От него става ясно, че най-рисковите специалности (т.е. срещу кои лекари най-често се водят дела) са хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, дентална медицина и спешна медицина.
Изследването показва, че делата за лекарска грешка, както е популярното наименование на медицинския деликт, продължават средно 46 месеца. „Едно от обясненията за сравнително по-голямата продължителност на производствата по обсъжданите дела е обстоятелството, че съдебномедицинската експертиза е най-често използваното доказателствено средство. В тези производства често се изслушват комплексни експертизи, в които са включени вещи лица от различни медицински специалности, както и множество повторни или допълнителни експертизи. Забелязва се, че в голямата си част по-дълго продължилите дела са отлагани многократно за изслушване на повече от една експертиза или поради продължителния период от време, в който съдът е изпитвал трудност да назначи вещи лица“, коментира адвокат Шаркова.
Затова предлага провеждането на информационни кампании сред лекарите и увеличаване на възнагражденията им за експертизите по делата.
Какви са обезщетенията
Анализът е установил и „диспропорционалност и непоследователност при определяне размерите на обезщетенията“ за лекарски грешки (виж в графиката вляво разликата между най-високия и средния размер на обезщетенията за различни увреждания).
„Забеляза се също така тенденцията да се използват различни критерии при определяне на размера на обезщетенията, като често същите само са изброявани в мотивите на съда, без обаче да са съотнесени към определения от него размер. Освен това съдът рядко реферира към други съдебни решения със сходни по размери обезщетения за неимуществени вреди, като това се забелязва и в определенията на Върховния касационен съд по допускане на делата до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК при поставен материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“, констатира Мария Шаркова. Като посочва, че съдилищата не анализират размера на обезщетенията, които са присъдени по други сходни дела, когато се произнасят по конкретен случай. Това също води до непоследователност на практиката, която би могла да се преодолее чрез осигуряване на повече възможности за съдилищата и страните да правят сравнение между сходни съдебни решения, например чрез изграждането на електронна база данни.