Премиерът Зоран Заев обяви приемането на закон, който ще обяви Закона за лустрацията за недействителен, „осветените“ ще бъдат освободени от всяка вина и освен това, ще получат подходяща финансова компенсация за "болката която са преживели и заради нарушената си репутация".
Той каза с усмивка, че
лустрацията е несправедлива и неподходяща,
добавяйки че лустрационната комисия (Комисия за проверка на фактите, както е нейното юридическо име) не е свършила добре своята работа, защото хората били несправедливо лустрирани и би било най-добре чрез закон, те да бъдат обезщетени финансово.
Самата новина е шокираща. Тя е отражение на македонския провинциален дух, на махленската философия, че „всичко може да мине гладко“ и премиерът се оказа носител на този провинциализъм, всъщност това е потвърждение на старата истина, че „можете да излезете от селото, но селото не може да излезе от вас“. В крайна сметка, с многобройните си корупционни афери, с медиите и личностите които са в неговия близък кръг, той само потвърди тезата, че е истинският
наследник на репресираната комунистическа номенклатура,
която се стреми да възроди.
Какво ще отмени премиерът, ще „отмени“ ли невинните жертви на доносниците и милиционерите, които заради материален интерес или заради напредък в службата влязоха в домовете, телефоните и живота ни и изнесоха интимните ни животи до вниманието на обществеността? Ще анулира ли информациите на доносниците, за нашите „различни“ политически и национални мисли за НАШИЯТ ЖИВОТ в НАШАТА родина? Как това може да бъде отменено? Нещата са записани, те съществуват във всички файлове, правилно класифицирани, с името, фамилията и кодираното име на доносника, а често дори и с пълното му име. Македония не е неговото Муртино, където всички познават всички, всички се карат и спорят помежду си, и на края когато дойде празникът Прошки, да се помирят на едно общо селско надпиване.Муртинецът е министър-председател и така трябва да се държи, защото тук има повече от 1,5 милиона души.
Вярно е, че процесът на лустрация бе неподходящ и несправедлив. Тъкмо заради това мнозина не бяха лустрирани. Инициаторите и извършителите на най-голямата трагедия в Струмица - убийството, без съд и присъда, на петимата струмишки студенти не бяха лустрирани. Ето нещо, от което самият премиер трябва да се интересува.
Трагичните новини във и за Македония винаги идват някъде около Коледа
На Коледа през 1945 г. десетки хиляди македонци бяха убити без съд и присъда, по преценка на тогавашното комунистическо правителство, ръководено от Лазар Колисевски, Михайло Апостолски, Светозар Вукманович-Темпо и техните македонски сътрудници. Никой не е лустриран, няма акт на Комисията за проверка на фактите.
Инициаторите за убийството без присъда и присъда на 53-та граждани на Велес, престъпление, на Стара Нова година, само няколко дни след Коледа, също не бяха лустрирани. Това бяха кървавите чествания на коледните и новогодишните празници, организирани и изпълнени от антимакедонската болшевишка клика.
Днес пред Коледа премиерът Заев излиза с нов апел за
погром на всички македонци,
криейки се зад синтаксиса за „неподходящата работа“, извършена от Комисията по лустрация.
Да, работата беше извършена неправилно и най-важното - половинчато. Това е така, защото на комисията не са предоставени актовете от съдебните дела и съдебните преписки, както и партийните преписки на СРМ / СКМ и някои активисти на СДСМ. Всичко това беше прикрито от изявления, че такива досиета липсват, че някъде са се изгубили, че са изчезнали безвъзвратно и подобни оплаквания, които, най-малкото не са сериозни.
Някой трябва да каже на премиера, когато той вече не чете и не се интересува, че лустрацията косвено е неразделна част от Споразумението от Преспа, както и от Споразумението с България. Чрез процесите на лустрация някои от несправедливо преследваните от македонските комунистически власти ще трябва да заемат своето място в най-новата (обща) история, нашата и на нашите съседи. Например как Заев ще обясни на българския си колега Борисов, че в Архива на Република Македония и службата за сигурност УБК го няма досието на Венко Марковски. Никой не може да го намери, без да знае точната "вина" на Венко, но не се знае кои са и какво са казали неговите доносници. Нали
ще дойде и неговият ред,
за да разберем, кой е той, какъв е бил по народност и така да се каже за какво е виновен. И не само Венко, няма никакви документи за процесите на Ченто, Панко Брашнаров и редица други политически фигури от Македония.
Комисията за лустрация не си свърши работата с нашите свещеници и епископи. Те останаха недокоснати от процеса, но всяко македонско семейство, което има поне един мъж извън Европа или по света, знае за тяхната роля, както там, така и тук. Само епископ Агатангел се съгласи да "провери фактите" за себе си и своята епархия. Това е единственият ярък пример. Ходжите от ИВЗ не се оказаха по-добри, затова сега се намират в конфликтна ситуация с мюфтийството и духовенството от Кондово. Те правят своя собствена "мини национална и религиозна" лустрация.
Македонската комунистическа клика, инсталирана от „групата Водно“, грешно поучава премиера, че
ако изтрие лустрацията, престъпленията ще бъдат забравени
Невъзможно е. Жертвите на колишевизма и комунизма са все още живи, нещата са казани и отбелязани на много места и са задействани механизми за тяхното възраждане, за които нашият нещастен премиер никога не е чувал. Ние сме на път към Европа и никой няма да позволи престъпленията да бъдат забравени. Ако иска да научи повече, нека попита президента Пендаровски, как един привидно наивен случай с национален дисидент (т.е. български) Владо Панков от Охрид се превърна в тема за разговор на летището в Скопие между тогавашния млад член на ДБК Пендаровски и евродепутатката Дорис Пак…
Колко са важни доносниците на УБК и колко пари са необходими, за да бъдат удовлетворени. Когато са правили своите доноси, те са били възнаградени с пари или позиции, а сега тяхната нечестност отново се материализира. Всичко това под прикритието на "нарушено достойнство и чест". Какво достойнство и чест могат да имат, милиционерски доносници , които са разбили на пух и прах всички морални норми ... става въпрос за безскрупулност и алчност с безпрецедентни размери и всичко това трябва да се плаща отново от жертвите! Извращението на това прокомунистическо правителство е, че то не е приело нито един акт за признаване на жертвите на предишната система. По времето на Бранко Цървенковски, само македонската делегация в Асамблеята на ПАСЕ не подписа Декларацията, осъждаща комунизма като политическа система. Продължава ли и до днес същият персонал да налага антиевропейски позиции на Заев.
Нещастните съдби на македонци и албанци, най-честите жертви на това държавно насилие, призовават към бдителност, откритост и честност. Следователно най-често би било жертвите на комунизма, затворниците и преследваните да бъдат материално обезщетени, а доносниците да получат обществено порицание. Наследниците на жертвите трябва да получат обществено признание като удовлетворение за злодеянията на миналия режим.
Следователно създаването на
нова лустрационна комисия е необходимост,
която ще преразгледа всички случаи на злоупотреби и ще приеме подходящи мерки, каквито има във всички източноевропейски страни. Така ще се „поправи“ несправедливоста, ако има такава, към онези, които твърдят, че са несправедливо лустирани. Не са необходими наказания, нужно е само обществено осъждане на онова грозно и зло време. И накрая, време е македонските (квази) комунисти и техните наследници от СДСМ да се срещнат със собственото си минало. Премиерът Заев трябва да бъде предводителя на срещата с историята на своята партия.