Владимир Заводюк е роден в Азербайджан, говори руски и азерски, ползва английски и български. По произход е украинец, но след дългогодишния си живот в Самара се смята за руснак. Самара е онзи старинен руски град, който остава завинаги в националната ни памет със Самарското знаме.
В днешна Русия Самара е известна като център на авиационната и на космическата промишленост, със значителен брой предприятия от военно-промишления комплекс. Ракетите „Союз“ и самолетите „Ту“ са само част от множеството изделия, правени там.
Владимир завършва Авиационния институт в Самара (тогава още гр. Куйбишев), но така и не става авиационен инженер. Перестройката е в разгара си, държавата прилича по-скоро на бардак и на никого не му пука за бъдещето на авиационната, на космическата и на всеки друг вид промишленост.
Докато търси вариант за собственото си оцеляване, у младия инженер-конструктор се ражда идеята да създаде предприятие, чиято продукция ще може да изнесе както на пазара, така и да представи пред средния или големия бизнес. Така
на бял свят се появява „Фабрика за ръкавици“,
един от иновационните лидери в самарската промишленост.
Владимир обикаля Русия, участва в изложби и конференции, получава дипломи и награди. Желаещите могат да се запознаят с профила му във Фейсбук.
Но се оказва, че в Путинова Русия всеки що-годе читав бизнес е обречен на разцвет само ако смени собственика си или на вегетиране с размерите на малък цех, докато пусне кепенците. Владимир отказва да се впуска в политически коментари, но нещата и така са ясни: високи данъци, тежки лихви, наложени от Централната руска банка и непосилни кредити за прохождащия бизнес.
Днешната руска икономика е ориентирана предимно към износа на нефт, газ и на други природни изкопаеми. Как руският нефт успява да се конкурира с арабския на световните пазари? Още повече, когато руският нефт отстъпва по качество на арабския и се налага да бъде пренасян на хиляди километри по тръбопроводи от Сибир до Европа. Тоест, всички предприятия, които участват в тази производствена верига, са задължени да предоставят на пазара максимално евтин продукт. Как става подобна магия? Единствено чрез по-ниска цена. А тя се постига с ниска себестойност на продукцията. И за да получат максимално висока печалба всесилната държава и недосегаемите олигарси, значи нефтоработникът, строителят, учителят и пенсионерът са осъдени на минимално възможни доходи.
Почти по Маркс, но изцяло според Ленин
Скоро Владимир разбира, че колкото по-евтини са неговите ръкавици, толкова е по-добре за всички: работниците и учителите работят в личните си стопанства или без ръкавици, или с най-евтините имитации на подобни аксесоари. Същото се отнася до миньорите и нефтоработниците. И няма перспектива да изгради успешно и печелившо предприятие. Само в сферата на военната промишленост би могъл да развива нови технологии. Там в момента текат дотации, приоритети, облаги.
Съществуват три модела на производствена интеграция смята Владимир. Първият е на вертикалната интеграция: когато произвеждаш ръкавици и ти е нужна възможно най-евтина суровина. Тогава сам си произвеждаш памук, правиш конци, тъчеш и продаваш в свои фирмени магазини. Сложен, скъп и практически невъзможен път.
Втори вариант е хоризонталната интеграция. Тук освен че тъчеш ръкавици разгръщаш производството на пуловери, дрехи и други неща за масово потребление. Отново сложно и скъпо.
Третият път е най-интересен и перспективен: технологичните иновации. Когато си създал нещо по-добро от другите, рано или по-късно към теб се обръщат колеги, конкуренти и други предприемачи, за да закупят лицензи и да споделят новаторския ти курс. Така технологът Владимир Заводюк построява и пуска в производство 9 (девет!) предприятия от Брест до Петропавловск-Камчатский.
Владимир патентова технологиите си и в момента притежава три патента: руски, финландски и европейски със срок 20 години за всеки. Патентовал е технология за производството на композитен трикотаж с висока плътност.
Хубаво е да регистрираш патенти, но реализацията им в Русия е практически невъзможна. Поради олигархия, бюрократизъм, неспазване на авторските и патентните права.
След неуспешни преговори с български бизнесмен
решава да остане в България
И той, и жена му харесват страната ни: спокойствие, сигурност, ниски данъци, добри и приятни хора.
Трета година живее във Варна. Организирал е съвсем скромно по обем производство, фактически малък шоу-рум, където може да демонстрира производството на трикотажни изделия по регистрираните патенти.
Плетените ръкавици „Мейд фром Заводюк” не могат да бъдат срязани, поддържат постоянна температура, издържат на вода и студ, а качествата им могат да бъдат комбинирани или пренесени върху други трикотажни изделия: пуловери, шалове, шапки или бронежилетки. Произвежда и сдпециален вид ръкавици, които издържат на изстрел от упор с въздушна пушка. Полицаи от специалните сили на руския ОМОН са участвали в бойни действия в Чечения и са опазили ръцете и част от телата си с негови ръкавици и защитни шалове.
В момента патентите на Владимир са в оценъчната комисия при Техническия университет във Варна. По предварителни разчети само един от патентите му може да струва няколко милиона евро.
В края на краищата какво иска този Владимир Заводюк? Нищо повече и нищо по-малко от това: да създаде във Варна предприятие за ръкавици, което ще произвежда и ще продава продукцията си на вътрешния и на външния пазар. Ще носи добри доходи и ще гарантира достойно заплащане за труда на работника, инженера и собственика. И най-интересното: ще дава
10 % от печалбата си за развитие на Варна
Тази оферта е представена в писмо на Владимир до кмета на морската ни столица Иван Портних.
Друг компонент от бизнес-плана на руския новатор представлява продажбата на технологични лицензи за производството трикотаж за български и чуждестранни фирми.
Нужна му е скромна подкрепа. За да събере екип от съмишленици, партньори, инвеститори и специалисти, които да завъртят механизма на новоучредената фирма.
Време е и България да се дистанцира от сегашния постиндустриален модел, когато основни мощности бяха изнесени зад границеа и огромната част от европейската и от американската продукция все още носи етикета „Мейд ин Чайна”. Поради което и България, и Европа са затънали в евтни китайски боклуци.
Страната ни все още притежава интелектуален и трудов потенциал, който да създава проектни центрове, а те да превръщат идеите в бизнес, в поточни линии и в качествени продукти.
Знам как, искам и мога. Значи трябва да стане, смята руският изобретател.
Бел. ред.:
Профилът на Владимир Заводюк
https://www.facebook.com/profile.php?id=100006090919389
YouTube https://www.youtube.com/user/perchatki63
Сайт http://gloves-and-factories.com