Техническият застой на Руската федерация принуждава Путин да компенсира потока от провали с войнствени брътвежи, за да плаши медийните гарги. Проблемът му е, че от време на време някой верноподаник се сеща за предишните армейски плашила и проверява какво е станало с тях. Така че днес ще оставим настрани скорошните взривове във военни складове, заводи и полигони, за да погледнем какво се случва с гордостта на съветското (извинете, росийско/мордорското) танкостроене – Т-14 „Армата“.
„Армата“ е онази универсална гъсенична платформа, която забуксува и
трагично угасна не на бойното поле, а на Червения площад,
оставяйки у всички впечатлението за поредната техническа издънка. У всички, освен у непризнатите гении от тамошното военно министерство. Оказа се, че Минобороны РФ е сключило договор с „Уралвагонзавод“ за доставка на 132 танка до края на 2021 година.
И тук започва
комичната част
Държавните изпитания на новата техника трябва да продължат до края на 2019 година. А после ще започнат преработки, доработки, разработки и т. н., защото отсега е ясно, че новото изделие има тежки вродени недостатъци. Като за начало – в силовата установка, трансмисията, прицелния комплекс. Освен това бронираната капсула за екипажа (много екологично решение за съвместно погребване на тленните останки) не се върти заедно с купола и затова се разчита на оптически и електронни средства, които могат да подведат в реална бойна обстановка.
Както би могло да се очаква, нещата не опират единствено до танка. Тепърва ще трябва да се разработват боеприпаси за танковото оръдие, защото и то като кремълския Цар-топ е уникално – в смисъл, че
никога не е стреляло
Все пак има и лъч надежда – още преди година вицепремиерът Юрий Борисов заяви, че Въоръжените сили на РФ не се стремят да купуват много бройки от Т-14 „Армата“, заради прекалено високата им цена. Което в превод от руско-мордорски означава, че поне половината от похарчените пари вече са отишли в банковите сметки на Плашипутин и приятели.
„Военное обозрение“ пък писа, че само голямата шумотевица около танка го спасява (засега) от съдбата на музеен експонат, но без да посочва от какъв точно тип ще бъде музеят.
Според мен поетичната справедливост изисква несбъдналото се плашило да бъде вкарано в нещо средно между музей на мадам Тюсо и зала с криви огледала, където да има място и за восъчната кукла на оглупяващия подполковник. Представете си как кривата диктаторска мутра се взира с копнеж в също тъй кривата военна недомислица. Отпред табелка: „Россия ХХI век“.
А това май предполага, че експозицията ще се нарича „Динозаври и други праисторически зверове“.