Разклатена световна държава, демокрация на ръба на бездната, съдбоносни за Запада избори – преди президентските избори в САЩ, които ще се състоят след няколко дни, не липсват гръмки изказвания и плашещи сценарии. И във всеки нов обрат в хода на финалната права на предизборната борба, достоен да се превърне в част от филмов сценарий, възниква вълна от напрежение, която преминава през Атлантика. В подобно време трезвостта и прагматизмът са в дефицит. Но именно сега е необходимо да имаш трезва глава, за да се подготвиш за периода, който ще настъпи след президентските избори в САЩ.
Пет тези
1. Дори ако на 4 ноември сутринта още не бъде обявен победител – прибързаната реакция ще бъде неуместна. Въпреки оправданата загриженост, която предизвикват у нас някои изказвания, направени в хода на предизборната борба, американските институции и вековната им конституция преминала през изпитанието на времето заслужават доверие – именно в Германия, която е получила своята свобода и демокрация благодарение на Америка.
Ние, германците, за изминалите няколко десетилетия научихме един урок от САЩ: демокрацията се нуждае от правила, които се признават от всички представители. Това означава, че има не само сияещи победители, но и добри загубили. Тук трябва да бъде отнесена и културата на учтивите отношения между демократите. Но демокрацията страда там, където инакомислещите са превърнати във врагове. В такъв случай неизбежно възниква напрежението, което наблюдаваме в САЩ през последните няколко месеца и което наблюдаваме у нас в периода на коронавирусната криза.
По тази причина главната задача на новоизбрания американски президент трябва да се състои в това да се зарият всички ровове, между американците. Тези ровове, които станаха още по-дълбоки в резултат на днешната предизборна борба. И колкото по-малко бъдещият президент е способен на това и колкото по-малко го желае, толкова повече САЩ ще бъдат принудени да се занимават със себе си, защото разделението вътре в страната ще нараства.
Целта – европейски суверенитет
2. Ако силите на Америка продължат да бъда сковани вътре в страната, то тогава това за нас европейците ще означава следното: трябва да се подготвим за намаляване на американските ангажименти по света. Още преди изборите говорехме, че е в наш интерес да се справим с кризите пред нашата врата като се опираме на нашите собствени сили. Тази способност ще придобие още по-голяма актуалност след изборите, независимо от това, кой ще излезе победител.
По тази причина е необходимо и занапред да инвестираме в европейската сигурност и в нашите общи възможности. А целта трябва да бъде следната: европейски суверенитет. Това не означава някакво отдалечаване от трансатлантическото партньорство, напротив: само такава Европа, която полага убедителни усилия, насочени към осъзнаване на собствените интереси в областта на сигурността, ще бъде и занапред привлекателен партньор за САЩ. Въпросът е, че за Европа не съществува сериозна алтернатива на партньорството със САЩ в областта на сигурността.
3. Бъдещето на трансатлантическите отношения също така ще зависи от правилните отношения с Китай. Вашингтон вижда във възхода на Китай сериозно стратегическо предизвикателство през това столетие. С това са съгласни представителите на всички партии. Затова следващата американска администрация ще бъде принудена да пренасочва за тази цел политически и военен капитал.
Някой може да види в това отслабване на трансатлантическите отношения. Според мен, изграждането на отношенията с Китай ни дава шансове за ново трансатлантическо сътрудничество. Защото и американците, и европейците имат интерес от съществуването на открити общества, спазването на човешките права и демократичните стандарти. Те имат интерес от свободната търговия, свободата на мореплаване, а също така в безопасността на нашите данни и нашата интелектуална собственост. Ако желаем Китай да се придържа към такъв вид международни стандарти, то тогава и САЩ биха могли да получат изгода от това, че Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Пекин. А ако в международните организации сме единни, вместо да си налагаме мита, то тогава и там ще успеем да въведем нови стандарти, включително в такива области, като трансфера на технологии или работата с държавните компании.
4. След четири трудни години настъпи време за ново начало в областта на трансатлантическото партньорство. Въпросът е в това, че изгода от нашите разногласия имат в Пекин и в Москва, а също така в Техеран и Пхенян.
При това партньорството не означава сляпо подчинение. Фактът, че САЩ и Европа по различен начин гледат на Русия, Китай, Близкия изток, Африка или на Индо-Тихоокеанския регион произтича от различията в нашата история и география. Ние можем да видим, че заради това все по-голям клин се вбива в отношенията между Европа и Америка. Защо ние не съгласуваме по-активно нашата санкционна политика, а също така предложенията ни за сътрудничество – например, когато става дума да накараме Русия да сътрудничи или за да демонстрираме определена политическа перспектива за Западните Балкани?
Федералното правителство веднага след изборите ще направи предложение на Вашингтон и това ще бъде принос за новия трансатлантически дневен ред. Нуждаем се от ново общо разбиране на глобалните „правила на играта“, които през последните години се нарушаваха от различни страни.
Търговията и защитата на климата – това са областите, в които националният подход е недостатъчен, в такъв случай не се отчита мрежовата структура, а също така съществуващите в света зависимости. Освен това, пандемията от коронавирус може да бъде победена само в резултат на международното сътрудничество, включително сътрудничество при производството на ваксина.
Повече от шоуто на един човек
5. Независимо от изхода на изборите в Америка, ние не трябва да изпускаме от поглед едно нещо независимо от празненствата или разочарованията по повод на изборните резултати: Америка е и ще остане нещо повече от шоуто на един човек в Белия дом. Хората в нашите страни споделят вярата в демокрацията, в свободата и достойнството на отделния човек, а също така в това, че държавата съществува за човека, а не обратното. Никакви избори не трябва да унищожават това.
В това едновременно е моята надежда и задача. Надеждата, че ще си сътрудничим отново в близките години. И задачата, която се състои в това, да се постави трансатлантическото партньорство на още по-стабилна основа – за сметка на целенасочена политика, която още повече ще сближи страните, федералните провинции, селищата, университетите, изследователските центрове, компаниите и творците от двете страни на Атлантика. Мисля за нашето предложения за трансатлантически климатичен мост, което може да съдейства за борбата с климатичните промени без оглед на идеологическите пропасти.
Когато преди 4 години беше избран Доналд Тръмп, от двете страни на Атлантика прозвуча призив да се направи именно това: да се преодолеят пропастите, да се установят контакти с инакомислещите, да се разшири пространството за диалог, включително и извън зоните на комфорт. Все още се намираме в началото на този път, за което свидетелства не само поляризацията на президентските избори в Америка. Расизмът се превърна в обичайно явление от двете страни на Атлантика.
И там, и тук са увеличава разделението в обществото. Да се захванем с корените на това явление е една от най-сериозните бъдещи задачи на американците, германците и европейците. Но и нейната реализация ще бъде по-лека, ако се учим един от друг и се разбираме. Както това правят партньорите и приятелите.