Колко ясно си личи, че културния свод на българския народ е построен от различни култури. Ясно се виждат кривините, измятанията и различната здравина. Смесването на източните култури, ирано - иракските майстори с ренесансовите италиянски и френски архитекти е характерно за кръстопътните държави, каквато определено сме.
Нека прибавим и комунистическата монументална идеология, която роди гранитни блокове и безкрайни жилищни комплекси, вариации на обикновен железопътен вагон. В този кадър забелязваме да се поклаща пикаещ работник, измръзнал със замечтано лице на човек, който разговаря на сън. Символна скулптура на народите попаднали под идеологическия руски облак.
Голямо язък за свестните хора в България. Блатото на глупостта ги поглъща безмилостно с характерното кадифено бълбукане. Нормалните хора са на привършване, дори няма да чуем воплите им, само няколко синджирчета от мехури и настъпва тишина.
Простотията стана норма,
успя да засипе с боклуци градовете.
Политическият ни живот се инфектира от подмолни шепнещи гласове. Така шепнат незаслужено забогателите, тайните агенти, изпълнителите на поръчки.
Колко трудно е, примитивите да разберат, че историята от сътворението, е безконечна серия от кризи и не съществува някаква последна фаза на благоденствието и ред. Човечеството не катери връх, то мъчително еволюира във всички посоки и отдавна наднича в безкрайния космос. И това може да се прави със стил, благородни жестове, наслада от мимолетните мигове на щастие, почтен труд и справедливо заплащане. Спокойствие и тишина. Става обратното, общественият живот се истеризира, от излетялите по тангенса милионери, в подъл синхрон с руските интереси. Летят пачки и цели сандъци с пари в огъня, за да постигнат хаос, беззаконие и безнаказаност. Пламъците обхванаха и българския Парламент. Органите на реда са с опърлени вежди и мигли. Парализирани от Рашков-прашков. Не чакайте защита от тях.
В България, всеки откровен глупак, е точно толкова оборим, колкото и последният харвардски възпитаник, и двете страни не могат да убедят никого в своята правота.
Музикалният български народ още не може да започне своя концерт. Разсвирваме се в кошарата, настройваме инструментите си по зададения от обоя тон “ла” с характерната звукова какофония. Нужно ни е още време, да чуем как звучим, да притегнем или отпуснем своя ключ. Да намалим херцовия фалш. Но глупаците надарени с енергия не ни оставят на мира. Надуват флигорните си, под напора на своята несъстоятелност. Мили глупаци, как
искам да натикам топка омаслени конци в зейналите ви уста
Знам как ще изглежда крупния ви план. Ами млъкнете за малко. Следете диригента, почувствайте темпото, стига сте сричали “Котешкия марш”. Скучен е. Не виждате ли, че има виртуози на клавира, признайте посредствеността си. Не съществува оркестър от диригенти. Нужни са инструменталисти. Духайте и дърпайте лъка, изпукайте пръсти. Намерете си мястото.
Ако цялото БСП и всички решили да забогатеят на всяка цена от политиката, минат през токсикологията, дали ще се облекчи “тежкото положение на българския народ”. Сетне да му се извърши дезактивация и дератизация. И разбира се ваксинация срещу склонността към предателство и припознаване враговете на българската държавност като “братушки”.
Това, горе в кавичките, го дъвчехме през целия гимназиален курс. Отнасяше се за “турското робство”, а всъщност съветското ни повреди мозъците.
Българският Exodus
е възможен при нов президент, обединение на дясно мислещите хора в България, ново дясно коалиционно правителство. Всички зелени чорапи и мундири с дъх на нафталин, остарели уставни стереотипи и геополитически предразсъдъци в обществената пералня. Толкова е очевидно, че... я, да чуем сега тона ла...лааа...