Юлия Петровска, The Insider
Вече осем месеца след началото на войната на Русия срещу Украйна, Сърбия остава единствената европейска страна, която отказва да въведе санкции против Русия, макар че, формално осъжда агресията. На фона на България, която екстрадира 70 руски дипломати заради шпионаж, политиката на Белград е силно прокремълска. Но сръбският президент Александър Вучич продължава да лавира между Русия и Запада, като се опитва да изстиска от тяхното противопоставяне максимална политическа и икономическа изгода.
„Оставете приказките дали това е локална или регионална война. Целият западен свят воюва с руснаците чрез украинците, това е почти световен конфликт“, заяви сръбският президент Александър Вучич в интервю за телевизия Pink.
Вучич е от тези политически лидери, които не могат по никакъв начин да повлияят върху урегулирането на конфликтите, свързани с войната в Европа, но в същото време Сърбия е сред страните, които силно зависят от сътрудничеството и с Русия, и със Запада.
От началото на войната Вучич в условията на явно засилващ се натиск, изпраща различни сигнали на партньорите си на Изток и на Запад, представяйки едни или други свои действия като „принудителни“ и подчертавайки стремежа си „да защити сръбските интереси“.
Отказът да въведе санкции против Русия той частично компенсира с подкрепата на няколко международни резолюции, осъждащи действията на Москва.
Някои наблюдатели дори бяха изненадани, че Сърбия не се възползва от възможността да се „въздържи“ при гласуването на резолюцията на ООН за Русия.
Но Вучич вероятно се е опасявал, че западните му партньори ще приемат това като „подкрепа за агресора“.
На руските си партньори Вучич съобщи, че е действал под натиск от западните страни, а на западните страни – че подкрепя териториалната цялост на Украйна и смята руската „специална операция“ за грешка, но е длъжен да мисли за интересите на собствената си страна, която, както той не пропуска да напомни, беше бомбардирана през 1999 година от НАТО.
Самите санкции против Русия той смята за „неефективни“.
Газовият капан
Доколкото е кандидат за членство в ЕС, Сърбия от години се сблъсква с изискването да приведе своята външна политика в съответствие с общоевропейската, но на нея и се налага да си има работа и с Москва, която и оказва дипломатическа подкрепа по косовския въпрос и определя цените на природния газ.
Тази цена, както е известно, се формира под влияние на различни политически фактори и на сръбските власти им се иска да избегнат допълнителни рискове, имайки предвид 100% зависимост от руските доставки и от простия факт, че реална алтернатива, която напълно би изключила сътрудничеството с „Газпром“ в момента просто не съществува в региона.
Впрочем, последният договор, който Вучич постигна с Кремъл в края на май вече не е толкова изгоден както предишния (новата цена е около 400 долара за хиляда кубически метра газ вместо 270 както досега), а предстои тежка, по оценката на самия сръбски лидер, зима и възможно развитие на конфликта според най-лошия сценарий.
След априлските избори, на които Вучич запази президентския си пост и контрола над парламента, САЩ и ЕС очакваха от Белград по-забележимо дистанциране от Кремъл. Но съществени промени във външната политика спрямо Русия така и не се случиха.
При това Вучич формира правителство, в което както обикновено са представени условно „проруски“ (например, министърът на вътрешните работи Александър Вулин), и „прозападни“ политици.
Изглежда сръбският лидер ще използва всички конституционни възможности, за да отлага въвеждането на санкции, още повече, че газовите хранилища на страната още не са запълнени.
И макар че сръбските власти вече неведнъж са обещавали да въведат ембарго, тази позиция изобщо не е твърда.
Самият Вучич заяви, че ще се обявява против антируските санкции, докато „не принудят Сърбия да постъпи иначе“. Тези думи сръбският лидер постави в контекста на евроинтеграцията, която остава за Белград стратегическа цел.
Призивите към Белград да приведе политиката си в съответствие с линията на ЕС засега не съдържат пряка заплаха за блокиране на процеса на присъединяване, но войната в Украйна, кандидатският статут и въпросът за санкциите обикновено се споменават в общ контекст.
В този смисъл не трябва да изключваме, че европейската перспектива на Сърбия скоро може да бъде поставена под въпрос в случай, че откаже да се дистанцира от Кремъл.
Съучастник в кремълската дезинформация
От момента на началото на войната в Белград не е приет нито един руски високопоставен представител. В края на февруари беше отменено посещението на секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев, а през юни се провали широко анонсираната визита на външния министър Сергей Лавров, защото България, Черна гора и Северна Македония не дадоха разрешение самолетът му да премине през въздушното им пространство.
