В деня в който САЩ ратифицираха договора за членство на Р Македония в НАТО, дойде и дългоочакваната добра новина за България - Европейската комисия реши да отпадне мониторингът за България. И причината е, че последния доклад на Комисията отчита напредъка на страната ни в борбата срещу корупцията, реформите в съдебната система и спазването на върховенството на закона. В бъдеще страната ни ще бъде оценявана не като изключение, а като част от правилата по които се оценяват всички останали евопейски държави. Не е необходимо човек да е депутат и политик, за да разбере, че това решение е безспорен успех за България. Защото е факт, че през последните няколко години прокуратурата, следствието и съда свършиха много несвършена в миналото работа. Знакови лица на корупцията и престъпността са вече в кауша, а други не случайно се крият в близки и далечни страни. Има и такава, на които народът ни им вика „трепери гащи”. Осъществени бяха акции срещу организираната престъпност, които явно са били отчетени „където трябва“. А за нас „където трябва“ е Европейската комисия. Вероятно не е случаен и фактът, че най-високи представители на прокуратурата бяха приети на високо равнище в САЩ. Такива покани не са случайни. Те са знак за свършена работа.Но по-важен, разбира се, е фактът, че 20 от 24 гласували съдии от Висшия съдебен съвет избраха нов главен прокурор. При това осъществиха своя избор по начина, който е бил заложи като процедура от бивш министър на правосъдието, а днес политик от извънпарламентарна партия. Това е демокрацията – предлага се, обсъжда се, протестира се, гласува се, избира се. Така е в нормалните държави. А решението на Европейската комисия за сваляне на мониторинга за България показва, че сме станали такава нормална държава. Впрочем, в ЕС ненормални държави не приемат. Това е очевидно.
Когато бяхме комунистическа, т.е. ненормална държава, хал хабер сме си нямали как се избира главен прокурор. А за протести изобщо едва ли някой е помислял дори. Сега открито и публично 10 часа питаха и разпитваха кандидата. Това е демокрацията. Пита се за всичко за което може да се пита. И който иска да заеме пост – отговаря. Няма мърдане. Но ако пиша тези редове то е защото
черногледството у нас стана политическа професия
И със сигурност „недоволни“ от това решение на Европейската комисия, както и от решението на Висшия съдебен съвет ще има. Но аз разбирам това черногледство. То избива политически комплекси, политическа нестаналост и нарцисизъм. Разбирам го, защото и това го има при нормалната демокрация. В Брюксел пред парламента ката ден се организират протести и митинги. Вярно е, че ги организират главно крайно леви партии, но е впечатляващо.
В основата на днешните недоразумения и недожразбирания окоило избожра на главен прокурор стои това, което на мен ми беше ясно още през 1990-1991 г. И то бе, че приеманата от социалисти, либерали и зелени, конституция ще заложи капани пред бъдещата демокрация. Затова и недоволните от един или друг избор в България трябва да се опитат да поменят конституцията. Или да приемат нова. Но това става като спечелят избори, имат парламентарно мнозинство, правителство и започнат конституционните промени. С иди ми дойди ми до Орлов мост това не става.
Обективната европейска оценка за напредъка на България говори за реалните усилия на държавните ни институции, Министерството на правосъдието и на независимата съдебна система, да се реформират съобразно европейските изисквания и законодателство.
Всъщност Европейският парламент винаги ни е давал примери за откритото говорене. В него всеки казва това, което мисли. Приятно ми бе да чуя, например, как Жан Клод Юнкер и Доналд Туск категорично подкрепиха разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани и категоричното
осъдиха тяснонационалната и по същество проруска позиция на френския президент,
вчера социалист, а днес - либерал, ЕманюелМакрон по този въпрос. Жан Клод Юнкер нарече решението на Макрон „тежка грешка”, Туск – „историческа грешка”, а лидерът на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер се изрази още по-силно в смисъл, че френската позиция, както и либерално-социалистическите позиции на Холандия и Дания, са във вреда на единството и просперитета на нашия съюз. В специална резолюция, която гласуваха в четвъртък, с огромно мнозинство депутатите настояха още преди срещата на страните от Западните Балкани и ЕС през май в Загреб, Европейския съвет да поправи тази грешка. В изказването си в Страсбург обърнах внимание, че Франция не е държава, която с лекота допуска грешки и по-скоро в позицията на френския президент има съзнателна провокация в резултат на още по-съзнателното му заиграване с Москва и авансите, които иска да даде на националистически и проруски Белград.
