Оказва се, че руснаците отдава са следили Тръмп, КГБ е имало досие за него, в миналото от него се е интересувал Комитетът за държавна сигурност на комунистическа Чехословакия, за Тръмп е донасял тъстът му Милош, баща на първата му съпруга Ивана, се твърди в съвместно разследване на чешкото списание "Респект" и британския The Guardian
Началото
Тримата мъже, които в края на лятото се озовават на Пето авеню пред входа на номер 725, никога в живота си не са виждали толкова разкош на едно място. Многофункционалният 58-етажен небостъргач, проектиран от Дер Скут, се издига над главите им и сякаш докосва небето. Вътре ги очакват дълги ескалатори, а на един от най-високите етажи - разкошен офис.
Точно заради човека, който владее всичко това тримата мъже са облекли най-хубавите си костюми. След няколко минути тяхното посещение зад океана ще достигне апогея си: те мечтаят да влязат в света на големия капиталистически бизнес и не искат да провалят шансовете си като направят лошо впечатление.
Човекът, чиято благосклонност искат да спечелят и с когото се готвят да обсъдят някакви бъдещи сделки вече е известен магнат в сферата на недвижимите имоти. Благодарение на наследството си той притежава голяма собственост, известен е със своята хитрост, чар и ексцентрично поведение.
Тримата са представители на кооператив, който е
под опеката на комунистическата партия и чешкия комитет за Държавна сигурност
и трябва да опита да заинтригува самия Доналд Тръмп. За целта "обикновеният кооператив" поръчва на Запад един от най-съвременните хеликоптери "Сикорски" с осем места и полувоенна "Чесна" за 15 души и с капацитет за полет от десет хиляди километра. От тогавашния град Готвалдов, както при комунизма се нарича град Злин, те можели с новия си самолет да долетят комфортно и без междинни кацания до САЩ, и Доналд Тръмп.
Комитетът за Държавна сигурност следи кооператива и ръководството му. Източници от спецслужбите ни казаха, че чрез кооператива и неговите служители-шпиони са крадени патенти на западни фирми, с които сключвали сделки. Връзките на кооператива с хора като Доналд Тръмп позволява на ДС да събира информация за влиятелните личности в "тила на врага": с кого се срещат, какви са слабостите им, какви са плановете им за бъдещето.
Интерес към Доналд Трамп, бизнесмен, който още тогава е близък с най-високите ешелони на американската политика ДС проявява дълго преди момента, в който малко преди "кадифената революция" през 1989 година при него пристига делегацията от Чехия.
Мога ли да ви помогна?
Как родената в Готвалдов Ивана Зелничекова емигрира през 70-те години от Чехословакия и досега не е напълно изяснено. Самата тя през 1992 година описва този епизод в автобиографията си "Само от любов" като сцена от холивудски филм. Ивана пише, че по време на лагер в италианските Алпи след закуската натъпкала в джобовете си пари и бижута и, след като проверила смазката на ските си, се спуснала по склона.
"На тесния път пред нея имаше остър завой. От едната страна- снежна стена, от другата - заледен склон. "Почакай", чула тя гласа на баща си, който я предупреждавал... Тя намалила за миг на стръмния склон, а след това полетяла надолу право към указателната табела на Цермат, който блестял на слънцето. Ура! Получи се! Получи се!", пише за себе си Ивана в трето лице Ивана Трамп, добавяйки, че в полицейския участък на Цермат поискала политическо убежище.
През зимата на 1972 година 23-годишната Ивана Зелничекова наистина не се връща от лагер в Италия. Но обстоятелствата съвсем не са толкова драматични както тя ги описва. Това, че тя е напуснала страната без разрешение от властите, я заплашвало със следствие и няколко години затвор. Но, истината е, че срещу нея никога не е повдигано обвинение.
Затова, най-вероятно, тя е заминала в чужбина
със знанието и съгласието на ДС
Да емигрира й помага австрийският бизнесмен Алфред Уинкълмайр, който бил влюбен в нея и по-късно се жени за Ивана. Две години по-късно се развеждат и Зелничекова се мести в Монреал при друг свой стар познат. В Канада тя работи като продавачка в магазин за ски принадлежности и понякога - като модел.
