А не е ли време за български „концепт“?!

Отказваме гражданство на хиляди македонци, въпреки че официалната българска политика е, че македонците са българи

Юсеф Дакак*

Напоследък стана доста модерно в България да бъде коментирана платформата „Македонски концепт“ като естествено коментарите са в двете крайности - от възхваляващи политическия труд на македонския политик Петър Богойески до анатемосващи го. Винаги съм смятал, че ако в политиката един човек има смелостта да поеме по собствен политически път, защитавайки своите позиции и поемайки всичките негативи заради непопулярните си позиции, заслужава единствено адмирации и уважение! Честно казано бих искал да видя в обозримо бъдеще 

„българският“ Богойески,

 който да има смелостта да изложи своите позиции, които макар и непопулярни в обществото, да бъдат отстоявани докрай независимо от политическата цена, която ще трябва да се плати.

И докато Македония се опитва да формулира или по-точно да преформулира своя „raison d'être“**,  то България е затънала в разказа в кой язовир колко кубични метра вода има и за колко време ще стигне, къде някой шофьор е бил задържан на 5 ракии или кой банкомат в някое село е бил обран. Крайно време е България да има своята концепция за смисъла на съществуването си. Време е страната ни отново да има

 своя национална кауза,

 за която да се бори. Защото едно общество, което няма мечти е обречено да тъне в калта на собственото си съществуване докато просто спре да съществува. Това е суровата и горчива истина!

Македония е най-романтичната и същевременно най-горчивата страница от българската история. Десетки хиляди са дали живота си за българската кауза в Македония и е логично тя да бъде в центъра на българската външна политика. В продължение на десетилетия обаче България води тотално неадекватна политика към Македония и все се чудим защо вместо да се сближаваме ние с всеки ден все повече се отдалечаваме. Време е да имаме смелостта да си кажем какво точно искаме да постигнем в отношенията си с Македония. Време е да се събудим от собствените си розови сънища и да се вгледаме в действителността, давайки си реална сметка за случващото се там. Да спрем с бляновете! Няма как да постигнем какъвто и да било напредък в отношенията си с Македония ако не си дадем реална сметка къде се намираме и не изходим от позицията на реалистите, които знаят за какво се борят и как ще го постигнат. Защото фалшивата представа за реалността ни вкарва в капана на илюзорните очаквания. В момента има една камара български учени, фейсбук активисти, професионални политици и общественици, които водят едни безпредметни битки за неща отдавна установени от световната историография като например чий е Цар Самуил, вместо да работят за премахване на наслагваното през годините разединение и отчуждение между българското общество от двете страна на „Деве баир“. Ако същите тези хора си бяха задали елементарния въпрос – защо нито една българска ТВ медия не отдели поне 2 минути от централната си емисия за да покаже поне основните новини от Република Македония? – то те щяха да постигнат много повече за българо-македонските отношения. Две минути на ден биха направили в пъти повече от ежедневните самоизяждащи се битки, които водим с хората в Македония и ако към частните телевизии нямаме правото да имаме претенции (дотолкова доколкото те не се издържат от обществото, а от своите собственици) то какво да кажем за обществената телевизия в България, която всички ние издържаме с данъците си? Много често обичаме да се оправдаваме с липсата на пари за това, че нямаме адекватна политика към Македония, но всъщност е елементарно да бъде прозряно, че много от нещата, които могат да ни сближат всъщност не струват никакви пари. Друг такъв пример е с българското гражданство, което бива отказвано на македонските българи, (а и не само) по особено унизителен начин. Хиляди хора от Македония с очеваден български произход, потомци на славни български герой от близкото минало, биват унижавани с години, в които от тях се изискват всевъзможни документи. След цялото ходене по мъките накрая им отказват гражданство на базата на произход, въпреки че официалната българска политика е, че македонците са българи. С такива примери за неадекватността на българската политика по отношение на съотечествениците ни останали извън пределите на родината мога да продължавам да давам с дни. Грозно е хора, които доброволно са заменили българската дума „мнозинство“ за руската „болшинство“, да се подиграват и да упрекват хората, които с цената на много насилие и жертви са заменили българската благодаря /благодарам на македонска литературна норма/ със сръбската хвала. 

Нека бъдем по-добри българи

 и да работим за премахването на бариерите между нас вместо да издигаме нови стени. Една добра стъпка в тази посока може да бъде връщането на ятовата гласна (Ѣ) в българската азбука. Затова винаги съм казвал, че промяната на общественото мнение в Скопие зависи в огромна степен от случващото се тук, в София. Нека спрем да търсим причините за проблемите между нас у другите, макар че не липсват такива, и да започнем да ги търсим първо в нас.

В крайна сметка бългаското възраждане през XIX в. е започнало именно от Македония. Предстои да видим дали историята отново ще повтори себе си.

*Юсеф Дакак е роден на 20 септември 1984 година в София. Завършил е „Международни икономически отношения“ в УНСС и получил магистърска степен по „Управление на международни проекти“ пак в УНСС. Владее английски, арабски и италиански език и ползва френски. Работил е като изпълнителен директор на фирма в енергийния бранш и като координатор за северозападна България в ДСБ. През 2009 година участва като кандидат в изборите за европейски парламент в листата на “Синята коалиция”. Бил е член на Комисията по външна политика в ДСБ и член на щаба в 23 МИР. Членува в „Един завет“ – клуб на потомците на царския офицерски корпус.

** raison d'être – на френски означава смисъл на съществува