В бъдеще използването на дронове и балистични ракети ще бъде основен елемент във въоръжените конфликти
Илиана Славова
Преди половин век се е състоял любопитен разговор между сегашния президент на САЩ Джо Байдън и Голда Меир – тогава премиер на Израел.
„Израел има тайно оръжие“, казала тя. Но не последвал разказ за оръжие, какъвто очаквал да чуе събеседникът. „Нямаме къде другаде да отидем“, добавила Меир.
Този политически епизод беше разказан от заместник-посланичката на Израел у нас Наама Леви на семинар по сигурността в София през седмицата. Петдесет години по-късно
думите на Голда Меир са в сила
През изминалите седем десетилетия и половина от основаването си израелската държава е преминала през десетки въоръжени конфликти и отстоява своята независимост благодарение на факта, че има една от най-боеспособните армии в света. За гарантирането на своята сигурност страната разчита на технологично превъзходство, на развойна дейност, ориентирана към спецификата на съвременните конфликти и търсене на решения за бъдещи рискове. Също и на уроците от своя опит.
Какво показват анализите на израелските военни експерти?
Трябва да сме готови за конфликти с по-ниска интензивност, както и за изненадващи атаки. Европа не беше подготвена за сегашния развой на събитията. Полковникът от запаса Моше Манор споделя, че преди шест години е изнесъл лекция по темата пред европейска аудитория и му казали, че това не е актуално за Европа. Днес то е актуално за всяка европейска страна – въоръжената агресия на Русия срещу Украйна показа реалния мащаб на рисковете.
В бъдеще използването на дронове и балистични ракети ще бъде основен елемент във въоръжените конфликти. Класическата представа за фронтова линия остава в историята, тъй като заплаха може да дойде от всяка посока, от много близо или много далече. При войната в Украйна са използвани дронове, способни да изминават разстояния от 2500 километра.
Очаква се в бъдещи конфликти да се използват много свръхзвукови оръжия.
С развитието на съвременните въоръжения не само изчезва фронтовата линия, но и разграничаването на отделните родове войски не е така строго. Полк. Манор дава пример с неутрализирането на ракетите „Кинжал“, които се изстрелват от самолети. Прехващането на самолетите е отговорност на противовъздушната отбрана, а на ракетите – на противоракетната. За справянето със заплахите те използват едни и същи средства.
Променените условия поставят нови изисквания по отношение на
реакцията срещу рисковете
Може да имате най-добрите самолети, най-добрата ПВО и т.н., но без детекция на заплахите, няма да можете да неутрализирате атаките, отбелязва полк. Манор. По думите му, от решаващо значение е работата на системите за ранно предупреждение. Преди години се е налагало да се евакуират цели градове. Днес радарите работят с по-висока точност и подобни операции се ограничават до отделни квартали и дори отделни сгради.
В съвременните условия радарните системи трябва да са в състояние да засичат множество обекти, летящи с различна скорост на различна височина и идващи от различни посоки. Никой не е виждал 1000 ракети едновременно във въздуха, но една ракета може да се разпадне на 1000 парчета и радарът да ги проследи, пояснява израелският офицер. При ракетна атака е особено важна и прецизността при определяне на точката на изстрелване и точката на поражение.
Изисква се все по-голяма прецизност и при класифицирането на обектите. Необходимо е да се определи не само видът на самолета – дали става дума за F-16 или МиГ-29, например. F-16 може да принадлежи на американските въоръжени сили, но и на египетските, турските, пакистанските… МиГ-29 може да е руски, сирийски или на друга страна.
Наред с точността ключов фактор при неутрализирането на заплахите е скоростта, с която те се засичат и класифицират – иначе времето за реакция може да се окаже недостатъчно.
Същевременно стремежът е детекторите да са с все по-голям обхват.
Освен това радарните системи трябва да могат да работят в различни режими, също да са мобилни и, да позволяват бързо предислоциране при необходимост.
При развойната дейност специални усилия се полагат за надеждността на сензорите – да оцелеят при атака. Загубата на радари намалява в много голяма степен възможностите за реакция и увеличава броя на жертвите, включително цивилните.
В съвременните условия са необходими мултифункционални радари, които да се справят с мултимисионни заплахи, подчертава полк. Моше Манор. Днес радарите, които са част от
системата „Железен купол“
на израелската армия разполагат с интегрирани системи за ранно предупреждение и могат да се съчетават със системи за електронно разузнаване.
Израелската страна води разговори в НАТО за обединяване на всички такива сензори и системи, като се запази и възможността те да функционират и поотделно с оглед на риска от кибератаки.
Заместник-посланик Наама Леви, о. з. полк. Моше Манор и Алон Каплан от IAI ELTA Systems