Зад телената ограда на огромния лагер за разселени Ал Хол в североизточната провинция Хасака младите затворнички, чиито имена са променени, са покрити с дълъг никаб, който позволява да се видят само очите им, и са заобиколени от три мърляви дечица.
Подобно на останалите 500 други чужденки, пристигнали в лагера през последните месеци, те са зорко следени от членовете на кюрдските сили. Пленени в последните контролирани от Ислямска държава селища по течението на р. Ефрат, те са заподозрени, че не са се отказали от радикалната и яростна антизападна идеология на групировката.
Те предупреждават още от начало екипа на АФП, че няма да споделят никакви подробности, позволяващи идентифицирането им, за да избегнат разкриването на имената им и заклеймяването на семействата им във Франция.
По-словоохотливата, 29-годишната Клое от района на Лион, държи да изпрати послание, вперила ярките си сини очи в интервюиращите: "Ние не сме животни. Ние сме човешки същества. Имаме сърца, имаме души!"
Репортер на АФП вече я беше срещнал преди седмица, когато тя напускаше село Багуз, където "Ислямска държава" все още държи последния си бастион.
Всички знаят, че френското правителство се колебае да репатрира съпругите и децата на джихадисти - чувствителна тема в страна, която все още е белязана дълбоко от атентатите, извършени от 2015 година насам. С още по-голямо подозрение се гледа на тези, които са следвали "Ислямска държава" до последния й бастион.
"Не бяхме съгласни" с бойците на ИД, твърди трийсетинагодишната Шаима, избягала преди петнайсетина дни със съпруга и децата си, за да се предаде на кюрдските сили.
"Но не можехме да кажем нищо, трябваше да мълчим", добавя тя с лек акцент от Южна Франция.
Клое добавя в унисон: "Бойците на ИД ни заплашваха, те ни казваха "Ще ви прережем гърлата, ще ви изнасилим". Тя казва, че е избягала с помощта на каналджия, срещу 50 долара.
След последните седмици на притеснения дали ще избегне бомбардировките, намираща се в обръча на кюрдските сили и без да има храна за трите си деца, Шаима казва, че иска да се върне във Франция, предимно заради семейството си.
Клое желае същото, но при едно условие: да може "да живее свободно според предписанията на (своя) ислям и близо до децата си".
Гласът й внезапно става по-уморен, когато разказва как преди година и половина е загубила при бомбардировки две дъщери - на две години и половина и на шест.
Но тя уверява, че не изпитва никакво желание за отмъщение и смята, че преживените страдания не й го позволяват. "Убиха ми децата, но аз няма да отида да убия някого".
Доколко може да се вярва на разказаното от двете французойки? Те съобщават непроверими подробности за пътуванията си, браковете, живота си, който описват като мирен, със съпрузи, работещи в частния сектор - класика за затворничките на "Ислямска държава".
Разказът им е противоречив. Те изразяват разочарованието си от ИД, която първоначално са смятали за идеална, за да "живеят свободно своя ислям", но накрая започнала да "екзекутира много хора за нищо, без доказателства, дори и мюсюлмани", казва Клое.
Но и двете се въздържат да осъдят атентатите в Париж през 2015 година. "Хората, направили това, са искали да си отмъстят" за извършваните от Франция бомбардировки в Сирия, обяснява Клое.
Те твърдят, че днес са движени от две неща: запазващата се привързаност към строга версия на исляма и защитата на децата си.
И те вече изпитват опасения какво очаква децата на джихадисти след връщането им във Франция. Те ще бъдат разделени от родителите си, които ще бъдат арестувани заради принадлежността си към "Ислямска държава".
"Те ще ни отнемат децата, ще ги настанят в домове или в приемни семейства. Те ще бъдат разделени едни от други и ще израснат (по начин), противоречащ на възпитанието, което искаме да им дадем", опасява се Хлое. "И във Франция има много неща, които противоречат на нашата религия, например хомосексуализма, който е забранен от религията".
Те се надяват също, че ако се върнат във Франция, може да получат леки присъди. "Очаквам да бъдем съдени справедливо, поотделно за всеки случай, а не за всичко, което групата е направила", казва Клое.
Шаима би искала "затворническа присъда, която не е прекалено дълга и може да бъде заменена с алтернативен начин за изтърпяване на наказанието", която би й позволила "да се радва на децата си", защото "само те ми останаха". Съпругът й също е бил арестуван.
Без съмнение това е самозалъгване: миналата година французойка, която беше съдена в Париж за това, че през пролетта на 2015 г. е живяла в Сирия с трите си деца и се е омъжила за член на Ислямска държава, получи седем години затвор.
/БТА/