За поредна изборна година ДПС не успя да разбие опасното усещане, че е конструирана като етническа партия, което е в несъответствие на българската конституция. Листите за кандидат депутати, които Движението представи вчера са красноречиво доказателство за това. От всичките 31 избирателни района в станата едва в 12 водачи са с български имена. Важно е, че това са предимно райони, в които ДПС няма големи шансове за успехи, листите се правят за престиж, а българите са като алиби срещу етническия образ на партията.
По-притеснително е, че в популярните като смесени райони – Кърджали, Разград, Шумен, Търговище, Силистра, Добрич и Хасково – не само водачите им са с турски имена, но и до пето място няма нито един етнически българин. Всъщност това не е нещо ново – от зората на демокрацията Доган оставя целенасочено листите само за етнически турци, роми и или мюсюлмани с арабски имена. Дълбокото внушение, което се цели е
да се демонстрира, че в смесените райони ДПС е безалтернативен господар
В Кърджали, сочен като бастиона на Доган от 1990 година до сега никога не са издигали българин не само за водач, но и на избираемо място, а Соколът отказва да обясни, защо се страхува от българи в листите си. Това обаче е силен белег, че партията продължава да държи на феодалното отношение към електората си.
За разлика от корпорацията на Доган другите политически формации демонстрират много по-голяма толерантност. Така е и на тези избори. „Републиканци за България” и „Демократична България” са с най-шарени етнически и религиозни листи и залагат на гражданските принципи.
Предизборните листи са явно доказателство за многоликия образ на ДПС - на международно и национално ниво са либерали - радетели за права и свобода, а на регионално - заклети националисти, залагащи на етническото разделение.