Изборите в Черна гора приключиха. Това е държава, която според чуждестранните кореспонденти е голяма колкото Люксембург и има 620 000 население, но както се казва, това е държава, в която никой не иска да имигрира. Официално Демократическата партия на социалистите спечели изборите с малко предимство, но също така официално обединеният опозиционен фронт има леко предимство, изразяващo се в един депутатски мандат, така че де факто опозицията може да формира новото правителство. Това ще отбележи и официалното
падане от власт на Мило Джуканович,
най-дългогодишният лидер на Балканите с почти 31 години непрекъснато управление, независимо дали е министър-председател или президент. От лоялен последовател на режима в Белград и лична опора на самодържеца и военнопрестъпник Слободан Милошевич, през сръбски съюзник във братоубийствените югославски войни, той, за ужас на сръбските националисти, поведе Черна гора до неочаквана независимост през 2006 г., за да установи нов автократичен и клиентелистки режим в страната, която изтласка от влиянието на Белград и военната солидарност и политика на Сърбия. За кратко той също беше „традиционен руски“ приятел, а след това изгони руснаците и накрая обърна страната на Запад, като я въведе в НАТО и я постави пред вратите на Европейския съюз. След като възстанови черногорската държава, премахната принудително през 1918 г., и положи основите на черногорската нация, сега той се опита да национализира имотите на сръбската православна църква в Черна гора, твърдейки, че те принадлежат на старата предвоенна черногорска църква. Мероприятието умело беше маскирано като някакъв Закон за „свободата на религията“. Черногорците макар и малко ( 620 000 жители), почти изцяло са разделени на равни части, на „сърби“ и „черногорци“ по националност, не приеха политиката му за конституиране на нация и отделна черногорска църква. Ето защо той изгуби в законни и признати от всички избори.
Победоносни дитирамби се чуват от Белград. Празнува се победата на "сръбската" опозиция, говори за нов демократичен, справедлив и законен ред, но също така и за "запазване на единството на сръбския народ", разделен в две държави. Обикновено десет пъти по-голяма Сърбия би била политическият и военен наставник на по-малката Черна гора и има слухове за напускане на НАТО и сближаване с „вековния сръбски приятел“, днешната Русия на Путин. Има и трезви гласове на някои черногорци, които казват, че излизането на страната от НАТО би било истинска национална катастрофа.
Какво наистина ще се случи? На първо място,
Черна гора никога няма да напусне НАТО
и може само да забави собственото си влизане в ЕС, разбира се, в свой ущърб. Но историята има някои други елементи, някои уроци за които никой не иска да му се напомня.
Сърбия беше балканската суперсила на 20 век. С военна арогантност и добре подбрани приятели в политиката тя успя да се издигне до европейската държава, присъединявайки към себе си някои от близките си роднини, но и несвързани с нея народи, обещавайки им свобода и демокрация. Някои сродни народи, като хърватите и словенците, доброволно се присъединиха към фалшивата югославска сръбска федерация, която се разпадна кърваво по време както на Втората световна война, така и след събитията в 1990 г. Някои други народи, като албанците и унгарците, никога не са приемали тази обща държава. В замяна тя никога не ги приемаше като равни на себе си.
За нас, македонците, Сърбия имаше специална програма. Tя започва с „Начертанието“ на Гарашанин, развива се от Стоян Новакович ,, и известен брой македонци се присъединяват към експанзионистичните сръбски амбиции в изконните български духовни пространства. Някои от тях за пари, други за други интереси. Не бива да забравяме и основателите на вулгарния македонизъм Темко Попов (ич), Наум Евро (вич) и Коста Групче (вич), а по-късно към тях да се присъедини и сомнамбулистичният и неуравновесен Кръсте Мисирков. Те
посяха отровното семе на македонизма
и забиха клин в гърба на единната българска нация. Всички те, съзнателно или не, бяха продукт на сръбската експанзионистична политика на Балканите, разпространявайки сръбския шовинизъм и стерилния македонски национализъм в нашия регион. По същество Белград ги създаде, ние македонците ги научихме добре, но същият Белград не научи нищo от своето злосторство. Ето защо им се случи Мило Джуканович.
Поражението на Джуканович не е победа за Белград
По време на тридесетгодишното си управление той успя да посее семената на черногорския национализъм и да „възкреси“ черногорските герои и борци срещу аншлуса, който Сърбия направи на държавата Черна гора през 1918 година. Той извади от забравата черногорския политик, националистът д-р Секула Дрлевич и превърна в официален химн на Черна гора негова адаптация на черногорска народна песен. Ако македонската политика мълчи за зверствата на сръбската полиция и армия, например в селото Гарван, последователите на Джуканович говорят открито за подобните зверства в Черна гора в периода след 1918 година. Убийството на цялото семейство на черногорския патриот Перо Звицер през 1923 г. става лайтмотив в черногорските националистически разговори със сърби от другата страна на национализма. Черногорците се сетиха, че имат своя държава и своя църква, а искането за църковната собственост не е нищо друго освен искане за експулсиране на сръбски свещеници, които все още твърдят, че „черногорците са истински сърби“!
Има нещо перверзно в твърденията на Белград, че режимът на Джуканович бил корумпиран и клиентелистки. Режимите в Скопие, София, Тирана или в Белград ... по-добре да не споменаваме Атина, са корумпирани от самото свое създаване (Гърция oще от 1821 година). Не, поради това "режимът" в Подгорица падна, а заради сблъсъка на националностите и националистите от двете страни, но с различен подход към бъдещето на страната.
Ние македонците знаем добре как се ражда и създава нация, но Белград не е научил как една нация се разслоява. Джуканович, съзнателно или несъзнателно,
пося семената на агресивния черногорски национализъм
заради желанието да създаде такава държава. Отделянето на Косово и автономията на Войводина бяха удари за сръбската държавност и цялост, но отцепването на черногорската нация е залог в сърцето на повампиреният сръбски национализъм. Коминтерна чрез своята агентура и Димитър Влахов, разбиха българския етнос в тези области и разшириха сръбско-югославските държавни територии. Ето защо Мило Джуканович, с помощта на своите европейски съюзници, пося семената на разделението на сръбската нация. За да оцелее, Белград все още трябва да извърви дълъг път в преподаването на история, а най-добрите му учители са в София. Там той ще научи как патриотизмът, подправен със сляпо приятелство със „славянска матушка Русия“, води до крах на нацията и до загубата на националните идеали. Там ще научи за грешките!