След чудовищното клане, в което са избити между 1400 и 5000 българи, башибозушкият водач е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир. По-късно обаче Барутанлията е помилван от султан Абдул Хамид II.
Ето как Захари Стоянов описва в своите „Записки по българските въстания“ бурните събития от пролетта на 1876 година.
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.“
Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година.
На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква също решава да канонизира новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак.