Коментар на Радио "Свобода"
Москва и Анкара, поддържат враждуващите страни в гражданската война в Либия, а сега започнаха и да оказват на съюзниците си пряка военна помощ и да изпращат там свои войници.
Ако за неофициалното присъствие в Либия на руски наемници се знае отдавна, то сега там може да се появят редовни и паравоенни турски части. И в скоро време те може да влязат в бой помежду си.
Реджеп Ердоган, който неотдавна заяви за готовността си да изпрати турски войски в помощ на признатото от ООН либийско Правителство на националното съгласие (ПНС) ръководено от Фаиз Сарадж, еднозначно разтревожи целия свят.
Пръв безпокойство изрази Кремъл, оказващ военна помощ на главния противник на ПНС, фелдмаршал Халифа Хафтар, лидер на така наречената Либийска народна армия (ЛНА).
Междувременно Анкара и Триполи подписаха два меморандума: за разграничение на морските икономически зони в източно Средиземно море (което предизвика яростта на Египет и Гърция, които смятат, че това грубо нарушава интересите им) и за сътрудничество във военната област.
Тези два меморандума предизвикаха вълна от напрежение и като цяло обостриха ситуацията в Либия и около нея. Преди всичко, Гърция не може да се съгласи с тях, защото чрез меморандумите, част от нейната икономическа зона, шелфа на остров Крит се разделя между Анкара и Триполи. Турция, благодарение на меморандумите,
ще може да разработва нефтените и газовите находища
там.
В този спор Атина беше подкрепена и от други страни, които пряко или косвено са засегнати от договореностите между Турция и Либия. "Турската част" от Средиземно море сега става твърде голяма, фактически нейните граници са в района на гръцкия Крит, а след това, на юго-запад веднага започва "либийската част".
По повод втория меморандум, официалният говорител на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че той "показва опитите на Турция да легализира своята военна подкрепа за правителството в Триполи в конфликта му с Либийската национална армия на Хафтар, включително с открито нарушение на оръжейното ембарго на ООН".
Както смятат в Анкара, действията на Москва в Либия и военната подкрепа за Халифа Хафтар (който на 12 декември за пореден път тържествено обяви началото на "последното настъпление към Триполи") откровено вредят на всички турски планове и реализацията на меморандумите.
На 10 декември Реджеп Ердоган напомни за присъствието в Либия на руски наемници от близката до Путин частна военна компания "Вагнер", присъствието в армията на Хафтар дори вече не се крие: "Що се отнася до разполагането на военни в Либия, "ЧВК Вагнер" е изпратила там сови хора. Ако Либия поиска същото от нас, ние също ще изпратим там наши военнослужещи, особено след като сключихме споразумение за военно сътрудничество", заяви Ердоган.
През последните два месеца в Либия са пристигнали над 300 руски наемници, включително немалко снайперисти. Пред The New York Times западен дипломат съобщава, че либийските лекари все по-често наблюдават рани без изход, характерни за оръжието, което използват руските снайперисти. А и самите рани са подобни на тези, наблюдавани от лекари при участници във въоръжения конфликт в Донбас.
На 25 септември агенция Bloomberg съобщи за прехвърлянето в Либия на бойци на "ЧВК Вагнера". Седмица по-късно "Медуза" писа, че в Либия по време на въздушни удари на правителствената армия са загинали няколко десетки руски наемници. По-късно разследващата група Conflict Intelligence Team успява да научи имената на някои от убитите от ЧВК "Вагнер".
И до момента Турция (също заобикаляйки решенията на Съвета за сигурност на ООН) подсилва правителствените войски и останалите сили , отбраняващи Триполи с помощта на твърде значителни военни доставки: артилерия, щурмови дронове и бронетранспортьори, изцяло турско производство.
Благодарение на тези подкрепления войските на ПНС успяха да спрат атаките на армията на Халифа Хафтар (която освен от Русия, получава помощ и от ОАЕ и Египет) срещу столицата и дори да отвоюват от него редица населени пунктове и военни бази.
Политологът Кирил Семьонов, познавач на Близкия изток, коментира, че ако турската помощ за Триполи и Фаиз Сарадж бъде достатъчно ефективна и размерите и съществени, това сериозно ще промени баланса на силите, който Русия се опитва да задържи и, в крайна сметка да доведе до поражението на Хафтар. Това сериозно ще накърни плановете на Русия в Либия, защото освен военната загуба, Хафтар ще бъде унищожен и в политически план. Затова,
за Русия мащабно засилване на турската помощ за Триполи е неизгодно
Там вече се намират турски военни, действат турски щурмови дронове Bayraktar, чиито оператори са кадрови турски военни.
Най-вероятно в Либия ще бъдат прехвърлени турски частни военни компании, такива като SADAT, аналог на руския ЧВК "Вагнер".
Но може да се появи и допълнителен официален контингент, например, множество участващи в боеве "военни съветници", доколкото договорът за сигурност между Анкара и Триполи предвижда и такъв вариант.
SADAT често е наричана "личната гвардия на Ердоган". Тя възникна след опита за преврат в Турция през лятото на 2016 година и активно беше използвана, включително и в операцията "Маслинова клонка" в Сирия.
И в момента SADAT активно участва в "Извор на мира", втората операция на Турция в Сирия. Тоест, това е ЧВК, която участва, подобно на "Вагнер" в бойни действия, а не се занимава само с някакви охранителни функции.
Конфликтът между Турция и Русия в Либия в по-голяма степен е
борба за геополитическо влияние,
отколкото за достъп до либийския нефт, макар, че това е много силен стратегически стимул.
