Със своето решение да наложи вето върху Изборния кодекс държавният глава връща правото на живеещите изселници от България в Турция да гласуват, с което връща възможността българската държава да бъде манипулирана отвън – от Турция, чрез вкарваните между 6 до 10 депутати в Народното събрание с гласове от Турция. Това каза председателят на НФСБ Валери Симеонов по повод решението на президента Росен Плевнелиев да върне за обсъждане в Народното събрание разпоредби от Изборния кодекс, свързани с изборните права на сънародниците ни в чужбина.
Според Симеонов връщането на старите текстове от Изборния кодекс в комбинация със задаващата се неоосманистка политика на Ердоган може да докара 200-300 хиляди гласа от Турция. „Тогава ще стане ясно сатанинското дело, което е извършил псевдобългарският президент Плевнелиев. Тогава ще имаме група от 30-40 избрани от Турция депутати на ДПС и на ДОСТ, а отделно ще бъдат и тези, които са в България, така че горко ѝ на майка България”, коментира още Симеонов.
Това е национално предателство в името на собствени политически амбиции. „Честно казано очаквах точно такова негово решение", коментира той. "Цялата тази акция на вдигане на шум ужким от нашите сънародници в чужбина, а всъщност организирана от 5-6 човека, беше за да се „подготви почвата” за едно „обяснимо” на пръв поглед решение на българския президент под предтекст: „Ето на, българите в чужбина негодуват, аз няма как да не се погрижа за техните интереси”, коментира Симеонов. „Поведението му беше очаквано, но ако ме питате как бих го характеризирал – по-никакъв начин, освен като национално предателство в името на собствени политически амбиции. За мен няма никакво съмнение, че Плевнелиев подготвя кандидатурата си за втори президентски мандат”, допълни лидерът на НФСБ. „Повече от ясно е, че той търси подкрепа от всякакви политически „отпадъци”, които да събере около себе си, но няма как това да му стигне и затова му е необходима и подкрепата на ДПС. Ето как с това вето той си осигурява подкрепата им”, заяви Симеонов.
Той все пак изрази убеденост, че промените в изборното законодателство няма да бъдат отхвърлени по време на новото им обсъждане.