но за тяхната реализация има някои технически препятствия, които правят сложна реализацията им, както от страна на Прищина, така и от страна на Белград. Американският висш представител направи всичко възможно да спомогне за свалянето на правителството на Албин Курти, което се оказа пречка в плановете на САЩ за нормализацията на отношенията между Белград и Прищина, за възобновяването на диалога между тях, който беше поставен във фризера през последните години.
Въпреки невероятната изборна победа, която постигна Александър Вучич на парламентарните избори, пространството му за маневриране обаче продължава да бъде ограничено. Не вярвам, той да тръгне към териториална размяна, знаейки негативните реакции, които може да предизвика не само сред сръбското общество, но и сред влиятелната Сръбска православна църква, която има ясно изградена и мотивирана позиция, защо е против размяната на територии с Косово. Президента на Сърбия от 2004 до 2012 г . Борис Тадич нарече идеята за размяна на територии между Белград и Прищина „луда“, казвайки че не може да разменяш една своя територия за друга своя територия... Цената на каквито и да са териториални отстъпки от страна на Белград може да коства политическата кариера на президента Александър Вучич. През 2022 година ще има президентски избори, а партията на Вучич въпреки монолитното мнозинство, с което разполага в Скупщината, под натиска на недоволните граждани може да бъде принудена да напусне властта.
Това от днешна гледна точка изглежда хипотетично, но в Сърбия флуктуацията на обществените нагласи бързо се развива. До като бях кореспондент в Белград през 2010 година Ивица Дачич, който тогава беше вътрешен министър и коалиционен партньор на прозападните сили в страната, каза че е време за т.нар „ джентълменско споразумение - 15:15 процента. Според него това означаваше така както 15% са били отнети от територията на Сърбия с отделянето на Косово, така би било редно Сърбия да получи 15% от територията на Косово. Все по-сложно ще бъде не само в Белград, но и в Прищина да бъде наложено подобно решение за размяна на територии, защото местните общества не са готови за такъв ход.
- Напоследък се наблюдава силно присъствие на Китай в Сърбия, анализатори твърдят, че Пекин може да измести Москва, очаквате ли китайската инвазия да продължи?
- Сърбия се превръща в поле на конкуренция между Китай и Русия, както и между САЩ, Русия и ЕС. Да, очаквам да продължи да се задълбочават политическите и икономическите отношения между Белград и Пекин. Забелязва се ревност от страна на Москва към Белград заради контактите с Пекин. Това беше най-видимо по време на пандемията Ковид-19, когато в Сърбия пристигна първо помощта от Китай, заедно с медицински екипи, а едва след това и руската помощ. В края на миналата година, президентът Вучич, преди да отпътува за Китай „проговори“ на китайски, което предизвика бурни емоции сред китайците живеещи в Сърбия, които казаха, че не са разбра ли какво е искал той да каже. Сръбската армия наскоро закупи дронове от Китай и друго леко въоръжение, през тази година се очакват общи учения с подразделения от китайската армия. Това кара Москва да е по-отстъпчива спрямо Белград и Сърбия по-лесно да постига целите си. Китай влага в инфраструктурни проекти в Сърбия, а Русия по време на посещението на президента Путин в началото на 2019 година подписа документ за подмяната на ж.п инфраструктурата в западната ни съседка. Пекин и Москва се конкурират кой да получи по голямо влияние в Сърбия.
- Как ще рефлектира едно крайно свързано с Кремъл управление в Белград върху ситуацията на Балканите и бъдещите отношения на Сърбия със нейните съседки?
- Русия и Сърбия ще засилват отношенията си. Това ще засилва усещането, че Сърбия ще се превръща в анклав на руските икономически, политически и военни интереси на Балканите. Не очаквам съществена промяна в отношенията между София и Белград след парламентарните избори в Сърбия. Руския министър на външните работи Сергей Лавров преди дни в Белград обяви че Москва няма да позволи промяната на Дейтънското мирно споразумение, което касае политическата стабилност на Босна и Херцеговина. Русия ясно реагира в подкрепа на Сръбската православна Църква в Черна Гора, което може да вгорчава допълнително и без това сложните сръбско-черногорски отношения. Русия подпомага дипломатическата война на Сърбия да оказва натиск върху страните, признали Косово, да оттеглят признанието си за балканската държава. През октомври в Сърбия ще пристигнат президентът Владимир Путин и руският патриарх Кирил за освещаването на най-голямата местна православна катедрала „Св.Сава“, която беше изваяна с мозайки от руски специалисти, срещу цената от 100 милиона евро, финансирани от руската енергийна компания „Газпромнефт“, работеща в страната. Очаква се руският патриарх да даде своята подкрепа за действията на своя събрат - сръбския патриарх Ириней в Черна Гора, и вероятно по отношение на македонския църковен въпрос. Русия в последно време се очертава да бъде подкрепа на Сърбия и сърбите на Балканите, което може само да носи нестабилност в региона. Когато става дума за българо-сръбските отношения, те ще продължават да се основават на много добрите лични отношения между Александър Вучич и Бойко Борисов, като не виждам в тях да има сериозна промяна. Отворени обаче ще остават теми, свързани с правата на българите в Сърбия, проблемите с образованието и липсата на учебници на български език и екологията в Босилеград.