Сим Так
Бурните последствия от президентските избори, които не трябва да изключваме, могат съществено да нарушат баланса на силите в стратегически важния пограничен район между Русия и Западна Европа. Очаква се, че на фона на растящото опозиционно движение, резултатите от президентските избори на 9 август ще бъдат оспорени.
Евентуалните протести против изборните резултати поставят под съмнение властта на президента Александър Лукашенко и дори могат да доведат до смяна на режима.
Заради важността на Беларус за руската стратегия за външна сигурност изходът от тази борба за власт не може да остави Москва безразлична: той може да подтикне Кремъл към непосредствена намеса.
Горещата политическа битка
Със своите жестоки политически репресии срещу политическите активисти-опозиционери Лукашенко само засили подкрепата за тях.
В частност забраната за опозиционна дейност, арестите и отказът да бъдат регистрирани кандидатите за президент сплоти опозицията около Светлана Тихановска, основната съперница на Лукашенко на предстоящите избори.
Допълнителна популярност и донесе грешната реакция на правителството спрямо епидемията от коронавирус, която се превърна и в икономическа криза, а също така и запазващата се тревога заради опитите на Лукашенко да ограничи политическите свободи.
Под натиска и санкциите от страна на ЕС, Лукашенко отслаби натиска върху опозицията по време на президентските избори през 2010 и 2015 година.
Но сегашната популярност на опозицията и вълната антиправителствени настроения преди изборите предизвикаха нови репресии и наказателни мерки.
Като имаме предвид белоруската практика за намеса в изборите, шансовете опозицията да победи са малки — това пък стимулира ожесточените протести и отказ да бъдат приети като легитимни техните резултати.
За да удържи властта, режимът на Лукашенко — а той вече неведнъж е обвиняван във фалшификация на изборите — ще се наложи отново да прибегне до репресии против политическата опозиция.
Няма никакви основания да се очаква, че тази година гласуването ще се случи по друг начин, особено като се има предвид интензивността на опозиционната кампания.
Кандидатите на опозицията призовават избирателите да осигурят висока активност, за да направят очевидни фалшификациите.
Те дори подготвят населението на Беларус към това да отстоява гласовете си след изборите, макар че до открити призиви към протести все още не се прибягва - заради заплахата от съдебно преследване.
През 2006 година изборите в Беларус завършиха с протести, които в края на краищата бяха задушени от силите за сигурност.
Събитията от 2006 година, наречени "революцията на джинсите" може да се повторят след изборите на 9 август.
Този път, обаче, недоволството може да прерасне в по-мащабни или сериозни демонстрации, имайки предвид текущата активност на опозицията и многолюдността на нейните митинги.
Ще издържи ли президентът Лукашенко предстоящия рунд размирици след изборите е спорен въпрос.
Отговорът в значителна степен зависи от това, ще може ли да си осигури
лоялността на силовите структури и спецслужбите
Преди подкрепата от силовите структури неведнъж са определяли изхода от подобни протести — например, на украинския Евромайдан през 2013-14 година.
Лукашенко активно "размества" държавните чиновници и ръководителите на службите за сигурност, за да не може нито една опозиционна групировка да съсредоточи в ръцете си твърде голяма власт.
Този метод отстранява съперниците отвътре, но отслабва покровителстваните структури, от чието "разположение" зависи ще се справи ли Лукашенко с разгарящите се протести.
Така че, дали Лукашенко ще може да задушава инакомислието и занапред зависи от това как ще реагират на протестите силите за сигурност.
Оценка на руския отговор
Смяната на режима в Беларус би засилила геополитическото съперничество между Русия и Запада, нарушавайки текущото разположение на силите в "покрайнините на Москва".
Белоруската опозиция начело с Тихановска демонстрира явна прозападна ориентация, а това означава, че ако тя спечели и дойде на власт, страната ще се ориентира към Европейския съюз и САЩ.
За Русия такава геополитическа промяна представлява екзистенциална заплаха: Беларус е последният реален буфер между нея и НАТО.
Ако загуби влиянието си в Беларус, Русия ще се лиши от стратегическа дълбочина и ще оголи ядрото си за заплахата от разширяване на западното влияние до своите граници - и това ще се случи на по-малко от 400 километра от Москва.
Русия губи контрол над покрайнините си
Руската анексия на Крим през 2014 година и продължаващият конфликт с проруските сепаратисти в Източна Украйна през последните години радикално повлияха върху ориентацията на Киев.
След двете десетилетия постепенно разширяване на НАТО в Източна Европа, това разместване кардинално променя разположението на силите между Русия и Запада в пограничните региони, които ги разделят.
В опита да напипа баланса между могъщите си съседи Беларус нерядко се заиграва със Запада, за което свидетелства съгласието на Лукашенко да проведе съвместни учения с НАТО.
Но пълен преход към открито прозападна администрация ще "увенчае" поражението на Русия в борбата и с разширяването на НАТО на изток.
Перспективата за рязък завой на властите в Беларус на Запад ще принуди Русия да напрви избор: или изцяло да подкрепя Лукашенко, или да търси други начини да си осигури влиянието в страната и занапред.
Русия няма да се спре пред нищо, за да си гарантира, че след изборите Беларус няма да се сближи със Запада.
Но ако преди Русия активно подкрепяше Лукашенко, със своите усилия за диверсификация на доставките на нефт през миналата година, а също така със съпротивата срещу дълбоката политическа и икономическа интеграция с Москва, в последно време Минск вби клин между двете страни.
При това, Русия въпреки всичко би предпочела Лукашенко пред прозападната опозиция.
Но ако той не успее да запази стабилността, Москва може да предприеме много неща — включително до започването на скрити военни действия — само за да може да контролира предаването на политическата власт в Беларус.
Скорошният арест на 33 руски наемници сочи, че Москва вече готви такива планове. Такъв подход носи стратегически рискове или
опасност от "грешни сметки" — както се случи и в Украйна
Но едва ли Москва ще бейздейства, ако възникне реален риск напълно да "изпусне" Беларус на Запад.
Ако Лукашенко успее да задържи властта, той още по-силно ще се съпротивлява, както на руските искания за интеграция с Москва, така и на искането на Запада за политическа либерализация.
Ако Лукашенки "преживее" крайно спорните избори — независимо дали с помощта на Русия или със свои сили — той ще разшири пространството си за маневри.
Лукашенко ще се окаже в благоприятна позиция да се пазари с Москва за по-изгодни условия за доставка на енергоносители и да устои пред руското настояване за тясна икономическа интеграция.
Желязната хватка също така ще му позволи да остави без внимание искането на европейците за политическа либерализация, макар че, репресиите срещу опозицята и демонстрантите може да му донесат нови санкции от ЕС.
Макар че, те най-вероятно няма да имат широко икономическо въздействие, а ще представляват конкретни мерки против лица, съпричастни към разправата с мирни граждани — тоест, ще бъдат само временен откат назад в затоплянето на отношенията между Минск и ЕС.
Превод: Faktor.bg