Tежките и трудни преговори в София между правителствата на Македония и България, които продъжиха 7 часа, отвориха нови дилеми и съображения за мястото на двете страни в съвременния политически и корпоративен свят. По принцип преговорите са неуспешни,
отворените въпроси не са затворени,
няма движение дори на милиметър, но краят на преговорите отвори нови размисли. За първи път през последните седемдесет години македонската страна е в отбрана, с отбранителна позиция, докато българската страна, студена и нападателна, разяжда нашата позиция във всеки един момент. А само четиридесет години по-рано Крсте Цървенковски даваше уроци „по история и македонска идентичност“ на българските политици. Но тогава беше Югославия, Тито беше жив и България „стенеше“ под окупационният ботуш на азиатските Съвети, водени от Брежнев. Тодор Живков мълчеше и неговата опозиция беше само на нивото на оправдание, че не можеше да постъпи по друг начин. Сега ситуацията е променена. В продължение на седем часа Каракачанов и Захариева атакуваха македонските позиции, а нашата страна се защитаваше тихо, скромно и само с един изказ, съставен от две магически думи без глагол - „нашата идентичност“.
Според "изтекла" информация не е имало много ангажименти за нашата идентичност. Буяр Османи като културен човек се движел в рамките на възможното, оставяйки македоно-бългаските братя (или братовчеди, както искате) да спорят помежду си, да търсят решение за собственото си благосъстояние, хитро заключавайки, че албанският корпус по някакъв начин ще спечели нещо от „братоубийствената“ борба. Разбира се в подкрепа на македонската страна. От македонския корпус най-яростен защитник бил нашият министър за европейска интеграция Никола Димитров. В продължение на седем часа от устата му се чували само думите
„нашата, моята идентичност“
и подобни неща, неподкрепени от факти и документи, представени в защита на същата идентичност. В такава ситуация понякога нещата могат да излязат извън контрол, така че вместо документи могат да се подават журналистически статии и книги. На масата била обсъдена и книгата на бащата на Никола Димитров, известния македонски и югославски философ Димитър Димитров, който в своите статии ясно пише, че „ние македонците не трябва да се срамуваме от българските си етнически корени, а напротив, трябва да се гордеем. че принадлежим (или сме принадлежали) на държава и цивилизация с 1300-годишна традиция. " Така с тези позиции и повърхностен цитат Каракачанов се противопоставил на тезите на младия Димитров за македонската „идентичност“, твърдейки, че за някои неща в Македония Димитър Димитров, бил и негов пример.
В сянката на неуспеха на преговорите се крие смътната надежда на македонската страна, че отлагането безнаказано ще доведе до избори в България и че Борисов, Захариева и Каракачанов ще паднат от властта. Това е
кръчмарска сметка без кръчмаря ...
Никой в България не вярва, че споменатите могат да загубят толкова тежко изборите, но ако дойде другата партия, БСП, тогава социалистите, заедно с президента Румен Радев, ще разкажат на Македония такава история, че дори Русия и Китай няма да могат да ни помогнат - ако въобще искат да го направят.
В същото време Българската академия на науките отново застана зад позициите на българското правителство, така че сега, в този момент, защитата на Македония и македонизма е съставена от опора на наемници на Сорос, добре образовани хора, но без морален авторитет в българското общество, а още по-малко в политиката на страната.
Ясно е, че македонската страна няма да подпише нищо, няма да бъде постигнато споразумение и всички ще бъдем доволни от проявения героизъм и патриотизъм. Това изглежда добре, докато този въображаем мир царува на Балканите и в Европа. Ако само една пушка грмне на един от гръцките острови или на някоя от близките до нас азиатски граници,
Македония ще тръгне по пътя на гибелта ...
Тогава никой няма да поиска да „отпишем“ нещо, нито някой ще иска да го подпише. Ние все още търсим Тито, да не би да ни се случи в едни бъдещи времена някой от нашите потомци да търси Захариева и Каракачанов. Това ще означава, че трагедията вече се е случила.