И макар че сръбските лидери демонстративно изразиха съжалението си по томи повод, най-вероятно те са въздъхнали с облекчение, защото не им се наложи да любезничат с Лавров пред телевизионните камери на фона на гръмките обвинения в масови военни престъпления в Украйна или да му предоставят трибуна за традиционните му антизападни изявления.
От друга страна Вучич не веднъж е бил уличаван в съдействие на кремълската пропаганда и дезинформация: сръбските проправителствени медии често повтарят кремълския наратив при отразяване на събитията в Украйна.
Например, близкият до сръбските власти таблоид Informer публикува след началото на руското нахлуване на първа страница заглавие „Украйна атакува Русия“.
Този фейк не беше опроверган и е достъпен за читателите и до днес.
Сръбските власти отдавна помагат на Кремъл в прокарването на неговата информационна политика.
Включително Белград опита да помогне на кремълския пропаганден телевизионен канал RT да продължи да се излъчва в Европа. Германоезичната телевизия RT auf Deutsch, която излъчва от края на миналата година със сръбски лиценз, беше забранена, а всичко завърши с шумен скандал.
Странни, неосновани на факти изявления понякога прави и самият Вучич. Така например, в интервюто за сръбската TV Pink сръбският лидер твърдеше, че „светът ще бъде хвърлен в ада, ако световните лидери не се вслушат в предложенията на Владимир Путин.
„Аз знам какво ни очаква. Щом Путин си свърши работата в Северск, Бахмут и Соледар, а след това и на втората линия: Славянск - Краматорск - Авдеевка, ще дойдат неговите предложения. Ако те (западните лидери) не ги приемат, а те нямат такова намерение, ние ще отидем в ада“, твърдеше Вучич.
Думите на сръбския президент, които бяха като извадени от устата на руските пропагандисти веднага бяха тиражирани от руските кремълски медии и прокремълските издания на Балканите.
Изненадващ е и фактът, че Вучич изведнъж се зае да коментира ситуацията в зоната на военните действия в Украйна и с увереност прогнозира някаква страшна развръзка, засилвайки атмосферата на страх на Балканите и без да разкрива уж известните му подробности на путинския план.
Вучич, най-вероятно, излъга, но в такъв контекст неговите изказвания изглеждат като съучастие в кремълската кампания за дезинформация и сплашване.
Сърбия е една от малкото страни, където след началото на руското нахлуване в Украйна се провеждаха масови митинги в подкрепа на политиката на Кремъл и където редовно се появяват графити с изображения на Путин или буквата Z.
Именно при Вучич, както сочат изследванията, Сърбия отвори вратите си за руското влияние и разпространяването на прокремълски симпатии в региона. Там са регистрирани десетки проруски организации с непонятно финансиране, които се занимават с прокарването на позитивен образ на Путин, изкривяване на концепцията на демокрацията и демонизация на Запада.
На Вучич, който много ловко използва симпатиите на сръбския електорат към Русия, това не му пречи. Напротив, това му дава възможност да демонстрира пред Запада, че той има „алтернатива“.
И макар че сръбските власти нямат намерения да се отказват от членството в ЕС или да задълбочават интеграцията в рамките на създадения от Кремъл Евроазийски съюз, те се опитват да използват руския фактор и двусмислените сигнали за намаляване на натиска от страна на Запада.
Преди всичко това засяга Косово: Вучич би искал максимално да отложи признаването на независимостта му, което по същество е неизбежно при интеграция в ЕС.
Кремъл, и това е особено важно за него в условията на войната в Украйна, ще се опита да запази стратегическото партньорство със страната, която остава плацдарм за руското влияние на Балканите с техните незавършени конфликти.
Сърбия си остава своего рода инструмент за руско влияние, който не позволява да бъде изграден единен антикремълски фронт в Европа, а от пропагандна гледна точка е много значим факт.
Белград дълги години е демонстрирал търпимост към външнополитическите амбиции на Кремъл. Даже след анексирането на Крим сръбските власти, макар, че не признаха полуострова за руски, продължиха да разширяват военните връзки с Русия.
Ако войната се проточи, Белград ще трябва да преосмисли отношенията си с Москва, за да не рискува връзките си с основните финансови донори и гаранти за сигурността на Балканите.
Продължаването на войната ще доведе до продължителна изолация на Русия, колосални загуби за нейната икономика и отслабване на глобалното и влияние, което автоматично е прави неудобен и неизгоден партньор.
Превод: Faktor.bg