Д-р Панайот Ляков
Изтръпвах от ужас при всяко изречение на този човек. Но не от празнословието му на болшевишки агитатор на фронта през 1918 г., който зове българските войници на бунт по нареждане на Коминтерна. А от мисълта, че БСП е на власт и „звеноводка”-та Корнелия е премиер по време на пандемия. О, Господи, благодаря ти, че ни спаси тази, която не може да се оправи със своята издъхваща партия, да решава съдбата ни. Сигурно като своя любим патрон Путин (разпуснал Русия, което означава капитулация) щеше да закрие държавата за неизвестно време.
Но да се върнем към
печалното слово на Радев,
от което лъха омраза към правителството, безнадежност за състоянието на България и престорена загриженост за хората, които оцелявали въпреки щаба, медицинския съвет, здравната система и държавните структури само благодарение на голия ентусиазъм. Вероятно и благодарение на президентството, което от началото на кризата бълва ужасяващи предсказания за неизбежно бедствие.
Чудя се кое преобладаваше в апокалиптичната прогноза на държавния глава за близкото ни бъдеще? Дали пропагандните неистини (кабинетът едва ли не е взел 10 милиарда заем и ще го харчи непрозрачно, налага цензура на информацията и др.) или мрачната картина на действителността, изпълнена със страх, ужас, мизерия, катастрофа, толкова въздействащи, че се ощипах и погледнах през прозореца дали не съм случайно в друга страна.
Според Радев хората са толкова отчаяни, защото нищо не работи и бизнесът фалира - хиляди атакуват бюрата по труда, „безработицата расте с часове” , а социалните служби, където се бият озверели за помощи, тълпи огладнели пък ще щурмуват изпразнените магазини, за да се докопат до нещо за яден. Бедните са изоставени на произвола, стари и нещастни хора ще мрат на улицата и няма кой да прибере труповете, катафалките недостигат.
Изобщо нищо недостига: тестове, лекарства, социални и медицински грижи, пари за оцеляване и затова е виновно правителството. Само че тази катастрофална картина на фалиралата държава я имахме през 1996/97 година благодарение на любимата му и досега БКП/БСП, която го издигна и направи президент и за която той работи като партиен агитатор от първия си ден. Забравяйки не само за отговорността, която носи по конституция, че трябва да обединява българите, а не да ги разделя, манипулира и противопоставя чрез демагогските си послания. Но и каква е ролята на истинския лидер в кризисна ситуация.
Явно е пропуснал или не е разбрал лекциите за лидерство във военната академия и западните колежи, където се е обучавал.
Лидерът визионер не е оплаквачка
на чужд гроб и не вещае зловещи прокоби, какво ще сполети хората, които представлява. Първо, той излъчва оптимизъм, увереност и сигурност, че ще се справим с бедата, ако сме единни и като истински християни проявим милосърдие и грижа за ближните си. Второ, той сплотява хората около своите водачи, които в момента управляват кризата (добре, според наши и чужди експерти) и им вдъхва вяра, че те правят (според възможностите на държавата) всичко необходимо, за да опазят здравето и живота им. И трето, лично се ангажира да помага в тази битка като подкрепя правителството и чрез контактите си с други лидери като осигури някаква част от необходимите медицински ресурси, даде лично пари, организира дарителска кампания изобщо помага, а не вреди.
Нищо от това държавният глава досега не е направил. Пълно отрицание на мерките, взети от правителството, злостна критика за всяко действие, манипулиране на обществото с невярна или преиначена информация. С речи, написани от болшевишките му съветници, които звучат кухо и неубедително. Е, това ли е обединителят на нацията?
На повечето българи е ясно, че не става за политик, но се надяваха, че ще се държи като почтен човек. Явно не е осъзнал, че политическият избор не е просто технология, а изповед пред Бога: Дали стоиш от светлата страна или си преминал към тъмните сили?
Този въпрос ще го застигне рано или късно
И ще завърша този спонтанен отглас на печалното слово на Радев с исторически пример с друг генерал. По време на Втората световна война стара французойка среща в Лондон генерал Шарл де Гол, лидер на „Свободна Франция” и плачейки го пита:
„Какво ще стане сега с нашата клета Франция?” (в момента разделена и окупирана от германски войски).
„О, не се безпокойте, госпожо! Тя всички ще ни преживее!” отговорил Генералът.
Е, България ще преживее и Румен Радев.