Цветанка Андреева
В последните месеци на 1989 г. утопията на комунизма, поддържана в тоталитарни режими, рухна пред демокрацията – като система от ценности и икономически принципи. Това поражение на комунизма беше важно, а превратът в БКП беше само следствие от капитулацията.
Преди 31 години стана ясно
кой победи в дългата Студена война
Дотогава България беше в сърцето на антидемократичния лагер на двуполюсния световен модел и това, че след три десетилетия вече сме част от съюзите на обществата от свободния свят е повече нормализация, отколкото победа.
И понеже тази година мина под доктрината на „протеста“ нека си припомним, че общественият феномен на протеста родил се в края на 89 г. беше този, който не позволи плановете за прехода на Лилов и Луканов да се осъществят с пълна сила. Беше огромен по мащаб, силен като убеденост и смислен като промяна обществен процес. Така че 1989 си струваше и заради това. Единствено обществената енергия даде ресурс да се предотврати тоталната имитация на демокрация. Пиар активистите на тазгодишния протест не успяха да засветят дори и с отразената светлина на тогавашната площадна страст към свободата, именно защото се
опитаха да имитират бунт
Проблемите след 31 години са вече различни. Времената принадлежат все повече на други ценностни и конфликти, но географията на българската политика е ориентирана на правилното и силно място. Ние сме част от съюзи, които се изправят пред проблемите на света, а не сме част от жестокостта на тези проблеми. Тероризъм, бежанци, нови конфигурации на желаещите световно господство, дори локалните огнища на напрежение на Балканите - ние се опитваме да разрешаваме през парадигмите на свободния свят.
Защото ако преди 31 години рухна стената разделяща Източна от Западна Европа и обединението беше мечтата за общ живот, то днес вече повечето европейски държави живеем в това обединение.
Част сме от най-богатия и свободен съюз от държави,
разбира се изправен пред нови огромни проблеми.
И ако преди 31 години САЩ бяха символ на мечтата за свобода на източноевропейците, то днес вече отношенията ни са партньорски. Най-прясното доказателство е интересът към президентските избори в САЩ. Ставащото в американската политика, обществените процеси, които се разгръщат там рефлектират много повече и са по-близки до българските политически измерения, отколкото политическия модел в Путинова Русия днес.
Сблъсъкът Тръмп срещу Байдън резонира в идеологиите на партиите ни. Проблемите на демокрацията в САЩ са екзистенциално разбираеми за България, докато на проблемните отношенията между Путин и Навални се гледа като на репресии от вече отдавна изживени тоталитарни времена.
Дефинираме политически предпочитания, пристрастия и вплитаме българска стратегия в идеологията на политическия конфликт в САЩ и ЕС, а не на Русия, в чийто лагер на господство бяхме държани десетилетия.
Най-големият ни успех след 31 години е, че ние се
мислим и съпреживяваме в проблемите на демократичния свят
И ако това звучи доктринерски, то достатъчно е да си представим преодоляването на КОВИД пандемията в България не като част от антикризисния план и бюджет на ЕС, а под пропагандната егида на режима в Кремъл!