Светослав Пинтев
Току що получих във Фейсбук покана от Народен театър “Иван Вазов“-Официална страница, да посетя на 12 декември спектакъла „Писмо до съветско другарче - ретро комедия“.
Чудесно е, че първата ни трупа поставя първата българска комедия след 1989 година, както я рекламират на друго място, че търси зрители онлайн, но не вярвам тази пиеска да е особено актуална и да третира проблемите на българина през декември 2021 г.
А и „Многострадална Геновева“ е къде по-близо до нашата душевност, както са забелязали още възрожденците. Там немскяти граф Сигфрид, тръгва на война срещу маврите в Испания и оставя в неутешима скръб жена си, младата графиня Геновева".
Съветското другарче едва ли стига до там.
Или има начин да се стимулира създаването на нови български пиеси, не само тези от дежурните им писачи?
Иначе пиесата е получила Наградата за българска драматургия на Международния фестивал "Нова българска драма" и Националната награда за комедия на Студио "Диалог" в Чехия.
Животрептящите проблеми там са:
„Кой изяде плодовете за натюрморта в часа по рисуване? Ще се справи ли учителят по военно дело с изобразителното изкуство, пеенето и физическото възпитание в един учебен час? Какво да правим с мутирането на гласа, когато сме влюбени? Кой отличник от нашето училище ще бъде изпратен на луната? Как се прескача Берлинска стена с трамплин? Колко дълбоки чорапи трябват, за да пренесем западна музика през границата? Може ли без партньор в свободната борба? Кога ще пуснат татко от отрезвителното? По какво си приличат любовта и асансьорът? Чисто минало означава ли сигурно бъдеще? Защо бащата на Дианчето яде електрически крушки и свири на акордеон с един пръст? Смешни ли са вицовете за милиционери? Помагат ли светещите гъби срещу спирането на тока? Кой ще пее на международния фестивал "Златната пчеличка"? И как в един пощенски плик да влезе цялото ни детство?
Участват Майката, Бащата, Братът, Директорът, Литераторката, Бай Пенко, Председателят, Чехкиня, Германка и Пионерчето Петър в изпълнението на Александър Валериев