Давност.
Доста проклета дума, с руски произход. Смислово означава “забрава”. В правото днес, в България, означава утвърждаване на неправдата, поради изтичане на човешкото време и размиването на спомени, свидетелства, амнезия на доказателствата за престъпленията или тяхното унищожаване от тайни деловодители, които никога не стават известни на пострадалите.
Нито на т.нар. общество.
Тоест, Народът.
Давност е узаконяване на безнаказаността
Тя се постига в България по няколко начина:
Негодни закони.
Шиканиране на процедурите на три нива: милиция, следствие, прокуратура, съд, с неговите непреодолими обжалвания с астрономически срокове за произнасяне.
Политическа намеса.
Директни подкупи на магистрати; медицинска или някаква друга платена корупция на “вещи лица”, наричана във всеобщата привидност за публично ползване “експертиза”; пазаруване на адвокати с голям опит директно или от междинни фигури с псевдоними като Митьо Черното, Фаса, Еврото и прочие.
В онези общества, където наистина има Закон и Правосъдие, от векове са установени правила, най-основното от които е, че виновният ще бъде преследван и заловен, съден и осъден, дори ако дотогава, по Западният англо-саксонски израз дори
“Ако Адът замръзне”
Тоест, няма давност за истинските и тежки престъпления и разследването никога не се прекратява, даже след 50 или повече години. Виновният ще бъде разследван, търсен и осъден, дори ако делото е замразено за десетилетия, докато се появи нова следа, ДНК доказателство или факт, който позволява делото да се възобнови и да завърши справедливо. Виновният ще бъде осъден. Нищо няма да бъде забравено и подменено под килима. Айхман ще бъде намерен и обесен, убиецът ще бъде наказан. Понякога открит след много години, осъден на 120 години или доживотен затвор, а в някои щати на Америка дори на смърт, ако жури от 12 обикновени хора реши така да бъде за особено чудовищни престъпления.
Така е в страните, където има истинска демокрация, а не нейната пародия, като България. Тук, някога, в младостта ми осъждаха жестоко напълно невинни хора за “политически” престъпления, между които бях и аз. Днес, оневиняват наистина престъпни хора в името на “демократичната” хуманност. Давността на всяко престъпление и на всекиго постепенно изтича в многодишни процедури и прения, в размахване на фалшиви болнични листове и произволно отлагане на всеки съдебен процес по измислени причини, като например житейски трудности, пътуване на адвокат в чужбина, непреодолим зъбобол на подсъдим или наложително извънсъдебно изкуствено забременяване с цел да се избегне съдебна отговорност.
Не е възможно да има “демокрация” при липса на сигурност, че престъпникът и виновният ще бъдат наказани, защото без правов ред не може да съществува никаква смислена държава. Държавата не е само правителство с различни институции, които издават разпоредби и пишат разни видове данъчни закони и квитанции, с които да събират приходи и след това да ги разпределят помежду си. Държавата е преди всичко неумолимата сила, която се сражава с престъпленията срещу своите граждани и затова има правото да арестува и да съди провинилите се. За тази цел тя има мощ, дадена от данъкоплатците на армията, полицията, съда и всичките блюстители на Закона, които консумират огромна част от бюджета им, за да бъдат защитени срещу престъпленията. Но е абсолютно и безпрекословно ясно, че не може да има “давност”, размиване и замазване на вината, докато не се установи и накаже виновният престъпник. Дори това да отнеме десетилетия. Обратното развращава и
превръща Правото във фарс
Което е настоящата картина в България.
Фарс!
Но дори ако за момент напуснем нашата несретна пост-комунистическа българска съдба и погледнем малко по-далеч от собствената си неразбория, виждаме, че развратеното от беззаконието съзнание на значителна част от българите не е вече в състояние да отличи добро от зло даже и отвъд страната ни. Пример за това е войната на москалите срещу Украйна. Живеенето в неправда възпитава морално малоумие. В България има десетки хиляди хора, които оправдават Путин.
Надявам се, че разследването на Путинските и пост-комунистическите престъпления, които се извършват днес в Украйна, ще бъдат изправени не след дълго пред истински Световен Съд и ще получат своето възмездие. Може би това ще даде пример на тукашните правосъдни шмекери и ще им покаже какво значи Правосъдие и как се преследват престъпниците до края. Нищо, че сега се крият под жалките прикрития на депутатска неприкосновеност и си мислят, че с локални селски номера в провинциалните си съдилища ще избегнат Магнитски днес или осъждане като проруски предатели утре, както избегнаха навремето осъждането за комунистическите си престъпления.
Явно, идеята за правов ред и справедливост ще бъде отново внесена отвън, уви. Досега нашият народ с всичките си усилия за установяване на демократично устройство постигна едно голямо лайно.
Дори Паметникът на МОЧА продължава да стърчи насред София.
Ех!