"Динамика раскола! Идет война холодная, гражданская война", е заглавието и подзаглавието на първа страница на опозиционното руско издание Новая газета .
Анализаторът Александър Рубцов започва така:
„Когато предчувствията на съвсем различни хора съвпадат, на тези колективни интуиции е трудно да не се довериш. Очевидно наистина „попаднахме в историята“ (Дмитрий Травин) - голяма и опасна.
Някои се задълбават в дневниците от 1917 г., други препрочитат „Анатомията на революцията“ на Крейн Бринтън, хрониките на гражданските войни, терора и репресиите ... Когато няма достатъчно дистанция от настоящето, оптиката на времето се променя: дълъг фокус със силни диоптри отваря други хоризонти.
Погледнете в миналото и ще видите бъдещето си
Поуки от въстанията... Все пак е необходимо да преминем през дебрите на оперативния анализ - социологията на числата, политологията на иключителното. Конспирология по-податлива на провокации. Бяха необходими два подозрително навременни крясъка - на партиец и режисьор, за да може полемичната виелица да отнесе покрива както никога досега в цялата история на наблюденията.
В здравия смисъл особено подкупва отчаяната решимост на оценките и заключенията. Тези упражнения изпълват главите ни с поток от „доказателства“ с постоянния рефрен „наистина“.
При трептенето на моментни снимки
„истината“ се разпознава
преди всеки анализ от вече заетата позиция. Но здравият разум обикновено подвежда нестабилната памет. Погледът отблизо изкривява повече от гледките през призмата на историческите паралели и алегории. Въпреки цялата конвенционалност на аналитичните метафори, това е строга техника: тя не прикрива, а разкрива, „осветява“ интензивността на конфликта в Русия. С този вид осветление може да се види как страната се вписва все повече дори не в „беларуския сценарий“, а в много по-рискована драматургия.4