Другата и то мъчителна новина от Европарламента е продължаващата
неяснота около английската глупост Брекзит
Признавам си, че никога не съм си представял, нито предполагал, че английски политици могат да имат толкова неадекватно и то през дълъг период, поведение. Играта на „иди ми, дойди ми“ за Великобритания все някога ще приключи. Но Борис Джонсън няма бъдеще в английската политика. Резилът който нанесе на страната ще си остане. Важно е, че споразумение вече има, като то повтаря почти дословно това, което бе постигнала в преговорите още г-жа Тереза Мей. То защитава нашите интереси и оставя на Лондон възможност най-после да реши какво точно иска. След което ние, европейците, си запазваме правото на последна дума.
Многократно бе дискутирана в Страсбург и турската военна операция в Сирия. Прие се резолюция. Ясно е, че след като Путин и Ердоган постигнаха споразумение за общи действия в Северна Сирия, имаме принципно нова ситуация. Тревожно е продължаващото политическо и военно сближаване между Анкара и Москва. Защото то е заредено със заплаха срещу нас - срещу България, срещу Европа. Руско-турската дружба може да роди само чудовища.
Европейските лидери по принцип са дипломатични, предпочитат политическото флиртуване. Това е така, защото ЕС за съжаление не е световен военен лидер. Но затова пък несъмнено притежава интелектуалния потенциал, за да предложи решение на кюрдския народностен и национален проблем, например. Без това обаче да означава подкрепа на крайно леви националистически кюрдски организации и на техните терористични действия на турска територия или в близост до турската граница. Тероризмът и сепаратизмът - ислямски, кюрдски или проруски ( в Украйна, например!) e категорично неприемлив за нас, европейците. Турция е в правото си да защити своята територия и граница от тероризъм, още повече, че е натовска държава. Временно решение на сегашната ситуация в близост до турско-сирийската граница може да бъде изграждането зона на сигурност под международен контрол, т.е. въвеждане на „сини каски“. Това е и позицията на Европейската народна партия, а моята добавка бе в смисъл, че от Сирия трябва да се изтеглят не само турските, но и руските войски.
Но толкова за европейските работи. Истината е, че в неделя у нас предстоят поредните местни избори. Очакването ми е на тях СДС да постигне успех. И не просто, защото съм от СДС, а защото винаги
от успехите на СДС е печелила България
Убеден съм, че така ще е и сега. През годините на прехода СДС бе хулен от комунисти и наследници на комунисти. Същевременно е факт, че когато СДС и неговите съюзници са силни, БСП не управлява. Затова и задачата на предстоящите избори, която стои пред СДС е повече от ясна: спиране на настъплението на БСП към местната власт. Би било прекрасно, ако СДС бе в състояние да постигне тази цел сам, без чужда помощ. Но е очевидно, че днес това е невъзможно. Причините това да е така са обсъждани многократно. Затова и по пътя на успеха се търсят и намират съюзници. По този начин СДС пълноценно реализира основен принцип в европейската дясна политика – коалицията, без да се отказва и от самостоятелното си явяване на много места в станата със свои листи за общински съветници. Както е например в моя роден град Варна. Или във Враца, където гостувах миналата седмица. Това е демокрацията. Тя дава възможност да се намери най-верният път към успеха. За доброто на всички български граждани.
