Огнян Минчев
Меко казано, подборът на "експертите" на БСП за новата "кръгла маса" в Парадайз не направи добро впечатление. Единственото смекчаващо картината съображение е, че и на Корнелия Нинова не й е лесно да подбира между съпартийците си такива, които да й дадат възможност за глътка въздух в съпротивата й срещу нарастващия натиск на "Дондуков" и вътрешната опозиция срещу нейното председателство.
Ако за момент се абстрахираме от терора, който тази партия упражняваше над българското общество до 1989 г., трябва да кажем, че през последните 32 години
БСП винаги е била голям проблем за България
В началото реформираните комунисти раздадоха националното богатство на назначени за целта мутри-капиталисти, бивши и настоящи милиционерски генерали и държаха здраво властта с цел да допуснат минимално възможната промяна при разпада на съветския комунизъм. Те чакаха - убедено чакаха кошмарът на рухналия комунизъм да се окаже лош сън и нещата да си "дойдат на мястото". Разгромът през 1996-97 г. показа, че краят на комунизма е не кошмар, а реалност. Те получиха депеша от Москва, че трябва да влязат в НАТО (за ЕС Кремъл не бе толкова сигурен) за да играят ролята на Троянски кон с лице към едно по-далечно "светло бъдеще".
В този контекст дойде времето на второто поколение "реформирани социалисти" начело със Станишев (след като Първанов неочаквано се премести на "Дондуков"). При това поколение партията не просто се реформира идеологически - БСП прие не просто социалдемократическа доктрина,
тя прегърна социаллиберализма,
Третия път на симбиоза между реформистки социализъм и глобалистичен неолиберализъм. "Позитано" прие плоския данък и влезе в ПЕС, където по-късно изпрати и председателя си - след поредните провали на БСП във властта. Корнелия Нинова отхвърли ПЕС-овската социаллиберална мантия и обяви завръщане към идейните основи на партията във формата на един про-Орбанов "консервативен социализъм".
БСП е проблем за България, защото партията може да бъде или реформирана, проевропейска и в крак с постмодерния социализъм на ПЕС, или да избере да бъде представителна на ценностите, възгледите и мирогледа на своите членове и поддръжници. Двете крила на партията днес безспорно
се бият преди всичко за власт и достъп до софрата на властта
- което е разбираемо. Но ако в техните позиции има ценностна - идейна подплънка, то тя безспорно е свързана с гореописаното основно разделение: дали БСП да търси легитимност и представителност в Брюксел, където да имитира принадлежност към постмодерния либерален социализъм на ПЕС? Или да се върне към легитимността и представителността на своята автентична база от членове и поддръжници, които полускрито носят своите неосталинистки, русофилски, комунистически възгледи, допълнени с отчасти новото съдържание на това, което нарекоха "консервативен социализъм"? (Да не оставяме впечатление, че тези другари, които прегърнаха неолибералния постсоциализъм на ПЕС са се разделили с русофиялията, сталинизма или носталгичния комунизъм. Те обаче по-успешно се преструват на "европейци" във вътрешнопартийната борба за власт.)
Битката на Корнелия с нейната ПЕС-овска опозиция е на живот и смърт
Съюзена с "Дондуков", вътрешната опозиция целенасочено работи за президента и новата му партия ПП на изборите, за да остави контролираната от Нинова БСП на границата на 10-те процента. Битката между двете крила обърна още един цикъл на противопоставяне и изцеждане силите на партията за участие в политическия живот. Президентът и ПЕС-овската опозиция уверено носят брюкселската легитимност и представителност на БСП. Корнелия се бори за запазване на легитимност и представителност на партията като израз на "старата гвардия" - стара не само политически, но и поколенчески. Която и от двете фракции да надделее - за нея добре, за България - лошо. Остава надеждата, че все пак идва една финална метаморфоза - която да разчисти пътя на съвременността и по отношение на социализма, и по отношение на консерватизма, пък бил той и "социалистически".
И все пак - ако системата на управление в България е демократична, партиите трябва да бъдат представителни на гражданите, а не на прогресивните сили, ей там, далече... Въпреки, че за определени граждански позиции, наследени от болшевишкото минало България е плащала и все още плаща висока цена. На "кръглата маса" обаче не бива да има илюзии: БСП не просто е изпратила своите легендарни стари фигури да преговарят за властта. БСП никога не се е разделяла - и няма да се раздели със своя Джурасик парк, защото ако го направи не просто ще падне под 10 на сто. Тя просто ще падне от сцената. На кого му е притрябвала БСП без рептили? Все пак вече си имаме и ПП, и ДБ, и дори "Изправи се какво беше там..." - макар и вече пред Парламента, а не в Парламента...