В биографията си Ивана твърди, че когато през 1976 година Канада е домакин на Олимпийските игри е избрана да рекламира игрите на различни събития в Ню Йорк. Една вечер тя чака с други модели да се освободи маса в известен нюйоркски ресторант.
"Към нас се приближи висок блондин със сини очи и каза: "Аз съм Доналд Тръмп. Вие май чакате за маса. Аз мога да ви помогна", разказва Ивана.
Тя внимателно разглежда Тръмп и приема поканата. Той плаща вечерята, след това я кани на среща. След това всичко се развива много бързо и през пролетта на 1977 година се женят.
Без дори да подозира, заедно със Зелничекова Тръмп се свързва със спецслужбите на комунистическа Чехословакия.
Една много важна личност
Бракът на Зелничекова с Тръмп привлича вниманието на комунистическата Държавна сигурност. Първоначалният интерес е събуден от донесението на един от офицерите от районното управление на ДС в Готвалдов, под псевдоним "Мирек", който обръща внимание на шефовете си, че "Зелничекова в Америка се е омъжила за една много важна личност".
На следващия ден спецслужбите канят друг свой служител, с псевдоним "Любош" - пилотът Борживой Крейчи. Той отдавна е покойник, а личното му дело не е запазено, но от документите става ясно, че той е бил роднина на бащата на Ивана - Милош Зелничек. Така че информацията за Ивана и съпруга й Крейчи получавал от първа ръка.
В средата на юни Крейчи потвърдил пред шефовете си от ДС информацията за брака на Зелничекова с Тръмп, и впоследствие комитетът блокира всякакви действия на чехословашките органи, които биха могли да се отнасят до семейство Тръмп. През април 1978 година ДС открива дело "Ивана", а през април 1979 година предава цялата информация на комунистическото разузнаване, по-точно на отдела, който се занимава с изпращането на агенти зад граница.
В първите години след завеждането на делото главен информатор на спецслужбите е бащата на Ивана - Милош Зелничек. В документите той е отбелязан като "доверен информатор".
От делото става ясно, че ДС е искала чрез него да изясни какви връзки има Тръмп във властовите структури на САЩ. Но по-конкретна информация започват да получават едва през 80-те. А точно по това време в съветските служби се случва много важна промяна.
Повече изобретателност
През първата половина на 80-те години генерал Владимир Александрович Крючков има всички основания да живее доволно. Той заема една от най-висшите длъжности в КГБ, ръководи Първо Главно управление на КГБ — центърът, който координира външното разузнаване, което следи и вербува хора зад граница. През 1984 година управлението на Крючков се разраства до невиждани преди размери и наброява 12 хиляди служители.
Но, както впоследствие разкрива избягалият на Запад Олег Гордиевски, Крючков не е доволен от работата на агентите си в чужбина. Те често се правели, че получават информация от свои секретни източници, но генералът бил наясно, че само преразказват статии от западния печат. затова недоволният Крючков изпратил до агентите на КГБ в посолствата секретни съобщения, в които настоявал за повишаване на ефективността им и "повече изобретателност".
Той разпоредил, информаторите да не се рекрутират само от редиците на идеологическите симпатизанти, но от всички социални групи. Като мотивация трябвало да ползват пари, ласкателства, пътуване в СССР и, разбира се, шантаж.
Според британският историк Кристофър Ендрю, Крючков се тревожел от това, че няма достатъчно агенти в САЩ. В секретен доклад на генерала от първи февруари 1984 година се отбелязва, че КГБ "не е постигнало значителни успехи в операциите, насочени срещу главния противник - Съединените щати". Затова центърът на КГБ в посолството във Вашингтон получава директни инструкции да открие и да влезе в контакт в САЩ с "потенциални сътрудници или такива, от които може да бъде получавана интересна информация".
КГБ разпространява сред своите офицери в чужбина секретни инструкции за провеждането на успешни операции по вербовка. През 1985 година в инструкциите се добавя изискването за "необходимост от привличането на видни личности". Целта е да бъдат привлечени интересуващите ги хора "към определена форма на сътрудничество с нас" (КГБ-бел. ред.) и да се събира за тях "компорметираща информация, включително незаконни действия в търговски и бизнес сделки, интриги, спекулации, корупция и рушветчийство".
КГБ се интересува и от всяка друга информация, която би могла да ги компрометира, включително и "отношенията на субекта с жените".
Крючков хвърля колкото е възможно по-широко мрежите си, но не искал да разчита само на собствените си съветски агенти. Един от начините да повиши ефективността на КГБ в САЩ, където по това време управлява Роналд Рейгън, когото за разлика от Джими Картър, КГБ смята за "истински враг", е да включи агентурните мрежи и агенти на спецслужбите от Източна Европа.
До края на живота
През 80-те ДС успява да научи повече за Доналд Тръмп. Дали това е следствие от действията на Крючков или на спецслужбата и провървява, тъй като служителите и получават достъп до по-качествена информация, не става ясно от архивите.
Освен тъста на Тръмп, Милош Зелничек, ДС ползва още четирима информатори. По-голямата част от времето си те прекарват в Чехословакия и се познават или с Ивана Тръмп и баща и, или с някой друг от чехословашката част от семейството на милардера. До сега жив е само един от тях - с псевдоним "Ярда" (истинското му име е Ярослав Янса).
ДС получава най-разнообразна информация за Тръмп: от това какви гувернантки е наело семейството за децата си, до това, че Тръмп започва да участва в политическия живот. Информацията, че той се е включил в кампанията на Джими Картър срещу кандидатурата на Роналд Рейгън ДС получава от "доверения си осведомител" Милош, бащата на Ивана Тръмп.
От свои секретни сътрудници ДС научава, че по-късно Тръмп е подкрепил финансово и други претенденти за поста в Белия дом. Понякога той давал пари и на двете страни, както, например през 1988 година, когато изпраща по десет хиляди долара (позволеният максимум) на републиканския кандидат Джордж Буш и на неговия съперник от Демократическата партия Майкъл Дукакис. Впоследствие Тръмп започнал да се замисля самият той да стане президент.
Той говори за това със свои приближени 1986 година. "Засега се отказва от тази идея заради възрастта си (41 год)", донася тъстът му в ДС.
"Той иска да стане изключение в американската история, иска да се яви като независим кандидат. Той не е член нито на демократическата, нито на републиканската партия. И макар че това изглежда утопия, Доналд Тръмп е убеден, че ще победи", се казва в документи на чешката ДС.
"Ние наистина се занимавахме с Тръмп, знаехме, че той е влиятелен човек. Той казваше, че иска да стане президент и искахме да знаем повече за него. И не само ние. Към него интерес проявяваше и разузнавателния отдел на ДС. Не искам да разкривам детайли, защото не искам да имам неприятности", признава пред "Респект" бившият шеф на ДС Франтишек Чуба.
Комунистическото разузнаване работи в условията на максимална секретност и поддържа тесни връзки със съветското КГБ. Съветските спецслужби често поставят задачи на "братските" служби и ползват тяхната информация. Такъв договор между КГ и чехословашката държавна сигурност е подписан още през 1972 година. В Прага КГБ има комуникационен център в сградата на чехословашкото МВР.
"Това, което се намира в делата на Ивана Тръмп или агент "Ярда", може да не е всичко, с което е разполагала ДС за Тръмп. Заради неговата важност разузнаването може да се е занимавало самостоятелно с него. Такава заповед би могло да издаде КГБ на нашето разузнаване", пояснява бившият директор на Института за изследване на тоталитарните режими Павел Жачек.
Колко сериозно са се занимавали комунистическите служби на Чехословакия с Тръмп е невъзможно да се разбере. Всички документи са предадени в Института за изследване на тоталитарните режими. Но без достъпа са делата, които имат някакво отношение към случващото се на Запад. Това се обяснява в частност с факта, че в документите се споменават и цитират агенти, които и досега са засекретени. Освен това много дела просто са изчезнали.
Не е изключено, че
делото на Тръмп е "водено" от самото КГБ
Както пише в книгата си "Сговорът" британският журналист Люк Хардинг, Тръмп би могъл да заинтригува КГБ по няколко причини. Неговата жена е родена в Източна Европа, а самият той като виден бизнесмен би могъл в периода на либерализация на съветската икономика след 1986 година да реши да прави бизнес в Съветския съюз.
Но и тогава КГБ разглежда САЩ и страните от НАТО като стратегическа шпионска цел. Именно тогава Тръмп получава покана да посети Съветския съюз.
Тръмп твърди, че за първи път идеята да посети Москва му дошла на ум, когато разбрал, че седи редом с посланика на Съветския съюз в САЩ Юрий Дубинин. Това се случило през 1986 година на обяд у американския бизнесмен Ленард Лаудер. В книгата си "Изкуството на сделката" през 1987 година Тръмп пише, че дъщерята на посланика "беше прочела всичко за "Тръмп Тауър" и знаеше всичко за него". Понататък Тръмп пише: "Едното доведе до другото и сега вече смятам да построя голям разкошен хотел в сътрудничество със съветското правителство - точно срещу Кремъл".
Но самата Наталия Дубинина разказва пред "Комсомолская правда", че първата среща на Дубинин е шест месеца преди споменатия обяд. Според разказа и, когато съветският посланик за пръв път излязъл да разгледа Ню Йорк една от сградите, които много му харесала, бил стъкленият небостъргач на Тръмп. И то толкова силно, че той поискал веднага да влезе вътре и да се запознае със собственика му.
Когато опитният дипломат влязъл в кабинета на Тръмп, веднага му казал: "Първото, което видях в града беше Вашия небостъргач".
"Той веднага се разтопи. Тръмп се нуждае от признание и му харесва, когато го получава", разказва Наталия.
От самото начало Дубинина играе важна роля в тази история. По думите на Василий Митрохин, бивш офицер от КГБ избягал на Запад, в съветската мисия към ООН било пълно с агенти на КГБ и военното разузнаване. Много от общо 300-те руски дипломати всъщност били агенти на съветските спецслужби и в привличането на нови информатори и събирането на данни за влиятелни американски личности съветската делегация към ООН постигала повече успехи отколкото центъра в посолството във Вашингтон.
Не е изключено поканата в Москва да е била старателно обмислена разузнавателна операция. Тръмп заминава за Съветския съюз на 4 юли 1987 година. Там го настаняват в хотел "Национал", съединен със съседния комплекс на агенция "Интурист" (чиято сграда се контролирала от КГБ). Впрочем, именно "Интурист" организира пътуването на Тръмп.
В своята книга "Изкуството на сделката" Тръмп пише, че заедно със съпругата си Ивана огледали няколко потенциални места за строителство на хотел, включително и близо до Кремъл.
"Желанието на съветските официални лица да подпишат договор ми направи силно впечатление", пише Тръмп. Вестник "Ню Йорк Таймс" съобщава, че в Москва той се е срещнал с Михаил Горбачов, но в съветските вестници няма информация за това. След връщането си в САЩ Тръмп говори за големи проекти, но така и нищо не построява. Защо - не е известно.
Според специалистите по съветските спецслужи, визитата на Тръмп в Съветския съюз е била следена от КГБ. В книгата на Хардинг "Сговорът" Виктор Суворов казва, че съветското разузнаване винаги се е стремяло да поддържа амбициозните хора, активните развиващи се бизнесмени, учени и просто "хора с бъдеще". Както и Тръмп, когато те пристигат в Москва, ги посрещат с голямо радушие.
"Всичко е безплатно за тях. Организират се отлични вечеринки с красиви жени. Понякога това е ставало в сауна, с девойки и Бог знае какво още. Хотелските номера са били снимани 24 часа в денонощието. Целта е само една - да бъде събрана за човека всяка възможна информация и да бъде съхранена за в бъдеще", разказва Суворов.
Но ако КГБ е успяло да събере нещо ценно за Тръмп, то както и преди продължава щателно да го крие. Както и в случая с архивите на чехословашкото разузнаване, архивните материали на КГБ са недостъпни и при президента Владимир Путин, бивш офицер от КГБ, няма никакви признаци за промяна на ситуацията.
Освен това, колкото повече години минават, толкова по-малко непосредствени очевидци остават.
От тримата мъже, с които започнахме нашия разказ сега е жив само един, но той отказва да общува с медиите. Вторият Мирослав Коваржик загива през 1995 година от бомба, заложена под колата му. Полицията така и не успява да установи извършителя или поръчителя на убийството. Третият Павел Чмолик загива малко след него в автомобилна катастрофа.