​Българка от Мелбърн: За руското "дране" и за българското достойнство

Защо Външно на Русия се възпали от статия на министър Даниел Митов?

Мил Владкова, Австралия

„Два пъти Хрушчов ЗДРАВАТА МЕ ДРА! — И добави: — Но аз се оказах прав!“, разказва убитият в Лондон български писател Георги Марков за разговора си с Тодор Живков по време на излет в планината. И продължава с размисли за тези думи на тогавашния държавен ръководител в книгата си "Задочни репортажи за България":

"Бях поразен именно от използването на тази дума „ДРА“, която се използва в България само от много нисши и младши служители, когато разказват за конското евангелие, прочетено им от висшия началник. Струва ми се, че точно тази дума „ДРА“ характеризира с невероятна прецизност действителните отношения между съветското ръководство и българското ръководство и хвърля ярка светлина върху пълната зависимост на българските ръководители от съветските. Защото една суверенна и независима страна не може да бъде „ДРАНА“ от никоя друга страна. В българския речник ДЕРЕ началникът, ДЕРЕ господарят, ДЕРЕ чорбаджията, т.е. ДЕРЕ този,

който командува и на когото ние сме сляпо подчинени

Живков би могъл да каже, че в случаите Хрушчов се е разсърдил, направил е скандал или се е ядосал, което все пак би запазило равноправието на българския ръководител. Но фактът, че той употреби този много ясен глагол „ДЕРА“, ми показа колко дълбоко беше сляпото му подчинение пред волята на съветския началник. Сякаш не можеше да има никакво съмнение в правото на Хрушчов да го ДЕРЕ.

Картината на сляпата подчиненост на Живков бе допълнена и от несъмнената гордост, която той изпитваше, че е дръзнал да извърши нещо на своя глава. И това нещо в края на краищата се оказало правилното, т.е. Живков се гордееше, че в цялата си кариера на два пъти е успял да се съобрази с българските интереси, които били различни от съветските. Но какво да се мисли за всичко останало?"

Спомних си за тези редове на убития писател вчера, когато прочетох поредното "дране", дошло от Москва. Говорителката на руското външно министерство "дра" нашия външен министър Даниел Митов, че си е позволил да напише, статия със заглавие: " Българската памет и история не се нуждаят от регулировчик"(виж ТУК, б.р.). Но особено 

настървено Митов беше "дран"

за твърдението си, че Червената армия е окупирала България през септември, 1944 година. Това не било вярно, възпротиви се говорителката на руското министерство, Мария Захарова и ни обясни колко добре сме живяли като съветски сателит. Тя отбеляза, че на българския народ било добре известно, че през 1944-1989 г. страната е имала голям успех в науката, икономиката, спорта и много други области.

За по-малко от две седмици вече втори път ни "дерат" от руската столица. И пак същата говорителка "дере". Първият път беше за парламентарната комисия за разследването на намесата на Русия и Турция в нашата страна. След онова "дране" немедленно (русизъмът е умишлен) беше обявено, че комисията ще бъде разпусната....Питам се, дали след сегашното "дране" няма да обявим официално, че не е имало съветска окупация на България? Или ще научим как се "гордее" някой сегашен държавник, че веднъж поне се е съобразил с българските интереси, които са различни от руските?