С годините ние отново свикнахме да бъдем управлявани "пет за четири", да се примиряваме с "по-малкото зло" - за което справедливо се казва, че когато гласуваш за него, то се превръща в по-голямото зло. Примирихме се с това, че организирана олигархично-мутренска инфраструктура краде все по-арогантно нашата воля за обществено самоуправление, нашите ресурси за цивилизована обществена среда, нашето право да бъдем защитени от функциониращи институции, а не да се молим за помощ и да търсим "връзки" - както правихме и при стария режим.
Днес се чудим да плачем ли или да се смеем, но във всеки случай това ще бъде смях през сълзи. Защото на власт идват все по- абсурдни калинки и тарикати, които не считат дори за необходимо да обосновават действията си с "обществения интерес", а направо манифестират собствения си - или на поставилите ги там - частен интерес. Така се стигна и до следващото дъно на "инептокрация" - "Тези избори не ми харесват, хайде да правим нови..." Дано поне това подейства отрезвяващо.