Пред БНР юристът и университетски преподавател проф. Даниел Вълчев посочи още акценти в изследването:
„Тези дела са дълги, трудни, понякога хората не знаят към кого да насочат своята претенция – дали към съответното медицинско лице, дали към самото лечебно заведение или към застраховател. Вторият голям проблем е, че обикновено това са дела, при които доказването на определени факти е много трудно – многобройни експертизи, не винаги е лесно да се прецени дали едно лекарство е щяло да въздейства по определен начин или не. Третият много голям въпрос е, че в съдилищата има доста разнообразна практика по отношение както на квалификацията на тези деяния, така и по отношение на размера на присъжданите възнаграждения. Основният въпрос, извън конкретната човешка грешка, е дали системата е така направена, че тя да осветлява подобни случаи и да има натиск да се освобождава от подобни хора. Нашият извод е, че системата не е направена по този начин. Делата са трудни и самите лечебни заведения нямат интерес да разкриват подобни случаи“.
В предаването "Преди всички" на "Хоризонт" Даниел Вълчев подчерта, че има много случаи, в които лечебното заведение е осъдено да плати парично обезщетени по такъв казус. Той съобщи за един такъв случай, при който половингодишната издръжка на една болница е присъдена като обезщетение:
„Болницата как ще има интерес да го признае… тя е на път да фалира“.
По думите му в много държави системата е направена обратното: „Съответен държавен фонд поема веднага към гражданина обезщетението, без дълги съдебни процедури, а по чисто административен ред се констатира, че има такова деяние. А фондът търси отговорност от самото лечебно заведение“.
Вълчев коментира и казусът "Полфрийман" и обществената реакция по него: „Българското общество направи голяма грешка, че през последните десетина години направихме споровете относно развитието на съдебната система тежки политически и партийни спорове. От това много трудно ще излезем. Съдебната система не трябва да се политизира, партизира и т.н. докато не започнем сериозно да водим малко по-стерилен дебат за развитието на съдебната ни система, според мен такива случаи ще бъдат чести“.