Засилването на расовите противоречия и вълненията сред афроамериканците е приоритет в усилията на Кремъл по дестабилизация на Съединените щати
Освен чернокожите активисти, мишена на Русия са радикал-социалистите, комунистите и различните видове анархисти
Ксения Кирилова, DCnews
Играта със съществуващите в Америка противоречия използвайки както десните, така и левите радикали е един от любимите начини, с които Москва опитва да дестабилизира и без това нестабилната ситуация в САЩ.
Само преди една година американските медии анализираха предадената им от центъра за разследваща журналистика "Досие" "Стратегия за развитието на панафриканска държава на територията на САЩ", разработена от хората на Евгений Пригожин - готвачът на Путин, покровителят на армията от интернет тролове и наемниците от "Вагнер".
В документа става дума не само за традиционното за Кремъл влияние върху американското общество чрез социалните мрежи, но и за планове за изпращането на чернокожи американци в Африка на
"подготовка за бойни действия и саботажи",
както и за целенасочена работа с бивши затворници и престъпници, като потенциални движещи сили на масови безредици.
При цялата утопичност на плановете за създаването на "панафриканска държава" и даже за разпалването на пълноценна гражданска война в САЩ, очевидно е, че засилването на расовите противоречия и вълненията сред афроамериканците е приоритет в усилията на Кремъл по дестабилизация на Съединените щати.
Според доклада на спецпрокурора Робърт Мълър, руските тролове целенасочено са разпалвали междурасово напрежение, създавайки фалшивни акаунти на афроамериканци в социалните мрежи, включително и от името на активисти на движението "Black lives matter".
Това е важен момент, демонстриращ, че за разлика от крайно десните, Москва практически не взаимодейства с афроамериканските групи пряко, предпочитайки да им оказва влияние под "чуждо знаме".
Същото се отнася и за различните анархистки движения.
В същото време радикално десните организации не се притесняват да си създават открито организационни връзки с Москва.
Например, расистките движения "Традиционалистка младежка мрежа" и "Традиционалистка работническа партия" тясно си сътрудничи с "Руското имперско движение ръководено и финансирано от "православния олигарх" Константин Малофеев и пенсионираният генерал от КГБ и кремълски идеолог Леонид Решетников. РИД наскоро беше включено в списъка на забранените в САЩ организации, доколкото "активността" на РИД стигна до там, че да вербува американци за обучение във военизирани тренировъчни лагери край Санкт-Петербург.
Примерът на "традиционалистите" беше последван от крайнодясната американска организация "Лигата на Юга", която дори създаде преди няколко години на сайта си руски раздел.
Това съвсем не означава, че левият екстремизъм е "по-добър" от десния, но е очевидно, че влиянието на Кремъл сред неговите последователи не е толкова силно колкото сред десните радикали.
Освен чернокожите активисти,
още една мишена на Кремъл на "левия фронт"
са радикал-социалистите, комунистите и различните видове анархисти, включително, печално известното движение "Антифа".
Те действително се отличават с радикалните си възгледи и заявяват, че "американската държава няма право на съществуване", като я наричат "репресивна машина за подтисничество".
Следователно всяка форма на борба срещу него, включително силово противопоставяне и пълно разрушаване на съществуващата система, се възприема от тях като благо.
Но именно защото не приема държавата, левият екстремизъм, за разлика от десния, няма сериозна подкрепа в политическия спектър на Америка и не се стреми да лобира интересите си чрез властови канали.
Те са привикнали да изразяват убежденията си на улиците и предпочитат да стоят по-далече от истинската политика. Парадоксът е там, че дари ако някои американски политици се опитват да се заиграват с тези течения, левите анархисти не могат или не искат ефективно да се възползват от тази ситуация.
Именно затова опитите да бъде представена Демократическата партия като "радикално лява" и да бъде поставен знак на равенство между нея и погромаджиите-анархисти е типична пропагандистка фикция, умело насочена от Тръмп и неговите последователи към създаването на "образа на врага" и създаването на изкуствената дилема: "Или ние, или погроми".
Впрочем, точно такава линия на поведение подсказва на Тръмп в едно свое интервю един от приближените до Пригожин - председателят на комисията по медии в парламента на Русия Александър Малкевич.
