Днес в шест сутринта на 85-годишна възраст почина големият актьор Армен Джигарханян. Това съобщи пред ТАСС неговият официален представител и приятел Артур Согомонян.
Армен Джигарханян е народен артист на СССР, роден 1935 г. Работил е в Ереванския драматичен театър "Станиславски", а от 1969 до 1996 г. е един от водещите артисти на Московския драматичен театър. От 1996 г. е негов художествен ръководител, а от 2005 г. и режисьор.
Включен е в Книгата на рекордите на Гинес с почти 300 роли в киното и телевизията. Прочут го прави изпълнението му във филма "Здравей, аз съм".
Произхожда от стар род тифлиски арменци. Когато е само на един месец, баща му Борис напуска семейството си и той за първи път го вижда чак като възрастен. Той е възпитан от своя втори баща, с когото е в добро отношение. Израства в рускоезична среда, учи в руско училище и получава основни познания за арменската и руската култура с еднакво усърдие. Майка му, Елена Василиевна, е голям почитател на театъра и операта и не пропуска нито една театрална постановка или оперен спектакъл.
Като ученик е очарован от театъра и киното, а след като завършва училище, през 1952 г., отива в Москва и се опитва да влезе в ГИТИС, но не успява. Връщайки се в Ереван, получава работа във филмовото студио „Арменфилм“ като асистент оператор.
През 1954 г. постъпва в Института за изкуство и театър в Ереван, в курса на режисьора В. Аджемян, ръководител на театър „Г. Сундукян“. Но курсът е прекалено голям и Армен се премества в курса на А. Гулакиан, който завършва през 1958 г. Дебютира през януари 1955 г. в постановката на В. Гусев „Иван Рибаков“ на Ереванския руски драматичен театър „К. Станиславски“. В трупата на този театър, където актьорът работи повече от десет години, той е поканен като студент втори курс.
През 1967 г. А. Ефрос кани актьора в Московския театър „Ленински комсомол“. През 1969 г. А. Джигарханян започва да играе в театър Маяковски в Москва. На сцената на театъра играе в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай желание“, Голямото Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Сократ в „Разговори с Сократ“ от Е. Радзински, генерал Хлудов в „Бяг“ от Михаил Булгаков. През септември 1996 г. напуска театъра, но продължава да играе на редица театрални сцени.
1. Щабс капитан Овечкин (“Новите приключения на неуловимите”, “Короната на Руската империя”)
Там играе основният враг на групичката млади комунисти, известни като “Неуловимите отмъстители”, по време на Октомврийската революция и Гражданската война. Особено впечатляващ беше нервният му тик, когато си дърпаше яката на куртката и издаваше свистящ звук.
2. Гърбавият шеф на бандата “Черната котка” (“Мястото на срещата да не се променя”)
Това е може би най-впечатляващият злодей в съветското кино, където блесна като антипод на певеца Владимир Висоцки, изиграл комисаря Жеглов.
3. Джон Силвър (“Островът на съкровищата”)
Това не е роля, а само озвучаване, защото филмът е анимационен. Но фразата “И тогава живите ще завидят на мъртвите”, изречена със специфичния тембър на Джигарханян, я помни всеки, който го е гледал.
4. Мафиотският бос Козюлски (“Ширли-Мърли”)
Черната комедия на режисьора Владимир Меншов става много популярна до голяма степен и заради ролята, която прави в нея Джигарханян. Въпреки смешната си фамилия той прави впечатление на човек, с когото по-добре да не се шегуваш.
5. Лакеят Тристан (“Кучето на градинаря”)
Музикална комедия по пиесата на Лопе де Вега El perro del hortelano, в която Джигарханян партнира на Михаил Боярски. Интересното е - незнайно по каква причина, че репликите му във филма са дублирани от колегата му Михаил Ефимов.