Но, освен Русия и Турция, трябва да се отчитат и интересите на другите играчи, защото е възможно Русия да е поела определени задължения за Либия по отношение на Обединените арабски емирства, а Турция - да има определени договорки с най-близкия си съюзник - Катар.
Това е голямото кълбо от близкоизточни противоречия, в които е вмъкната и нишката на "либийската тема".
Що се отнася до нефта, разбира се, той е важен за всички. Впрочем, руските компании вече работят в Либия, независимо от обстановката и получават договори.
Например, "Татнефт" започна там проучвания за нови находища, още една руска компания, регистрирана в Германия, но фактически дъщерна на "Газпром" -Wintershall също започна работа там.
За Кремъл е по-важно, не толкова Халифа Хафтар да завладее Триполи, колкото той и сподвижниците му да запазят статута си на играчи, чиято дума би била решаваща в либийските дела.
Русия е вложила твърде много сили и средства в Хафтар, когото поддържа от 2014 година. И затова Путин не би бил съгласен просто така
да изгуби всичките си инвестиции в Хафтар,
от които може да се лиши в случай на неуспех.
Това, впрочем, не означава, че Москва не работи и с Триполи.
Русия има интерес да развива отношения и с Фаиз Сарадж, включително в сферата на нефтените договори, които подписват руснаците с либийската нефтодобивна корпорация NOC.
Реджеп Ердоган залага на ПНС и правителството на Сарадж, а Путин на Хафтар и по чисто практически, и по политико-идеологически съображения.
Турция и нейният съюзник Катар от самото начало подкрепят силите в Триполи и в Мисрата, свързани с движението "Мюсюлмански братя" и, които се съюзиха с Фаиз Сарадж. Самият Сарадж, не е привърженик на тяхната идеология, но сред поддръжниците му има множество абсолютни "мюсюлмански братя".
Естествено, те са близки съюзници както на Турция, така и на Катар, новия турско-катарски алианс.
Туруция по никакъв начин не би могла да бъде доволна от Халифа Хафтар, тъй като той веднага се обяви именно против тези сили, които тогава фактически бяха на власт в Либия.
Още по времето на Всеобщия народен конгрес на Либия той, заедно с поддръжниците си, вдигна метеж, в голяма степен инспириран от Египен, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, чиито управници ненавиждат "Мюсюлмански братя", и които се превърнаха в стратегически опоненти на Турция и Катар в рамките на голямото противопоставяне и борба за влияние в ислямския свят.
Затова и идеологията има голямо значение тук.
Що се отнася до Москва, нейната подкрепа за Халифа Хафтар също има идеологическа основа. Руските инициативи в Близкия Изток имат един, да го наречем, маркер – борбата с всяка проява на съвременния ислямизъм и
всеки, който, условно, се бори против исляма, се смята за близък до Москва
Съответно, като такъв лидер се самоопределя и Хафтар. Макар че той по никакъв начин не може да бъде наречен светски политик, доколкото на негова страна воюват твърде радикални ислямисти. Например, една трета от неговите сили съставляват "Салафитските бригади". А в момента на фронта край Триполи половината от подразделенията на Хафтар са съставени от салафити.
Хафтар се опитва да се позиционира "правилно". Когато той или негови представители водят диалог с Москва, те през цялото време наблягат на своята приемственост спрямо режима на Моамар Кадафи, а за Кремъл това е болна историческа тема.
Мокар че това, разбира се е абсолютна лъжа, защото именно Хафтар винаги е бил враг на Кадафи от момента, когато той се предава на армията на Чад в една полузабравена война от 80-те години.
След това той отива в САЩ, опитва се да се позиционира сред либийската опозиция, която действа отвън срещу Кадафи. И накрая, когато започва революцията от 2011 година, той е сред първите, които пристигат в Тобрук и опитва да оглави опозиционната армия и да стане неин командващ. Но получава само някаква значително по-ниска длъжност, недоволен е от нея и изчезва за известно време някъде.
Сега ние цяла година наблюдаваме опитите на Халифа Хафтар
да превземе Триполи и да стане едновластен диктатор на Либия,
но в момента военно-политическата ситуация е патова, стига да не се случат някакви сериозни военни "вливания" на пари, войници и оръжия за някоя от страните.
Именно затова Турция е толкова силно обезпокоена от възможността за мащабна руска подкрепа за Хафтар. От друга страна Русия и другите съюзници на Хафтар - ОАЕ и Египет, също силно нервничат заради това, че подкрепата на Анкара за Триполи може да извади конфликта от патовата ситуация и в крайна сметка да доведе до сериозни успехи на армията на ПНС, които ще доведат до отстраняването на фигурата на Хафтар от либийската шахматна дъска.
Без сериозна подкрепа за някоя от страните отвън в либийската гражданска война ситуацията ще си остане патова – и именно заради това са възможни някакви нови договорки между Русия и Турция, за които скоро ще узнаем.
На 17 декември се появи доста неясно изявление на говорителя на Путин– Дмитрий Песков за това, че "Кремъл приветства опитите на страните да постигнат мир в Либия". През януари Путин и Ердоган ще се срещнат отново и явно
отново ще започне пазарлък,
както в случая със Сирия.
И, както видяхме в Сирия, все пак Москва и Анкара успяват да се спазарят достатъчно умело и бързо.
Най-вероятно и за Либия ще бъдат постигнати договорки подобни на тези в Сирия, и най-вероятно именно "либийският казус", заедно с проблема в Сирия ще бъде разигран в една обща голяма игра от Путин и Ердоган.
Превод: Faktor.bg