„Ти какво пожертва, за да има и утре България?” Този тежък въпрос ни завеща големият антикомунист и демократ Илия Минев. Днес той е по-актуален от всякога, защото инстинктивно усещаме, че България все по-осезаемо се сбогува с бъдещето си на свободна и модерна държава, която Русия иска да прилапа в зоните си на влияние. И само чистата саможертва, която сме готови да направим, може да я възроди.
Днес бай Илия Минев трябваше да навърши 101 години, затова задължително трябва да се попитаме: Какво сме готови да пожертваме, но да почетем и личната му саможертва.
Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се даже преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. Малко преди падането на комунистическия режим, през януари 1988 г., става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека, единствената автентична некомунистическа организация в България. Впоследствие не е допуснат до сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и създадената подставена опозиция от БКП. На това вероятно се дължи и днешният провал на дясното и липсата на истински лидери демократи, които вместо да крадат България са готови да я изграждат.
В страдалческия живот на Илия Минев има още важни факти и цифри – На 29 години е осъден като враг на народа и получава доживотна присъда.
1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки.
Обиколил е всички затвори и лагери в държавата
Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани по време на режима на Тодор Живков. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.
В пълна изолация, забравен от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име. През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.
Но пред българските демократи и до днес виси тежкият въпрос: „Ти какво пожертва, за да има и утре България?”
Чуйте автентично интервю с Илия Минев: