Роман Доброхотов
След началото на хибридната война в Украйна много източно европейски държави започнаха да се тревожат от повторение на същия сценарий в собствените си страни. Неотдавнашният опит за преврат в Черна гора показа, че тези страхове са напълно реални.
Как Кремъл установява контрола си в Източна Европа и каква роля играят в този проект неонацистите, ГРУ и вътрешното разузнаване и православните олигарси можете да прочетете в разследването на The Insider
Казашкият спецназ
На 2 октомври 2014 година на сайта на граничната служба на Босна и Херцеговина се появи съобщение гласящо: За да информираме обективно обществеността относно влизането на граждани на Руската федерация на територията на БиХ съобщаваме, че в периода от 25 септември до 2 октомври през граничния пункт със Сърбия са преминали 144 руски граждани. Всички те отговарят на необходимите изисквания за до бъдат допуснати на наша територия, не носеха военни униформи, сред тях имаше мъже и жени на различна възраст.
Това странно съобщение се появи след като в медиите се излезе информация, че в навечерието на изборите в малката страна внезапно са се появили множество добре сложени млади хора облечени като казаци, като в един от тях е разпознат лидера им Николай Дяконов, награден с шашка от Путин и, което е по-важно, участник в една от военизираните групи появили се в Крим по време на операцията по анексирането му.
Изведнъж същият този отряд се оказва в босненския град Баня Лука, столицата на Република Сръбска.
Николай Дяконов
Това, че казаците с руски паспорти се появяват именно в Република Сръбска съвсем не е случайно: изборите в останалата част на Босна не интересува Русия, но съдбата на сръбския националист Милорад Додик (президент на Република Сръбска) за Кремъл е много важна.
Малко преди това беше на среща с Путин, който му обеща подкрепата си за нов президентски мандат. По време на посещението му в Москва „Газпром” подписа договор с Република Сръбска (заобикаляйки правителството в Сараево) за включване в „Южен поток”. Додик на свой ред обеща да бъде верен на Русия.
В деня на изборите, на 12 октомври Додик веднага от изборната секция отива на секретна среща с гост от Русия в хотел Калдера. Този гост е не кой да е, а Константин Малофеев, който няколко месеца преди това активно съдейства за прехвърлянето на наемници в Крим, а след това и в Украйна. Снимка от срещата им попада в медиите.
Додик и Малофеев
Не трябва да забравяме, че първият „главнокомандващ” на армията сепаратистката Донецка народна република е именно шефът на службата за сигурност на Малофеев, бившият офицер от Федералната служба за сигурност, бившото КГБ Игор Гиркин. Първият „премиер” на така наречената ДНР е Александър Бородай, също служител на Малофеев.
Самият Малофеев, известен със своето показно православие, всъщност все още е подсъдим по дело за неразплатен кредит към ВТБ за 225 милиона. Криминални престъпници са и мнозина от кримските „доброволци”.
Така, например, един от наградените с медал „За възвръщането на Крим” малко преди това е арестуван за въоръжен грабеж, а друг в момента на награждаването му е бил издирван за престъпление.
Именно малофеевият фонд завежда казаците в Република Сръбска. Интересно е да се знае и това, че изтичането на информацията за срещата с Додик идва именно от Малофеев. Също както и това, че Република Сръбска е само част от много по-мащабен проект на Кремъл за укрепване на своето влияние в Източна Европа.
Черният интернационал
Константин Малофеев е известен с това, че работи активно с различни маргинални групи и ултраконсервативни политически движения на Запад, с цел да ги въвлече в орбитата на Кремъл и да ги използва за пропагандни цели.
Журналистите нарекоха тази нова мрежа на кремълско влияние „Черният интернационал”. В последно време, особено след войната в Украйна, интернационалът особено активно действа в Източна Европа.
Някои подробности как действа той може да бъдат разбрани от попадналата в медиите кореспонденция на Александър Усовски, който изпълнява поръчките на Малофеев в някои източноевропейски страни.
48-годишният Усовски е историк, безуспешно опитал да развие собствен бизнес и неуспял писател. Той е убеден неонацист и през 2007 година започва писмата до своите „камаради” с поздрава „Хайл Хитлер”.
Именно през 2007 година неговият приятел Базилев, който е извършил 27 убийства на етническа и расова омраза, го запознава с Малофеев. Усовский контактува и с европейските неонацистки партии и е топлата връзка между тях и Малофеев, на когото са му нужни инструменти на влияние на Запад. В Полша той сътрудничи с неонацистката OWP, в Словакия с Ľudová strana Naše Slovensko.
От името на Малофеев с Устовски комуникира Елена Шаройкина, генерален директор на Цариград ТВ, която е ръководител и на така наречената „Общонационална асоциация за генетична сигурност”.
От кореспонденцията научаваме, че Малофеев сам е поръчал да бъде разпространена информацията за срещата им с Додик.
Малофеев или е искал да отреже пътя на Додик за отстъэпление (информацията излиза в деня на изборите, когато вече секциите са затворени и се броят гласовете) или е искал да се „отчете” пред началството си.
Но така или иначе, известно е, че Малофеев координира действията си с Кремъл и то на много високо ниво.
Макар че, Усовски понякога го викат в руското МВнР, той няма особена тежест там. Почти във всяко свое писмо той иска пари, като срещу това обещава покоряване на Източна Европа.
Малофеев всъщност е човекът, който финансира изцяло проектите му и то едновременно в няколко страни: Полша, Чехия, Унгария и Словакия. Първият етап започва през септември 2014 година:
Разходите за подривна дейност
Освен полските наеонацисти в сметките за плащане присъства националистическата Йобик и забранената военна организация „Унгарска гвардия”, която директно определя като свои главни врагове евреите, циганите и гейовете.
В онзи момент обаче господарите на Малофеев все още не са решили какви са стратегическите им планове.
Александр Усовский
Но в края на ноември 2016 година Устовски пише писмо, в което предлага да „направи така, че да бъде забравен провалът на черногорската авантюра на Малофеев”.
Копие от писмото
Писмото е написано веднага след неуспешния преврат в Черна гора. За разлика от Босна, където намесата на „казаците” в изборния ден не се наложила, в Черна гора нещата отиват прекалено далеч-до съвсем реален опит за силово сваляне на властта. При това в него участват не само „казашкият спецназ” и представители на маргинални движения, но и сътрудници на Главното разузнавателно управление на Русия.
Очаквайте Втора част на разследването.