Глас от психиатрията надвика цели 27 агенти на Държавна сигурност: Георги Димитров е национален герой?!

Който гласува в ляво, кашля в лицето на българската демокрация

Авторът

Авторът

Христо Слави Рачев

Следващите дни до края на изборната сага са извънредно опасни за психичното здраве на българина. Лъчение по-мощно от магнитните бури ще влияе на ума, перисталтиката и взимането на решения. Бедата става още по-страшна след като от инициативната група около президента Радев се извиси хистеричен дамски възглас: 

Георги Димитров е национален герой?! 

Всъщност това е глас от психиатрията, който успя да надвика цели 27 агенти на Държавна сигурност с убедеността и силата на маниакалния. Добре, ще луднете да слушате Манолова, Пиги и целия многогласен хор на кандидатите за слава и пари, но ако потърсите помощ в психиатрията ще ви кажат, марш от тук и елате, когато проумеете, че Георги Димитров е национален герой. Затова напред или назад към природата, зависи къде се намирате. Най-добре в тъмната гора. Споменах вече, даже ги снимах, че там е настъпила невиждана ерекция на гъби. Такова масово явление съм наблюдавал единствено сутрин в идиотската българска казарма. Каква лудост, девойките пишат парфюмирани писъмца, те пък обрали най-еректилната част от населението и я затворили в казармени помещения да пее фалшиво патриотични песни и зарежда стари пушки “Манлихери”. Направо 

“гора от стомана”, 

която съхне без нежната влага и нежност на другия пол. 
Днес си сменях гумите в местния сервиз. Ето какво изрева един антиваксър и мислител готов да разсъждава на всякакви философски теми: - Алоу, баланс на ляво мадо и реглаж на провиснал пенис, правите ли. Смя се дълго, както лудите с рязко, прищракващо въртене на главата. Никой не му обърна внимание, под една кола стърчаха два галоша на полуглухия майстор и моя милост заобиколен от десетина бездомни котенца. Предимството на обезлюдения град. 
Панирани гъби “кукумари” да, но на изборите до един да завъртим клеясалото кормило за плавен десен завой. Който гласува в ляво, кашля в лицето на българската демокрация.
Ей, болен народ. Лоши времена. Накъдето да се обърна, все някой покашлюква и мърмори. Вече не може да се разчита и на лудницата.