Истината е, че в големите градове на страната само коалицията между ГЕРБ и СДС има шанс да победи кандидатите на БСП. Останалите партии, дори и когато се афишират за демократични, не могат да сторят това, а и е очевидно, че не се стараят достатъчно. Те афишират, че се борят срещу т.нар. статукво, но евентуален техен успех в тази борба практически би „отворил парашута“ БСП. Би довел тази партия на власт. А по-голямо статукво в българската политика от БСП няма. СДС е на 30 години, Демократи за силна България – на 15, а ГЕРБ – на 13. Това е политическа младост. Докато БСП се гордее, че е партия столетница, правоприемник на „престъпна организация”, според българското законодателство. Сега някои твърдят, че „статуквото” било ГЕРБ, но не са прави. Евентуалното връщане на БСП на власт е статуквото от което трябва да се пазим. Това е опасното за България статукво. Всяко друго „статукво” Европа приема и дори възнаграждава. Какво хубаво статукво, например, е общото участие на СДС, ДСБ и ГЕРБ в Европейската народна партия!
Поразителен е факта, че в София има 19 мераклии за кмет. А за районни кметове кандидатите са 341. Това показва, че в столичния град е пълно с неадекватни „политици”, без реална преценка на собствените възможности, „политици” вманиачили се до зоната на неузнаваемостта. Естествено е, че ще има много провали. Дребните сметки, които тия нашенци си правят, а именно, да вкарат покрай собствената си кандидаткметска физиономия някой и друг общински съветник, няма да им излязат. Но пък може и да им излязат, кой знае? Тогава бъдещият Столичен общински съвет ще заприлича на зоната на здрача, в която всичко е възможно. Поне досега, освен от кандидатите на СДС и на ГЕРБ, аз не съм чул друга партия, да заяви ясно част от чие мнозинство в него ще бъдат нейните общински съветници – това, което ще се формира около общинските съветници на ГЕРБ/СДС или това, което ще се формира евентуално около БСП. Защото отсега е ясно, че тези две политически формации ще имат най-висок резултат и то не само в столицата.
СДС е първата партия от България член на дясната Европейска народна партия, която днес има най-много депутати в Европейския парламент. Благодарение на СДС за член на тази дясна демократична общност бяха приети ДСБ и ГЕРБ. Това е важно да се знае, защото в Европа хората се обединяват, за да не допуснат партии като БСП на власт, а у нас често правим точно обратното – разединяваме се, за да отворим „парашута” на бившите комунисти. В буквалния смисъл на думата именно разделението на българската десница отвори парушата на един бивш летец и той кацна безпрепятствено в президентския дворец. Аз не приемам това разделение и разцепление още повече, че то бе
цел на ДС и кадрите на КГБ
у нас още в началото на прехода. Дясната политика е прагматична и е свързана с конкретните потребности на конкретното време. „Бъдещето” обикновено е грижа на популистите и червените илюзионисти. Те във врачуванията си за него са най-силни. Затова и си мисля, че успехът на местните избори на СДС ще даде нови възможности за реално обединение на демократичните сили за следващите парламентарни избори. И целта отново ще бъде същата: БСП да е далеч от властта. А това се постига в днешните реалности само с помощта на ПП ГЕРБ. Реалните политици трябва да признават реалностите.
Всъщност, тези доста праволинейни мои размисли, колкото и да е странно, ми дойдоха в главата миналата седмица, докато управлявах старото си возило по криволиците на Искърското дефиле на път за Своге. А отидох в това наше градче, за да подкрепя коалицията на ГЕРБ и СДС за местните избори. Кандидат за кмет е любимецът на „синята” футболна агитка Христо Йовов. За моя най-приятна изненада той се оказа и много начетен в общинските дела. Запознах се и с родителите му. Добри хора, приветливи, няма нищо префъцунено в тях. Но най-приятната ми изненада бе, че Христо е отличен шахматист. Наблюдавах една негова партия и ме впечатли оригиналният му начин на мислене, комбинативният му ум. Нека не забравяме,че политиката много прилича на шахматната игра. Престраших се и изиграхме една партия. В ендшпила Христо остана с пешка повече, позицията бе равна, като според мен той имаше възможност за победа. Но трябваше да мислим и да местим още дълго. Тогава противникът ми, бъдещият кмет на Своге, надявам се, предложи реми. Приех. Защото оцених, че той не просто е добър шахматист, но е и добър тактик, дипломат. Така за пет минути приключихме блиц партията, за да продължим разговора си с хората на площада.