"На мястото на ПР-ите на Тръмп бих използвал снимки на обхванатия от пламъци Минеаполис за предизборен видеоклип със слоган: "Искате да живеят в такава Америка? Гласувайте за демократите!".
Всъщност, Александър Малкевич има голям опит в намесата във вътрешните работи на Съединените щати. Преди да стане депутат той беше шеф на сайта USA Really - дъщерна структура на пригожинската "Феедерална новинарска агенция" (ФАН). Тя е по-известна като официалния медиаресурс на "фабриката за тролове".
След като беше арестуван от ФБР на летището във Вашингтон през ноември 2018 година и изискването да регистрира сайта си като "чуждестранен агент в САЩ" (изискване на американското законодателство, което задължава медиите да се регистрират като "чуждестранен агент" ако получават финансиране, лобират или прокарват интересите на чужда държава). Малкевич закри дейността си в САЩ, но затова активно я продължава от Русия.
Впрочем, трябва да се отбележи, че Русия не разполага с готова "идеология за износ" за взаимодействието си с американските крайно леви, но се стреми да използва техните анархистични възгледи и неприемането им на всеки тип държавни институции с цел
създаване на хаос
и получаването на нужната "картинка" за по-силна радикализация на десния спектър.
Съветите на Малкевич, напълно потвърждават този извод, а поведението на Доналд Тръмп и неговите привърженици показва, че те в пълна степен са усвоили пригожинските уроци.
В същото време практиката на Москва да "подгрява" противоречията "от двата края" на политическия спектър ярко се проявява в руската пропаганда.
Например, главният редактор на финансираната от Кремъл телевизия Russia Today Маргарита Симонян в предаването "Собствена истина" по телевизия НТВ пламенно доказваше, че протестиращите в САЩ просто не са имали друг начин да бъдат чути, освен да подпалят няколко полицейски участъка и да разбият няколко магазина и телевизии, доколкото мейнстрийм медии в САЩ не искат да отразяват гледната точка на "народа" и го заклеймяват като "мародер".
От друга страна, същият Малкевич прави точно това, което описва Симонян, тоест, нарича всички без изключение участници в протестните акции като "бандити", мародери и отрепки", а също така призовава те да бъдат "разстрелвани на място". Също така защитава "верния курс" на Тръмп и се тревожи, че му остава "малко простор за маневриране".
Но се оказва, че при толкова различни от формална гледна точка позиции, и НТВ, и Малкевич, се опитват да доведат американците до един извод: САЩ по-малко да се занимават с другите страни и да си гледат техните собствени проблеми.
"Може би, след всичко това, американците ще започнат по-малко да се месят в работите на други страни", с надежда попита на финала на предаването Маргарита Симонян.
"Световният жандарм пожъна кървав бунт в собствената си страна",
злорадо провъзгласява заглавието на интервю на Малкевич, и тази фраза като лайтмотив звучи от екраните на всички държавни телевизии.
Под "намеса в работите на други страни" Кремъл има предвид две неща.
Първо, реалните опити на САЩ да бъде наказана Русия за агресията срещу Украйна, намесата в американските президентски избори и "активните мероприятия", провеждани от Москва в целия свят.
Второ, става дума за святата вяра на Владимир Путин, че всяко народно вълнение с искане за демократизация, протестни акции и най-вече революции както в Русия, така и в другите страни са дело на САЩ.
Реалните предпоставки за недоволството напълно се игнорират, а самият факт на подкрепа от "американците" на едно или друго движение кара кремълските чекисти да вярват, че влиянието на Сорос или ЦРУ в конкретния случай е било абсолютно и определящо.
Именно затова дестабилизацията на САЩ в очите на Путин се възприема не толкова като начин да бъде отвлечено вниманието на руснаците от вътрешните им проблеми и възможност Русия безпрепятствено да разшири влиянието си върху постсъветското пространство в Европа, но и като
"свята мъст срещу проклетите п.....и"
за всичките им "цветни революции" и "майдани" взети заедно.
И именно заради това Русия ще продължи да прави всичко възможно, за да внесе своята лепта в "американския майдан" и да направи отмъщението още по-сладко.
Превод:Faktor.bg