Майя Любомирска, специално за Faktor.bg
Московският капан е заложен в българската енергетика не от вчера и не от днес. Още от времето на Тодор Живков сключваните договори със Съветския съюз по онова време, а в днешно с Русия , са ощетявали българската икономика с милиарди. Това става ясно и от документите на Държавна сигурност, за която надзираването на енергетиката е от ключово значение.
Така, че днешните социалисти трябва да внимават с опорните точки. Една от тях е много тиражирана напоследък: 27 години след 10 ноември било демоде да се говори за комунизъм-антикомунизъм, а разговорът за Държавна сигурност отклонявал вниманието от решаването на днешните проблеми. Смях в залата! Защото едва ли има здравомислещ, който да не попита: а защо се стигна до днешните проблеми и не се ли коренят те точно в престъпленията на комунистическия режим? И не трябва ли онези, които заложиха мините и капаните във всички сфери на обществения живот, да си понесат отговорността? Въпросите не са риторични, а отговорите им могат да бъдат намерени дори в архивите на ДС.
Голямата „любов" на Големия брат е в...
Голямото източване на българската икономика
Един от емблематичните примери е българската енергетика. Тя е поставена в зависимост от Съветския съюз още от 50-60-те години на миналия век и това се вижда от документите на БКП.
Решението за строежа на АЕЦ „Козлодуй" е взето от Политбюро на ЦК на БКП на 19 август 1965 г. с ясното съзнание, че това ще струва на хазната твърде много. Както и се случва(виж документите в гаерия, б.р.).
Още в началото на изграждането на Първи блок на АЕЦ „Козлодуй" съветските „другари" искат от българската страна над два пъти повече средства, отколкото са поискали на ГДР по онова време. Това може да се прочете от разсекретените документи на ДС от литерното дело за Държавно стопанско обединение „Технокомплект". Донесенията на агент „Станислав" показват трудни преговори със съветските специалисти. Спорът е цената за документацията, която трябва да се купи, за да се пусне Първи блок на АЕЦ „Козлодуй". Става дума да близо 1 милион рубли, които Москва иска от България, докато за идентичен контракт ГДР са платили 450 хиляди рубли. Преговорите се проточват. Намесват се висшите ешелони от Москва и се стига до цена от 770 хиляди рубли. След повече от 20 години – месеци преди падането на режима на Живков , ДС ще си позволи да констатира, че "със съглашението от 1964 г. съветската страна постига едностранна изгода при двустранното сътрудничество в проектирането" на АЕЦ.
И това е само един факт. А документите изобилстват с множество още примери. Така например в АЕЦ "Козлодуй" на ключови места са били вложени 50 километра негодни кабели. Във всички електроцентрали в България нивото на противопожарна безопасност е било изключително ниско. До пускането на АЕЦ "Козлодуй" през 1974 г. за централата били похарчени близо 400 млн. лв е видно от документите. На нея бил даден статут на "режимен обект", за който отговарял специален офицер от Държавна сигурност.
Справка на ДС от март 1989 г. посочва неизгодните за България споразумения със СССР, сключени в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) - икономическата организация на страните от социалистическия лагер. Поставя се акцент върху цените на горивата и оборудването за атомните централни, които на свободния пазар за периода 1980-1990 г. са значително по-ниски от тези, "съгласувани от страните-членки на СИВ".
Като обосновка е посочена "плаващо договорираната цена" за проектирането на 5 и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", която е от порядъка на 37 млн. рубли, като се е очаквало за АЕЦ "Белене" тя да бъде още по-висока, "ако не се променят принципите" с нов договор. Вече сме наясно каква е равносметката и колко още поколения ще плащат.
Задачата на ДС в енергетиката е била
„унищожаването на вражеските елементи"
Агентурният апарат е трябвало да "обхване" и "регистрира" този контингент. Сметнатите за опасни били или "профилактирани", или уволнявани.
В строго секретно предложение от 1957 г. се говори да се „прочистят" и „отстранят" десетки работещи в електроцентралите. Основанията за уволнение са: „ защото произхожда от буржоазно семейство, ... ненавижда членовете на партията и говори срещу тях..., похабявал повереното му имущество и подстрекавал работниците да не работят..., бащата е белогвардеец..., има връзки с гръцки лица..., съпругата произхожда от кулашко семейство...,членувал в земеделската опозиция и дружи с вражески елементи....,слушал чужди радостанции и очаквал идването на американците...".
Още през 60-те години Държавна сигурност е разполагала със сериозен брой агенти във всички централи в България. Според документи за атомната електроцентрала "Козлодуй" от март 1975 г., т.е. година след пускането й, ДС е имала там 30 секретни сътрудници
Година по-късно техният брой бил удвоен
В секретните донесения на ДС се посочват и ниското качество на някои материали както и съмнения за слабата квалификация на работещите в АЕЦ.
В рапорт от 1984 г. пише, че само за една година в централата са станали 13 "кабелни пробива". Причината за това е, че 50 километра от кабели, монтирани на "възлови електродвигатели" и други "важни съоръжения" през 1980 и 1981 г., са "некачествени".
Това е станало, след като "по нечие устно нареждане" кабелите не били изпитани според изискванията.
От рапортите на офицера, отговорен за атомната централа "Козлодуй", включени в сборника, се вижда, че през 1978 г. е имало мнения, че "персоналът на цех "Радиационна безопасност и дозиметрия" при "АЕЦ Козлодуй" не притежава необходимата квалификация, че няма добър специалист по радиационна безопасност и измерванията се правят повърхностно".
Регистрирани са и спекулации и подправяне на резултатите. В секретно донесение се посочва например, че ръководството на рудници, добиващи суровина за ТЕЦ-вете е давало нареждане да се смесва пепелта, която е негодна, с въглищата, за да се преизпълни заложеният план. По този начин хора от ръководството получавали бонуси.
И това са само част от документите на ДС в енергетиката. Задълбочено разследване и анализ и на литерните дела ще даде пълната картина на енергийната зависимост на България, заложена от комунистическото управление. Зависимост, в която държавата ни е винаги губеща.