А днес бях гост на празника на Община Радомир. Радомирци изместиха с ден по-рано своя празник - Деня на св. Димитър, за да могат гражданите спокойно да мислят как да гласуват в неделя Според народната традиция на Димитровден стопаните се разплащат с наетите на Гергьовден работници. Та затова бе важно да кажа на Радомрския площад, че след като сме в Европейския съюз – мечта на поколения българи и изпълнен завет на Васил Левски: "Да бъдем заедно с другите европейски народи", е редно и българите да имат европейски доходи. Това аз го говоря от много години, но абсолютно съм наясно, че освен говорене трябва и работа, много работа да се свърши. Тая работа в Радомир са се наели заедно да свършат ГЕРБ и СДС. Такъв е и слоганът на предизборната ни кампания в този град.
Всичко бе хубаво до момента, когато в центъра на града зърнах паметна плоча на която прочетох една голяма червена пропагандна лъжа. Това е лъжата за т.нар. партизани "убити от фашистите" на не знам коя си дата. Невероятна лъжа. Защото никакви "фашисти" не са убивали никакви "партизани".
С понятието "партизани" се означават само лица, които действат на окупирана от врага национална територия. А до 9 септември 1944 г. България не е била окупирана държава и в нея не са управлявали никакви "фашисти". Няма и не е имало фашистка партия на власт у нас. Имали сме си дори Цар, Негово Величество Цар Борис III. Кои са тогава убитите лица на които е посветена паметната плоча в Радомир?
Тези лица навсякъде по света, както в миналото така и днес, се наричат
терористи
Те са незаконно въоръжени и са осъществявали организирани военни акции срещу законно избрана власт и срещу мирното население с цел да дестабилизират, а в нашия случай и да поднесат България като дар на чужда държава – на Съветския съюз.
Впрочем, армията на СССР (държава просъществувала само 73 години и изчезнала от политическата карта на света преди 28 години) наистина окупира Царство България и държи след това в подчинение държавата ни 45 години. Много българи тогава се борят срещу тази окупация, като особено героично е т.нар. Движение на горяните, първата масова антикомунистическка съпротива в Европа. Горяните това са нашите партизани. България е окупирана и те се борят срещу превратаджиите и окупаторите на родината ни. Днес е добре известно, че с терористи не се преговаря, те се съдят, ако бъдат заловени живи, но е нормално и да бъдат убити. Така се прави във всички демократични държави. Последните примери от борбата с ислямския радикален тероризъм са показателни.
Знаейки всичко това, лесно ще си обясните, защо в моя празничен поздрав към радомирци припомних важният за България Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, а в него, както е известно, комунистическата партия е определена за своите действия в периода 1944-1989 г. за
"престъпна организация"
Опитах се дипломатично да подскажа на събралите се на площада ученици, на техните родители и учители, да учат истинската ни история, както ни е завещал още отец Паисий. И да премахнат лъжовната паметна плоча от този хубав наш град. Защото тя е "паметник" единствено на комунистическата тоталитарна наглост, на червения тероризъм превърнат в държавна политика в т.нар. комунистическо време.
Не исках да говоря нищо предизборно, защото празникът на града е за всички радомирци. Единственото, което си позволих да кажа бе, че както гласуваме, така и живеем. И подчертах, че аз винаги гласувам правилно. Всъщност, винаги съм искал от демокрацията само едно: да успяват добрите и можещите хора.