Владимир Попов е служител от КГБ на СССР от 1972 до 1991 г., работи в Пето управление, в отделите, които се занимават с контрол на пътуванията в чужбина, творческите съюзи и международното спортно сътрудничество(вижте интервю с Попов, б.р.).
През 1995 г. емигрира в Канада. През 2009 г. издава заедно с историка Юрий Фелштински и известните шахматисти, емигрирали от СССР – Борис Гулко и Виктор Корчной, книгата „КГБ играе шах”. Наскоро излезна новата му книга „Заговорът на негодниците”. Части от нея са публикувани в ГОРДОН. Faktor.bg преведе специално за своите читатели една от най-впечатляващите глави(ТУК,б.р.).
"Непотопяемият" Питовранов
През 1951 година, планирайки поредната чистка, а според някои сведения, дори изселването на цялото еврейско население в отдалечени райони на СССР, Йосиф Сталин решава да проведе реорганизация на Министерството на държавната сигурност (МДС)на Съветския съюз. В тази връзка на 11 юли 1951 година е публикувано постановление на ЦК на ВКП(б) "За незадоволителното състояние на Министерството на държавната сигурност на СССР":
На 2 юли 1951 година ЦК получава заявление от старши следователя на следствената част за особено важни дела в МДС Михаил Рюмин, в което той сигнализира за незадоволителното състояние в министерството по отношение на разследването на редица изключително важни дела на големи държавни престъпници и обвинява за това министъра другаря Виктор Абакумов.
След като получи заявлението на др. Рюмин, ЦК създаде комисия от Политбюро в състав Георгий Маленков, Лаврентий Берия, Матвей Шкирятов, Семьон Игнатиев и възложи да провери фактите.
В хода на проверката фактите бяха потвърдени и ЦК реши незабавно да отстрани др. Абакумов от задълженията на министър на държавната сигурност.
Проверката е установила следните факти:
1. През ноември 1950 година е арестуван еврейският националист, проявяващ рязко враждебно отношение към съветската власт, лекарят Яков Етингер. По време на разпита, без какъвто и да било натиск, той признал, че докато лекувал др. А. С. Щербаков имал терористични намерения и практически взел всички мерки, за да съкрати живота му.
ЦК смята показанията на Етингер заслужаващи сериозно внимание. Срез лекарите, несъмнено, съществува законспирирана група лица, стремящи се при лечеине да съкращават живота на ръководителите на партията и правителството.
Не трябва да забравяме престъпленията на лекарите Дмитрий Плетньов и Лев Левин, които по заповед на чуждо разузнаване отравят В. Куйбишев и Максим Горки. Тези злодеи признаха престъпленията си, Левин беше разстрелян, а Плетньов беше осъден на 25 години затвор.
Но министърът на държавната сигурност др. Абакумов, обявил признанията на Етингер "измислени", заявил, че делото не заслужава внимание и прекратил следствието по това дело.
При това др. Абакумов, разпоредил болният лекар да бъде затворен в студена и влажна килия, където Етингер умира.
По този начин др. Абакумов е попречил на ЦК да разкрие безусловно съществуващата законспирирана група лекари изпълняващи терористични задачи срещу ръководителите на партията и правителството, поставени им от чужди агенти.
ЦК постановява:
1. Да бъде свален др. Абакумов от поста министър на държавна сигурност като човек, извършил престъпление против партията и съветската държава, да бъде изключен от редовете на комунистическата партия и да бъде съден".
Уволнени са и заместниците на Абакумов, изключени са от партията, а нашият герой, Евгений Питовранов, е наказан с порицание.
Но на 12 юли 1951 година Абакумов е арестуван по обвинение за укриване на ционистки заговор. След него са арестувани заместниците му, сред които и Питовранов, както и голям брой ръководители от средно ниво и служители на МДС.
Евгений Питовранов, роден през 1915 година, е руснак. През 1938 година завършна Московският транспортен институт, а след това и Висшата партийна школа към ЦК на КПСС. От 1938 година служи без прекъсване в държавна сигурност и КГБ.
Кариерата му е стремителна и на 28 години получава чин генерал. През 1945 година го назначават на длъжност министър на държавна сигурност на Узбекистан.
На следващата година, когато е само на 35 години, е прехвърлен в Москва и цялата му кариера след това преминава в централния апарат на ДС, а по-късно и на КГБ.
Питовранов е известен с умението си да намира изход и от най-сложните житейски ситуации.
Неговият непосредствен началник Абакумов е разстрелян, заместникът му Оголцов лишен от звания и награди прекарва две десетилетия в затвора.
Оцелява само Питовранов
Когато го арестуват през октомври 51 година той е заместник министър в МДС, с чин генерал-майор. След като прекарва няколко месеца в следствието по делото за "ционисткия заговор" на 23 април 1952 година Питовранов пише лично писмо на Сталин. Новият министър Семьон Игнатиев, на когото предали писмото не знаел как да постъпи с него, но по съвет на Маленков доложил на Сталин.
В него Питовранов пише:
"Цялата борба против еврейските националисти, които представляват не по-малка, ако не и по-голяма опасност, отколкото германската колония в СССР преди войната с Германия, се свеждаше до спорадични усилия против някои единици и локални групи. За да стане тази борба успешна трябваше МДС смело да приложи метода, за който Вие говорихте, когато ни приехте в кабинета Ви през лятото на 1951 година, а именно: да бъдат създадени в Москва, Ленинград, Украйна (особено в Одеса, Лвов, Чернови), в Белоруссия, Узбекистан (Самарканд, Ташкент), Молдавия, Хабаровския край (включително Биробиджан), Литва и Латвия националистически групи съставени от чекистка агентура, снабдена с подходяща легенда за случай на връзка на тези групи със задгранични ционистки кръгове. Ако се работи бдително и не се избързва с арестите, то чрез тези групи могат да бъдат разобличени еврейските националисти и в необходимия момент да им бъде нанесен удар".
В писмото си Питовранов коментира и работата на съветското разузнаване:
"В разузнаването в продължение на много години не е имало добри ръководители: бездарният Павел Фитин, мошеникът Пьотър Кубаткин, а след него умният, но неоперативен и остър Пьотър Федотов.
Убеден съм, че др. Сергей Савченко също не е човекът, който трябва да ръководи разузнаването, така че то да изпълни изискванията на ЦК.
Ако Вие прецените, че е необходимо, бих могъл да съобщя своите съображения и предложения по този въпрос.
Познавайки Вашата строгост, но и Вашето великодушия, аз като роден баща Ви моля, другарю Сталин, да ми дадете възможност да се поправя".
Това писмо спасява живота на Питовранов.
При поредната среща с новия министър на държавна сигурност Сталин си спомня за него и пита: "Да не лежи за нищо? Дайте след известно време да го пуснем и да го вземем отново на работа в органите на държавна сигурност".
По лична заповед на Сталин Питовранов е освободен от затвора през ноември, а на 15 декември Сталин приема в кабинета си министъра на държавна сигурност Сергей Игнатиев, и заместниците му Сергей Оголцов, Сергей Гоглидзе и ....Питовранов!
Обсъжда се реорганизацията на спецслужбите.
"Нашият главен враг е Америка. Но основното ни усилие не трябва да е насочено нататък. Нелегални резидентури трябва да се създават преди всичко в съседните ни държави. Първата база, в която трябва да имаме свои хора е Западна Германия", казва на това съвещание Сталин.
На 5 януари 1953 година генерал Питовранов оглавява съветското разузнаване. След няколко месеца получава ново назначение - пълномощен представител на МВР на СССР в Германската демократична република.
Маркус Волф
Няколко дни след капитулацията на хитлерова Германия в Берлин се появява никому неизивестен млад човек, чието име ще се превърне в символ на страховитата политическа полиция на ГДР - ЩАЗИ.
Този "човек без лице" дълги години остава неизвестен и за противниците си, но се превръща в един от най-известните разузнавачи на ХХ век.
Това бил Маркус Волф.
Той е роден в заможно и интелигентно еврейско семейство на 19 януари 1923 година. Баща му е лекар и талантлив писател и драматург. През Първата световна е на фронта като военен лекар. След кроя на войната става комунист.
Когато на власт в Германия идват нацистите Фридрих Волф - евреин и комунист - бяга в Съветския съюз заедно със семейството си.
По време на войната Маркус е изпратен в разузнавателната школа на Коминтерна, където го подготвяли за изпращане в тила на германската армия.
Немалка част от курсантите изпратени нелегално в Германия са заловени и са убити. Затова се взема решение останалите млади германски емигранти да бъдат запазени, за да бъдат използвани в следвоенна Германия.
През май 1945 година Маркус е изпратен в Берлин, където заедно с германските комунисти трябвало да положи основите на бъдещия просъветски режим.
Отначало Маркус Волф е назначен на работа в радио "Berliner Rundfunk", но през 1949 година се връща в Москва вече в качцеството на помощник на посланика на ГДР в Съветския съюз.
В действителност в продължение на две години той преминава подготовка "за напреднали" в разузнавателната школа на КГБ.
След кроя на обучението е изпратен в ГДР, където току що е започнала работа новосъздадената спецслужба под прикритието на "Институт за научно-икономически изследвания".
Само на 28 години той оглавява службата и я ръководи чак до доброволната си оставка през 1986 година, когато Волф предчуства края на съветската система.
Съвместната работа на Питовранов и Волф започва през 50-те години и продължава до края на 80-те, когато системата наистина се разпада.
"Дори и най-краткият преглед на операциите, проведени под тяхно ръководство или пряко участие би заел много томове. При това не всички те са разсекретени и досега", пише в книгата си "Сталинският фаворит от Лубянка" Александър Кисельов.
Лъжливите гранични застави
Методът, за който Сталин говори на съвещанието от 1951 година , и, който, трябва да признаем, е инспириран от Питовранов, представлява сложна провокация. Той се заключава в създаването на псевдоантисъветски задгранични организации и структури.
Така съветските спецслужби успяват да заблудят противниците си и да получават достоверна информация за целите, разработките и изпълнителите на провокационните задачи.
Най-известните от тези операции са "Тръст" и "Синдикат".
На границата на СССР при повишена секретност били изграждани лъжливи гранични застави уж на други държави. Там, кагебисти, владеещи в съвършенство съответния чужд език се представяли за граничари на съседни държави. На тези застави прихващали бегълците от СССР, емисари на антисъветски организации и представители на чужди разузнавателни организации.
Заблудени и предполагащи, че се намират в безопасност, те разказвали неща, които бе не биха казали даже с изтезания.
През 1947 година Питовранов създава "лъжливи застави" в Тюрингия (Германия), на границата между съветската, английската и американската зона.
Те били строго охранявани, за да не попаднат там случайно местни жители.
Съветска лъжлива застава била създадена и недалеч от Берлин, на територията на замъка Дамсмюле, редом с който започвали окупационните сектори на бившите съюзници.
Замъкът бил разположен в гориста местност и до него водело само едно шосе.
Мястото било изключително подходящо за намеренията на Питовранов.
Но "работата" на Питовранов в ГДР не се ограничавала само до провокациите. Александър Киселев пише:
"Скоро след пристигането си в Берлин, Питовранов , след като анализирал поведението и дейността на някои лица, предизвикващи определени подозрения, предложил план за нанасянето на внезапен удар по всички предполагаеми разузнавателно-диверсионни групи.
Операцията получила условното название "Пръстен" и на територията на Германия в само един ден са заловени над 300 агенти.
Не по-малко значение има и завземането на конспиративните квартири едновременно на резидентите на всички западни държави: американска, английска, френска и западно-германска.
Следват операциите "Стрела" и "Пролет".
Техните резултати също са "богати": ликвидирани са петима резиденти на ЦРУ, по четирима резиденти на английското и западногерманското разузнаване, арестувани са над 600 души, които се занимават с антисъветска дейност.
В ГДР Питовранов арестува "шпиони" със същия плам, с който извършва арести в СССР.
Тези масови арести налагат увеличаване на състава на държавна сигурност в Източна Германия.
Ако през 1952 година източногерманската държавна сигурност (ЩАЗИ) наброява около 4 000 офицери и волноноемни, то в края на 1954-та са 9 000, а през 1959 година - около 13 хиляди души.
Към тях трябва да добавим и 300 хиляди завербувани от ЩАЗИ източногермански граждани.
Търговско-промишлената палата на СССР
Много години по-късно Питовранов си спомня съвета на генерала от КГБ Филип Бобков: "да не търси злато близко до боклука". Фразата била двусмислена и Питовранов не разбрал веднага какво иска да му каже Бобков, докато през 1966 година той не го съветва да напусне КГБ и да отиде на работа в Търговско-промишлената палата на СССР.
Наколко дни по-късно Питовранов действително е назначен на поста заместник-председател на ТПП.
През 1975 г. в нея членуват 1927 промишлени предприятия, 729 търговски организации, 169 научно-изследователски институти, 65 външно-търговски организации, 93 строителни и транспортни организации.
С други думи, ТПП била империя с годишен доход от 200 млн. долара.
По този начин генералът от запаса на КГБ Питовранов получава достъп до оборота на огромни валутни средства. Той бързо съобразява как от валутните потоци с държавни средства да отклони "ручей" в необходимото му направление – в безконтролните структури създавани от КГБ.
Само година по-късно, на 18 май 1967 година Юрий Андропов оглавява КГБ и през 1973 год. - абсолютен прецедент - той става член на Политбюро.
Скоро новият председател на КГБ Андропов се среща с Питовранов.
За какво е бил разговорът знаят само те двамата.
Но много по-късно става известно, че Андропов е създавал паралелни структури, подчинени само на него, които трябвало да препроверяват информацията на КГБ и ГРУ.
В рамките на СССР КГБ е поставено под строг контрол, организационната структура и дейността му се регламентира със специално приети документи от ЦК на КПСС.
"Комитетът за държавна сигурност работи под непосредственото ръководство и контрол на ЦК на КПСС. КГБ носи отговорност за осигуряването на държавната сигурност в страната и системно да се отчита за работата, която провежда пред ЦК на КПСС".
От този документ става очевидно, че създаването на паралелни или алтернативни структури е било изключителен прерогатив на ЦК на КПСС.
По тази причина действията на председателя на КГБ Андропов и Питовранов, който на дело реализира идеята му за "паралелната структура" изначално са били противозаконни и, съответно, престъпни.
.....