Дошъл на бял свят на 21 юли 1789 г., едва 11-годишен Васил Априлов напуска България с по-големия си брат търговец. Двамата заминават за Москва, а по-късно завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809).
След известно време двамата братя отиват да живеят в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.
Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние родолюбивият българин се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Негови съмишленици са Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион.
Освен, че финансово и организационно подкрепя българското просветно движение, Васил Априлов издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Той е и сред най-ревностните защитници на идеята новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование у нас.
Априлов има принос и за развитието на българската наука. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.
За последно Васил Априлов посещава Габрово през 1847 година. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. До последния си дъх родолюбецът мисли за българите от родния си град, на които завещава значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище, което днес носи неговото име.
Погребан в Галац, впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров.