Капитан I ранг о. з. Васил Данов, Атлантически съвет на България
На 28 май узнахме, че при загадъчни обстоятелства в Египет е починал 62-годишният бивш началник на военното, а после и на цивилното украинско разузнаване генерал-лейтенент о. з. Виктор Гвозд. Заедно със съпругата си запасният разузнавач е бил отседнал в луксозен хотел, където на 24 май празнува рождения си ден.
Путинските слугински медии и „наблюдатeли“ от школата на ГРУ и КТБ не крият злорадството си след гибелта на бившия шеф на украинските разузнавателни служби.
С какво толкова ги е обидил мъртвият патриот?
"Днешният ден премина необичайно, защото бях в компанията на стари приятели-гмуркачи. Искахме да отидем до "Caves" (място за гмуркане и лекодоводалзни тренировки), но силното вълнение ни попречи“, споделя на страницата си във Фейсбук Виктор Гвозд точно на рождения си ден. Който го е търсил, лесно би могъл да го намери с помощта на самия издирван.
Най-сетне на 28 май времето е подходящо и генералът се спуска в дълбините. Дълго не се показва на повърхността и разтревожената му съпруга вдига тревога и вика спасители. Докато го издирват, безжизненото му тяло изплува като призрак. Оказва се, че опитният леководолаз е престоял твърде дълго на дълбочина около 40 м, след което рязко се е издигнал към повърхността.
Корици на книгата „Украинското военно разузнаване на разлома на второто хилядолетие“ от Виктор Гвозд
Дори начеващи гмуркачи знаят, че в подобни случаи животът на човека е застрашен от Кесонна болест. Азотът в кръвта буквално избухва и разкъсва кръвоносните съдове. В подобни случаи леководолазът или се връща в дълбините и постепенно, след няколкоминутен престой на всеки 5-10 м се издига към морското равнище, или веднага влиза и престоява часове в барокамера, където след постепенна промяна на налягането азотът в кръвта му достига нормалните си стойности.
Но никой не е предвидил, че ще бъде необходима барокамера. По най-бързия начин пострадалият е транспортиран до модерната болница Dahab general hospital, но вече нищо не е могло да бъде направено. Световните информационни агенции съобщават, че генерал Гвозд си е отишъл поради
трагична случайност
Засега никой официално не предполага, че на дълбочина около 40 м самотният гмуркач е бил причакан от двама подводни диверсанти, които само са го хванали за ръцете и заедно с него са престояли необходимото време на опасната дълбочина. След като жертвата е изпаднала в безсъзнание, подводните витязи са се изтеглили на надводен, подводен кораб или в брегова станция, където в барокамера да извършат спасителна декомпресия.
Но да не си помислите, че агенти от ГРУ биха могли да имат нещо общо с описания случай?! Сакън! Първо, няма доказателства (както за Скрипал, Емилиян Гебрев, Александър Литвиненко и др.) И второ, путинистите и българските им прислужници биха нарекли подобни разсъждения „конспиративни теории“. И биха ни припомнили, че само преди век в САЩ са „бесили негрите“, а преди това са „избили индианците“.
„Платил е за злодействата си“, злорадстват съветски/руски сайтове. „Да не са го срещнали Петров и Боширов?“, пробват черен милиционерски хумор тарикати от ГРУ.
Да не им е плюл в супата генерал Гвозд?
По-лошо.
Роден в Тернополска област, Западна Украйна. Лвив/Лвов и целият запад са били и остават най-здрава опора на украинския патриотизъм. По съветско време Виктор Гвозд завършва Киевското висше военно общовойсково училище „Михаил Фрунзе“, а през 1981 г. е изпратен да служи в Забайкалския военен окръг (ЗабВО), на другия край на СССР. Според шегаджии с пагони, съкращението ЗабВО означавало „Забудь вернуться обратно“ (“Забрави да се върнеш обратно“).
През 1992 г. вече служи в Лвив, в командно-разузнавателния център на Прикарпатския военен окръг. Когато Руската федерация и Украйна започват да си разделят ракети, оръжие, техника и кадри от бившата Съветска армия, Виктор Гвозд отказва да замине за Русия и се заклева във вярност на младата украинска държава.
„Първи грях“, биха отбелязали кадровиците от ГРУ.
През 1993-1995 г. Виктор Гвозд участва като украински представител в миротворческата мисия на ООН в бивша Югославия. През 1996-а е военен аташе в Хърватия и Босна и Херцеговина.
От 2008 до 2010 г. вече е началник на ГУР (Главното управление за разузнаване) в украинското Министерство на отбраната. През този период завършва Школата за държавно управление „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет. Ген. Гвозд допринася за кадровото укрепване на ГУР, като дава път на професионални патриоти предимно от Западна Украйна. „Там още помнят борбата срещу комунистическия режим през 50-те години“, обяснява избора си генералът.
Когато на 20 февруари 2014 г. снайперисти на Янукович, наречени „титушки“, и диверсанти от ГРУ започват да избиват участници в революцията на Майдана, срещу тях се възправят бойци от специалните сили на Украинската армия. Падат десетки мирни граждани, но и
терористите плащат кървав данък
за посегателството си срещу украинския народ. Идеята да бъдат използвани най-боеспособните подразделения на украинската държава принадлежи на бившия шеф на ГУР Виктор Гвозд.
През февруари 2014 г. способният офицер оглавява Службата за външно разузнаване на Украйна. Още преди Революцията на достойнството Виктор Гвозд подпомага родолюбците-националисти и даже е избран в ръководството на партия „Свобода“.
„Греховете“ му в списъка на руските диверсионни кадровици нарастват твърде бързо.
По неизвестни причини президентът Порошенко освобождава шефа на СВР на 29 април 2016 г.
Запасният разузнавач реализира творческия си потенциал, като получава магистърска степен по право в Киевския университет, завършва Военно-дипломатическа академия, става доктор на военните науки, оглавява аналитичния център "Борисфен Интел", пише статии и издава книги.
Все пак защо?
Виктор Гвозд ръководи украинското военно разузнаване в най-тежкия период за младата държава. Когато „учтивите зелени човечета“ на Путин превземат Крим, когато в Източна Украйна терористи-отцепници и редовни руски войски избиват мирни граждани и ръфат части от украинската земя.
Разпадащата се държавност е подпряна от храбрите доброволци, от хилядите патриоти, тръгнали от Майдана към бойните полета и от военни интелектуалци като Виктор Гвозд.
Тихият му подвиг няма как да бъде простен от враговете на самостийна Украина.
По същото време загадъчно започват да гинат руски генерали от ГРУ и от оперативните звена. През 2010 г. се дави в Средиземно море заместник-началникът на ГРУ генерал-майор Юрий Иванов. Звучи като виц, но е медицински факт: здрав и прав мъж в разцвета на силите си, служил във Въздушно-десантните войски, където без желязна физическа подготовка офицерската кариера е немислима!
На 3 януари 2016 г. при загадъчни обстоятелства умира началникът на ГРУ Игор Сергун. Уж от инфаркт. Но американски разузнавателни източници твърдят, че е загинал в Ливан.
На мястото на др. Сергун е назначен др. генерал-полковник Игор Коробов. Който пък умира през ноември 2018 г. на 62-годишна възраст „след тежко и продължително боледуване“. В дългия списък от успехи на ген. Коробов анализаторите включват кибератаките срещу сървърите на Демократическата партия на САЩ, отравянето на запасния полковник от ГРУ Сергей Скрипал и на дъщеря му Юлия, кибератаките срещу Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), Световната антидопингова агенция и следователите, водещи делото срещу престъпниците, унищожили малайзийския "Боинг" в Донбас.
„Уж нямаше, нямаше и ето че пак...“
На 23 септември 2017 г. в Сирия е убит генерал-лейтенант Валерий Асапов. При артилерийски обстрел в района на Дейр ас Зоар командният пункт на руския генерал е поразен от (най-вероятно) американски снаряди.
Наметнат с псевдонимите (позивните) „Туман“ и „генерал Примаков“, ген. Асапов е „герой“ от войната в Източна Украйна, където командва сепаратистите от Донецката „народна република“. Украинското правителство го обявява за военен престъпник.
Възможно е смъртта и на ген. Гвозд, и на руските генерали да е трагична случайност. Възможно е в гибелта на военните разузнавачи да са замесени сили от противниковия лагер, отдавна прочели смъртната им присъда и намерили удобен момент да ги ликвидират още докато са на служба или след излизането им в запаса
„Нека да не разпространяваме конспиративни теориии“, обичат да повтарят рицари на плаща и кинжала от КГБ, ГРУ и българския им филиал ДС.
Но истински познавачи на шпионския занаят, наричан разузнаване и обратно, твърдят, че само първата случайност може да бъде случайна.
Всичко друго е напълно закономерно и целенасочено.