Време е овластените да управляват българо-македонските отношения лица и организации в София да започнат да дават отговори на нарастващите по брой и обхват въпроси за перспективата отношенията със Скопие. Аз бих искал да припомня някои от тези въпроси:
1. Кой изготви от българска страна текста на Договора за добросъседство между България и Македония от 1 август 2017 г.?
2. Защо този договор не съдържа нито една конкретна дефиниция на българския национален интерес в двустранните отношения, освен създаването на печално известната "историческа комисия"? Договорът представлява половин страница общи приказки, необвързващи която и да е от страните. Направете сравнение с Преспанския договор между Атина и Скопие, подписан почти паралелно с нашия. Кой наложи безсъсдържателния текст на българо-македонския договор?
3. Кой инициира и прокара т.нар. "Рамкова позиция" на България от 9 октомври 2019 г., която съзнателно, целенасочено и много арогантно блокира развитието на българо-македонските отношения за години напред, след като при управлението на Зоран Заев и с активното сътрудничество на българското правителство и премиера Борисов отношенията между София и Скопие получиха нов тласък - за първи път след 22 февруари 1999 г., когато Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха Декларация, решаваща спорове по основни въпроси между двете страни?
4. Защо днес българо-македонските отношения продължават да бъдат изцяло в ръцете на малка група хора, овластени по парадоксалната логика на "историческа легитимност" да диктуват на българската национална общност не само интерпретация на нейните интереси, но и политиките, които от 30 години водят до разгром на българската кауза в съседна РС Македония?
5. Българските граждани са избрали премиер и президент на страната. Кога ще чуем официалните им становища за: А. актуалното състояние на българо-македонските отношения, Б. формулировки за българския национален интерес спрямо СР Македония - не назад в миналото, а напред в бъдещето, В. политики за развитие на двустранните отношения, различни от ченгеджийските номера с "исторически комисии" и други подобни инструменти за блокада на двустранните отношения?